Даян Шаер: Раят е в сърцето, което обича. В семейството. В дома
Интервю с една сирийска писателка, нарисувала с перото на любовта ужаса на войната
Публикувана: 14 Sep 2017 | 13:19
Снимки: Ели Маринова

ЕЛИ МАРИНОВА

Бързах за срещата на сирийска писателка с варненската публика в една от големите ни книжарници, защото не исках да закъснявам и защото знам, че винаги е по-добре да усетиш един пишещ човек встрани от сцената. А срещите с читатели са си пак вид сцена. Притеснение, навалица, микрофон, въпроси, суматоха. Останах изненадана когато видях твърде млада, но мъдра, лъчезарна, вместо смазана от срещата с войната дама. Не знам защо очаквах да е възрастна. Оказа се, че Даян Шаер  е рожба на смесен брак и перфектният и български език всъщност идва от факта, че майка и е българка и тя живее у нас. Познава Сирия, хората и традициите и от всички ваканции, които е изживявала там. Усетила и пресъздала е войната в двете си книги от срещите с хората, които са я изживели.

 

Младостта и не ме остави задълго със собственото ми глупаво объркване. Първият цитат, който срещна погледа ми, ме спечели окончателно и аз вече знаех, че насреща си имам един мъдър, светъл и позитивен човек, който умее да разказва. И защото е искрен. „Войната е най-грозното нещо, което някога съм виждала. Изправих се лице в лице с нея и я видях на много места. Рушителка на домове, крадец на животи, убиец на хора…Толкова ненужна. Толкова фалшива. Толкова безскрупулна. Само нея не успях да разбера. Но въпреки това тя ми се случи. Взе каквото можа и продължи към следващата ‚  „Сарая“ (в превод „звезди“). Тази Сарая, която трябваше да се роди наново, за да остане жива…Животът се случва само веднъж. И дори когато хората, които обичаме, ги няма…любовта към тях е вечна“.

 

Даян, може ли да се каже, че имате две роднини и ако да, защо?

 

Чувствам се като един мост, който съчетава в себе си двете родини. Това е голямо богатство. Всеки човек, който е роден в смесен брак може да усети магията на двете култури, които се намират у него и да намира своя пристан, когато има нужда – ту на едното място, ту на другото.

 

Разкажете, моля, с няколко думи за сюжетите на двете книги, които представяте на публиката!

 

"Има ли места в Рая?" е една разходка из мирна Сирия – незабравима разходка, в която се присъединява читателят. Книгата го води ръка за ръка из градове и места, заедно разкриват истории и тайни, потапят се в екзотиката и магнетичността на тази държава, но и заедно извървяват пътя на войната. Виждат отблизо болката, смъртта, загубата. След това книгата отвежда читателя през моста на бежанеца, за да се озоват именно в... България. Книгата е като едно красиво цвете, което комбинира в себе си два свята. Вдъхновена е от истински хора и истории и затова е любима на читателите.

 

С втората книга реших да разнообразя формата и написах нещо като литературно интервю, в което описвам целия ми ден, прекаран с една изключително интересна и смела арабка. Тя също се превръща в бежанка, за да спаси трите си дъщери и за да им осигури спокойствие.  В нейния разказ думите й са напоени с мъдрост, любов и красота. Сега в дома й, в Алепо, който е останал празен, живеят три други семейства, които са изгубили покрив над главите си. Мисля, че това са историите над които трябва да акцентираме - силният дух, любовта към ближните, смелостта, която идва в трудните моменти. Това са нещата, които ще дадат сила на читателя, когато чете. Ще го вдъхновят да живее.

 

Как усетихте вие – какво е да си бежанец у нас?

 

В моето семейство нямаме бежанци, тъй като всички мои роднини от Сирия останаха там да се борят за нея. Аз съм родена тук в България и въпреки това съм пряко свързана с всичко, което се случва в Сирия покрай моя баща. Въпреки, че в нашето семейство нямаме бежанци, аз реших да пиша именно за тях, защото ме вълнуват човешки истории и съдби. В началото бежанците в България бяха приемани с широко отворени обятия, сега е малко по-различно покрай атаките на ИДИЛ, с които сме болезнено свикнали да ни посрещат рано сутрин по новините. Все пак аз акцентирам на това, че хора които са избягали от най-страшното  –  а именно войната и имат нужда от помощ–нека им се помогне.

 

През лятото на 2016 г. малкият Омран Дакнееш се превърна в символ на страданията на сирийските деца. Видеото, показващо дезориентираното момченце, покрито с прах и кръв и седнало на оранжев стол в линейка в унищожения сирийски град Алепо, обиколи световните медии и разтърси социалните мрежи.

 

Нека сме човечни, защото никой не знае какво крои съдбата за нас.

 

Може пък един ден ние да се окажем в подобна ситуация... Как бихме  искали да се отнесат с нас? А иначе, за другите, които представляват опасност, трябва да се погрижат властите. Те си имат своите методи и начини.

 

Мислите ли, че Сирия има шанс да върне предишния си блясък и кога?

Разбира се! Сирия се доказа като изключително силна държава, точно защото не падна през всичките изминали години, докато траеше този външно натрапен конфликт. Сирия е много устойчива и пази в себе си мъдростта на вековете. Тя сега стъпва на краката си и всички там участват усилено в нейното възстановяване, в което аз истински вярвам. Скоро, съвсем скоро, всеки който се запленил по историите в "Има ли места в Рая?", ще има възможността да пътува до нея и да усети всичко онова, което съм написала. И сам да запише своята история по нейните улици...

 

Как изглеждаше преди войната една обикновена сирийска жена? Можете ли да ми я опишете?

 

Моето семейство в Сирия са много модерни и образовани хора и въпреки че пазят традициите си, нямаме забулени жени. Това е първото нещо, с което човек асоциира Сирия, но преди войната тя беше много модерна и напреднала. Освен в Дамаск и то частично, бурките като цяло бяха "излезли от мода" така да се каже. Сирийската жена много подробно съм я описала в "На моята майка Сирия", когато се срещам с арабката, която интервюирах. И все пак, моите впечатления са, че сирийките са много красиви и поддържани жени. За тях гримът е техния израз на индивидуалност и женственост. Когато бях в Сирия се научих как да се гримирам, как да танцувам, как да съм жена. Там нежният пол имат изключително изявени женски стойности, които се усещат във всичко което правят, тъй

 

като те се занимават предимно с женски работи, докато тук в България жените сме всичко - понякога и от части мъже и вършим много повече неща.

 

Къде е Раят?

 

Раят е в сърцето, което обича. В семейството. В дома. Там където усещате най-силно да тупти - там е Рая.

 

Има ли места в него?

 

В Рая винаги има места, но нека първо изживеем животите си тук на Земята пълноценно и истински.

 

Защо според вас в 21 век все още се водят войни?

 

Защото някои държави имат изгода от това.

 

Какво мислите за религиите? Помага ли те за оформяне на вярата на човек или по-скоро пречат?

 

Религията е важна, за да се чувстваме свързани с Бога. Но в ръцете на погрешните хора, тя се използва, за разединение на народите. Религията трябва да е нещо хубаво и всеки да я прочита със сърцето си както я разбира. Дали е Бог, Аллах и Буда, важно е да имаш вяра, а не какво е името й.

 

Кога разбрахте, че имате призвание да пишете?

 

Винаги съм пишела, още от дете. Но след като излезе "Има ли места в Рая?" и започнах да получавам отзиви за нея, повярвах в призванието  си и добих увереност да пиша още и още. Книгите ми са тежки и с много силни послания и в началото се чудех как ще се възприемат. После видях, че има хора които четат със сърце, а не с очи, а тогава магията наистина се случва... 

 

Може ли да оцелее писател само с писане у нас?

 

На този етап не. Поне при мен не е достатъчно само да пиша, за да се издържам. Занимавам се и със странични неща.

 

По какво си приличат българите и сирийците според вас?

 

Топлината в душите, гостоприемността, любовта към танците и забавленията.

 

А по какво се различават?

 

Традициите.

 

 

Коментари ( 0 )