Д-р Златина Димова: Има ли добър екип, има и добри резултати

Д-р Димова управлява институция, касаеща здравето и живота на всеки един от нас. Умело ръководи 5 отдела с около 100 души като директор на Областната дирекция по безопасност на храните - Варна. 

За професионалния си път до момента и за целта, която следва, д-р Златина Димова разказа… 

За да бъдеш наистина добър в нашата сфера, е необходимо да си много добър специалист и да имаш комуникация с хората. Само така можеш да разбереш откъде идва проблемът.

 
По професия съм ветеринарен лекар. Тръгнала съм от инспектор в Държавен ветеринарно-санитарен контрол, а впоследствие в отдел „Контрол на храните“ към ОДБХ. В резултат на години упорита работа постепенно се издигнах в началник-отдел, а след това и до поста директор. 

Ще цитирам един колега, който вече е покойник - Пламен Петков. Ръководеше нашата институция, когато ни каза следното:  „Колеги, не е необходимо да бъда специалист „Контрол на храни“ или „Здравеопазване на животните“, или „Растителна защита“, нито лабораторен лекар… Необходимо е да бъда мениджър, защото трябва да управлявам всички тези отдели. За да бъда добър мениджър обаче, трябва да имам много добър екип от хора. Те трябва да са специалистите.“ 

Заемайки неговия пост, години по-късно съм напълно съгласна с  думите му. Освен много добър екип от хора за директора е нужно да е добър организатор и да умее да сплотява колектива си. Разбира се, трябва да има познания във всяка една област, за да вземе правилното решение, но не това е водещото. 

Има ли добър екип, има и добри резултати. 

За 17 години съм минала през различни етапи в работата си и съм използвала всеки един случай, с който съм се сблъскала, да почерпя информацията и да се поуча от него. Това е непрекъснат процес на изграждане. 

Стартът ми започна в частния сектор, където работих в продължение на една година. Там имах късмета да попадна на управители на фирмата, които ме хвърляха във всякакви задачи, трудни и „дълбоки води“… Благодарна съм за това. Бях много млада и много нахъсана, водена от изключителното желание и амбиция да постигна крайни резултати, които да помогнат на фирмата. Всички началници, които съм имала през годините, са били  достойни хора, заслужаващи уважение. 
 

Мотивът, който винаги ни е водил, е да осигурим на хората едно спокойствие, така че да бъдат сигурни в това, което консумират.

Това е целта, която следвам, и не правя компромис в тази посока. 

И до днес бивши директори на институцията ни, вече пенсионирани, ми се обаждат да ме питат как съм, имам ли нужда от помощ, съдействие или съвет… Това е невероятно признание за мен. 

А практиката показва, че жените, освен много добри ръководители на различни позиции, сме се доказали, че работим успешно и там, където се смята, че територията е предимно „мъжка“. Помня един случай отпреди няколко години. 

Бях инспектор в отдел „Контрол на храни“. Стартира държавна профилактична програма за ваксинации на животните, вземане на кръв и изследване за различни болести. Наложи се да помогнем за извършването на тази профилактика. Отидох в една от фермите.  Бях се оборудвала с множество игли, спринцовки и епруветки по джобовете… Подготвям се да вземам кръв от една крава - упражнение, което отлично владея, когато чувам зад гърба си: „Абе, тая женската ли ще взема кръв?“ Стана ми забавно, обърнах се и видях изумените погледи на двама от гледачите на кравите – явно не бяха свикнали да виждат жена в тази роля.

Работата на полето и в оборите във фермите се смята за приоритет на мъжете. Жени там не се срещат често и логично част от присъстващите изразиха недоверие в моите способности... 

В личен план и в името на работата съм се лишила от пространство и време за мен. Заемеш ли подобен пост, ставаш функция на обществото. Но това от своя страна ми носи морално удовлетворение. Обичам работата си и тя ме зарежда.

Иначе много обичам да карам колело и да плувам, но тези удоволствия вече ми се случват много рядко... Оскъдното си свободно време използвам за разговори с децата ми, които са все още  малки и имат нужда от моето внимание и любов. Посвещавам на семейството си всяка една свободна минута, въпреки че често чувам от съпруга ми: „Отново мислиш за работа!“ Това е неизбежно…

За проблемите и сигналите работно време няма. Трябва във всеки един момент да си готов да организираш или да съдействаш. 

На местно ниво институциите работим много задружно и много добре. Помагаме си, тъй като само по себе си едно звено невинаги може да се справи само в дадена ситуация. Тази организация също изисква време и имам основание да твърдя, че сме постигнали добър синхрон. 

Хората като цяло знаят, че когато има проблем, могат да се обърнат към нас, но, за жалост, с това нерядко се и злоупотребява.

Доскоро бяхме длъжни да приемаме и анонимни сигнали. Вече с промяната в правилата за обработка на сигналите са необходими имена, адрес и телефон за контакт, но отново се натъкваме на злоупотреби. Пресен случай отпреди два месеца: един и същи човек, както се оказа впоследствие, подава сигнали от различни имена, давайки различни телефонни номера и адреси в града, в който живее, като всички те касаят един магазин. Мястото е на 40 км от Варна и в рамките на два месеца магазинът е проверен многократно заради тези сигнали. Наложи се да проведем разследване, което установи, че подобни лица на тези адреси в града не съществуват. Оказа се, че мотивът на човека, който стои зад сигналите, е несподелена любов към стопанката на магазина…

Много неприятни са и конкурентните нападки. Два дюнера например, работещи в един район, подават през ден сигнали един срещу друг, неоснователни. Това е загуба на ценно за нас време и ресурси, а сме длъжни да се отзовем. 

Има, разбира се, и коректни потребители, които действително алармират за нарушения и това е от полза за всички. Когато гражданите работят с нас, а не против нас, нещата вървят гладко и за двете страни. 

Най-често ни алармират за нерегламентирана търговия с храни. Това е особено опасно. Количка с риба насред улицата или лонда върху велосипед. Заклано пиле, оскубано у дома, сложено в торба и изкарано на пазара… Примерите са много…  Имах и случай преди години, когато граждани започнаха да ни изблъскват с колегата, какво сме искали от човека, той продавал хубава риба, а ние ще му пишем акт… При наличие на топла риба в жегата, накацана от мухите…

Апелирам към гражданите, когато застанат пред нерегламентирана сергия, преди да си закупят храна от там, да се замислят за риска, който поемат както за себе си, така и за семействата си.

Нещата винаги опират до самосъзнание и отговорност. Животновъдът на село например, който не разполага с много средства, иска да си произведе някакво количество и да го продаде, за да си подпомогне домакинството. Проявяваме разбиране към това, но за целта има наредба и отговорните производители я спазват. Вече има и алтернативи - фермерските пазари, които се зародиха в града. 

Много от хората, които по-рано продаваха „от ухо на ухо“, сега влязоха в рамките на закона и предлагат своята продукция на тези вече регистрирани, регламентирани и контролирани пазари. Там е бъдещето.

Има обаче все още производители, които искат да спечелят на всяка цена, без значение какъв им е продуктът - дали е хубав, безопасен и става ли изобщо за ядене. С тях се борим. 

За жалост, стои един залепен етикет, че държавният служител е бюрократ, нищо не работи и няма принос... 

Иска ми се гражданите да имат повече вяра в държавните институции.

Помня случай от едно варненско село. Двама младежи - момче и момиче от ромски произход, почукаха на вратата ми. Тогава бях началник-отдел „Контрол на храни“. Влязоха и казаха: „Искаме да работим. Имаме къща с две стаи и желаем да направим механа, но не знаем как“. Трябваше тогава, на тези почти деца, да им обясня, че преди да стигнат до нашата институция, има ред процедури, през които трябва да минат, като за начало промяна на статута на къщата и т.н. Свързах ги със съответната община, обясних им при кого да отидат, какви документи да подготвят и едва след това да дойдат при нас за проверка и издаване на удостоверение. 

Мина много дълго време, близо година, когато тези двама младежи пристигнаха отново. Носеха огромен кашон заедно с голям букет рози. Беше цяло чудо. Казаха ми: „Много благодарим за Вашата помощ. Ние направихме това, за което мечтаехме“. Бях щастлива, че тези двама много млади хора се оказаха упорити и бяха избрали този дългия, но честен път, за да направят тяхната механа. А аз до днес държа в кабинета си подаръка от тях за спомен – огромна ваза!
Ето такива случки и моменти ми дават вяра…

Отворени сме да помагаме на всеки, който се нуждае от нашето съдействие, и се радваме, когато гражданите също ни съдействат. Тогава се работи и много по-лесно. А решение на проблемите винаги има… Само трябва да се намери!

МАРИАНА СТОЙКОВА