Ричард Клайдерман докосна Варна право в сърцето с пръстите си

Ели Маринова

Колаж - авторът

Пръстите на този мъж ме накараха да плача от щастие. Отново. Някак си му личи на този велик пианист, че е роден насред Париж. По всичко му личи. Ще рече човек, че има твърде излишна емоция у един журналист, за да плаче по време на пиано-концерт. А всъщност е простичко. Човек плаче по две причини – от мъка и от щастие. И щастието е просто. Това е мигът, в който хем си щастлив, хем го осъзнаваш, а на всичкото отгоре си и благодарен за шанса, даден ти сега и тук. Слушах го на живо във Варна за трети път. Т. е. аз не падам от облаците днес. Падах и преди.

Принцът на романтичното пиано носеше със себе си излъчването си – скромност, заигравка с публиката, себеирония заради недостатъчния си английски, но донесе и нещо ново. Той бе подготвил блестящи композиции за тази публика. Тази, варненската. Той бръкна право в сърцето на българите с „Хубава си моя горо“ , аранжирана за пиано лично от него. Но той бръкна и в душата на руските си почитатели в морската столица на България. Добър предварителен мениджмънт го е подготвил, че тук ще го чака грамадно количество руско говоряща публика. И тя бе уцелена право в душата с поредица значими руски мелодии в интересен аранжимент и професионализъм, допълнен от музикантите на Оркестъра на Classic FM радио.

Да гледаме стойностно световно кино обичаме всички. И всички помним мелодиите на големите филми. Е, и за това бе помислил артистът с богопомазани пръсти. Преминахме заедно през много от любимите си ленти. А някои поплакахме.

Охраната на концерта обаче много се затрудни. Ричард Клайдерман има маниера да подарява нотите си веднага след като ги изсвири. И децата бързо разбраха това. Без малко да го задушат от тесен обръч около рояла. Обмен на енергии. И много красота. Това се случи.

И няколко думи, които исках да не напиша, но не се стърпях. Под последната покана на организаторите от “Елит мюзик” за концерта на големия пианист в социалните мрежи варненец си бе позволил да напише непристойни думи, които ако перифразирам, носеха смисъла на „Кой е пък този Клайдерман? Той свирел на плейбек миналия път, затова няма да го слушам“. Така. Сега. Първо. Объркването идва от следното: Светлинните табла в зала „Конгресна“ на ДКС във Варна дават няколко секунди закъснение от реално случващото се на сцената. Което е нормално. Така е на всички концерти. Така бе и при гостуването на трите големи български фолклорни ансамбъла наскоро. Нали не допускате, че  300 души на сцената играят на плейбек?!

Аз съм пианист от 7-годишна възраст и се заклевам в пръстите на двете си ръце, че истински роял не може да бъде вързан да мълчи, докато един колосален пианист тръмбова с пръсти във въздуха и докато някой скришом му пуска готово записана музика. Толкова е нелепо горе-казаното, че чак не е смешно. Няма да изброявам всичко изсвирено, Принце на романса. Само ще го запазя за дълго в сърцето си. Благодаря на организаторите за този празник!

Ричард Клайдерман, Господ здраве да ти дава дълги години, за да дойдеш пак във Варна! Аз ще те чакам.