Изложба в памет на Владимир Висоцки подредиха в отдел „Изкуство“ на варненската библиотека

Изложба в памет на Владимир Висоцки откриха на 19 януари в отдел "Изкуство" на РБ "Пенчо Славейков". Експонирани са книги, грамофонни плочи, нотни текстове, публикации в периодични издания, фотографии. Изложбата може да се разгледа до 1 февруари. Повод за инициативата е 80 години от рождението на Висоцки, които се навършват днес. "Решихме всеки месец да подготвяме тематични изложби. Някои от тях ще са свързани с годишнини на значими личности, други ще са свързани със знакови дати. Следващата ни инициатива през февруари ще е посветена на романтичните филми" - разкри за вестник "Черно море" - Росица Тодорова, завеждащ отдел "Изкуство" в РБ "Пенчо Славейков". На въпрос защо са решили да почетат годишнината от рождението на Висоцки, тя отговори: "Това е една космополитна личност, която не трябва да се забравя. Аз много мога да говоря за Висоцки, но хубавото е, че и дори младите хора знаят кой е той. Живял е едва 42 години, но е оставил след себе си забележително творчество. Постарали сме се в изложбата да засегнем всички аспекти - роли в кино и театър, плочи с песни, нотни текстове. Показали сме и няколко тома с негова поезия, която е в оригинал на руски. Много са проектите, които той не успява да реализира приживе и това е причината да озаглавим изложбата "Искам и ще бъда"." - разказа Росица Тодорова. 

Образът на Висоцки не избледнява въпреки изминалото време. Актьор в театъра и киното, певец, поет, автор и изпълнител на песни – самият той не може да определи с какво е по-известен, отбелязват от РБ "Пенчо Славейков". 

В едно свое интервю Висоцки казва: „Вие ме запитахте за какъв се смятам главно – поет, композитор, актьор? Ето че не мога направо да ви отговоря на този въпрос. Може би всичко това, взето заедно, ще се нарича в бъдеще с една дума и тогава ще ви я кажа. Засега такава дума няма.” Едно е сигурно – Владимир Висоцки е оставил трайна следа във всички области, в които е работил.

Като театрален актьор Висоцки играе в Московския драматичен театър „А. С. Пушкин”, Театъра на миниатюрите, Театър „Съвременник”, Московския театър за драма и комедия „Таганка”. Като актьор в трупата на последния (от 1964 г. до смъртта си през 1980 г.) Висоцки изиграва запомнящи се роли като Хамлет, Вторият Бог в пиесата „Добрият човек от Сечуан” по Бертолд Брехт, Драгунският капитан в “Герой на нашето време”, Галилей в “Животът на Галилей”, Свидригайлов в “Престъпление и наказание” и др. „Хамлет е любимата ми роля. Тя ми костваше много мъки, докато я създам, а и сега на всяко представление й отдавам всичко без остатък…Аз не изобразявам датския принц. Старая се да покажа съвременния човек. Да, може би и себе си. Но колко труден бе този път към себе си!”, казва Висоцки. 

В киното той се снима както в главни, така и във второстепенни роли. Първата е на студента Петя във филма „Връстници” от 1959 г. Следват: „Кариерата на Дима Горин”, „713-и иска кацане”, „Наказателен удар”, „На утрешната улица”, „Стряпуха”, „Аз съм родом от детството”, „Кратки срещи”, „Вертикал”, „Интервенция”, „Служили двама другари”, „Лошият добър човек”, „Как цар Петър женил своя арап” и др.. В някои от тях музиката е негова.

„Никога не съм импровизирал на снимачната площадка. Кинематографът е точно изкуство" - споделя Висоцки. 

Авторските песни на Висоцки са стотици. На въпрос колко са според него отговаря: „Честно казано не съм ги броил, но мисля, вече имат хиляда. От тях зная наизуст около триста. Помня в общи линии и останалите, разбира се, но ако започна да ги пея, сигурно ще сбъркам някъде. А някои съм забравил…, значи не са си заслужавали труда.” Написани са от първо лице и почитателите му често го питали кога е работил това, за което пее. Изпълнява ги с китара и точно това е образът, който всеки си представя при споменаване на името му. Изнася множество концерти, издава само 7 малки грамофонни плочи, съдържащи по няколко песни. Едва след смъртта му излизат повече плочи и дискове с негови записи. През януари 1980 г. е направен единствения запис на Висоцки за телевизията, който е показан едва през 1988 г., заради забрани. 

ПОЛИНА ПЕТРОВА