"Лукойл" попадна под санкциите на САЩ: Какво значи това за българската рафинерия?

Най-голямата частна руска петролна компания „Лукойл“, която е собственик на българската рафинерия „Лукойл-Нефтохим“, е поставена под санкциите на САЩ, предаде БГНЕС.

Решението бе обявено от министъра на финансите на САЩ Скот Бесент. Санкциите бяха наложени ден след като планираната среща Тръмп-Путин в Будапеща бе отменена, като Вашингтон изрази разочарование от липсата на напредък в преговорите за прекратяване на огъня с Москва.

„Предвид отказа на президента Путин да сложи край на тази безсмислена война, Министерството на финансите налага санкции на двете най-големи руски петролни компании, които финансират военната машина на Кремъл“, каза Бесент при обявяването на санкциите, които освен „Лукойл“ ще засегнат и най-голямата руска държавна петролна компания „Роснефт“, която се ръководи от близкия съратник на президента Владимир Путин – Игор Сечин.

„Лукойл“ и България

През последните две години усилено се говори за продажбата на „Лукойл-Нефтохим“. Новините по темата обикновено научавахме от водещите западните издания, сред които „Файненшъл таймс“. Спрягаха се различни купувачи от финансови фондове от Катар до унгарската МОЛ и азерската СОКАР.

В началото на ноември 2024 г. интерес към „Лукойл-Нефтохим“ прояви катарско-британски консорциум. Става дума за Oryx Global, контролиран от катарския бизнесмен Ганим Бин Саад Ал Саад, и базираната в Лондон фирма за търговия със суровини DL Hudson. И двете компании отказаха коментар тогава. Британското издание написа, че те са фаворит и предпочитан кандидат от „Лукойл“. Руският петролен гигант отрече тогава да продава рафинерията си.

В края на миналата година след посещението си в България унгарският премиер Виктор Орбан обяви за интереса на МОЛ към рафинерията. Новината беше съобщено лично от унгарския премиер, ден след посещението му у нас, където той имаше срещи с президента Румен Радев и лидера на най-голямата парламентарна партия ГЕРБ-СДС Бойко Борисов.

МОЛ е единственият кандидат от Европейския съюз. По време на разговорите в България темата за продажбата на „Лукойл-Нефтохим“ отсъстваше.

Анализаторите предупреждават, че е възможно да бъде привлечено руско финансиране, тъй като финансовите възможности на МОЛ са ограничени, съобщава изданието Oilprice. Участието на Орбан би трябвало да предизвика загриженост у европейските органи, които биха могли да обмислят блокиране на сделката, ако се докажат руски връзки. Унгарската собственост върху активите на „Лукойл“ може да засили още повече влиянието на Москва на Балканите. 

Според най-актуалната информация фаворит за покупката на най-голямата петролна рафинерия не само у нас, но и на Балканите е азерския държавен петролен и газов гигант СОКАР, с който България има отдавнашни връзки. Азерите са ключовият доставчик на около 1 млрд. куб.м. „синьо гориво“ за страната ни по интерконектора с Гърция и без тях газовата ни диверсификация е немислима.

България притежава „златната акция“

Министърът на енергетиката Жечо Станков коментира възможната продажба на „Лукойл-Нефтохим“ на азербайджанската компания. 

Той припомни, че българската държава притежава „златна акция“ в рафинерията „Лукойл-Нефтохим“ в Бургас и възможността да назначава един от членовете на Надзорния съвет. „От докладите, които съм получавал на Надзорен съвет никога не е разглеждана темата за продажба на рафинерията. Това по никакъв начин не означава, че майката компания не е предприела действия за продажбата дъщерната си компания без да я уведоми. В Министерството на енергетиката няма информация за такъв тип дейности“, каза министър Станков.

Той увери депутатите от парламентарната Комисия по енергетиката, че държавата е взела всички мерки за да защити националния интерес. „Рафинерията в Бургас е стратегически обект, гарантиращ сигурността на доставките на горива в България. Има приет скринингов механизъм от Министерски съвет, който се оглавява от вицепремиера Томислав Дончев и включва като членове и заместник-министри на енергетиката. Той има за цел, ако собственикът на такъв или сходен стратегически обект стартира продажба, държавата да може да направи скрининг, ако купувачът не е с произход Европа. Този скрининг на 100% гарантира невъзможността на компании от Русия и Беларус да притежават такива стратегически обекти на територията на България и Европа“, обясни енергийният министър.