In memoriam: Днес се прощаваме с великата Стоянка Мутафова

Рано сутринта на Никулден си тръгна една легенда. На 97 г. почина голямата актриса Стоянка Мутафова. Казват, че светите хора си отиват на свят ден. Завладяващо и очарователно присъствие, обаяние, неповторим и уникален талант и артистичност, едно голямо дете, което отказа да порасне докрай. "Няма друго явление, което така да спира дъха ни, както урагана „Стояна” - дръзкото Стихийно бедствие на всяка театрална сцена, неотразимият женски феномен на българското кино", написа Боил Банов във Facebook. Надарена с удивителната сила на таланта, изпълнена с обич и уважение към всеки зрител – така десетилетия наред Стоянка Мутафова владееше сцената на голямото изкуство. Тя се превърна в негов символ. Повечето от нас не са имали късмета да я познават лично. Но със загубата на голямата актриса се почувствахме обеднели. Тя беше част от живота, от екрана, от младостта на твърде много хора и всички сме живели с нея и я чувстваме като близък човек.

С Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

Един почти 100-годишен живот

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Баща й Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува през своето детство.През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия, класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавната театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“ и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г. Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова. На 94-годишна възраст през 2016 г. осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат за световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“. От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески срещи- разговори и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“.

Една от емблематичните й комедийни роли на глухата баба Гицка в „Големанов“.

Стояна без „к“

Актьорът Нейчо Попов е най-голямата любов на Стояна. Баща на дъщеря й е журналистът Леонид Грубешлиев. Истинското й име е Стояна-Мария. Кръстена е на дядо си Стоян. Към името й добавят „к“ по погрешка в един театрален афиш на Народния театър. Актрисата тръгва към директора Николай Лилиев с молба да поправят грешката. Някой от колегите я среща и казва: “Недей, к-то носи щастие, ще имаш успех...” Второто име, Мария, е на Дева Мария, за да я закриля. Родила се е много хилава, чакали я да умре. Някой посъветвал родителите й да я кръстят, да не си отиде некръстена.

С живо коте на сцената на 13

Излиза на сцената за първи път, когато е на 13 години. Била с родителите си на почивка в Казанлък. Почиващи там театрали решават да поставят “Женитба” от Гогол в местното читалище. Режисьор е Петър Увалиев. Стояна, която мечтае да стане актриса, си измолва ролята на слугинчето. Моли Увалиев да играе с живо коте. За да блесне пред публиката, си измисля да падне на сцената в кулминационния момент от представлението. Макар че подобно нещо в пиесата няма. “Точно когато един актьор гръмогласно крещеше, аз се строполих на земята, пуснах котето и то се стрелна в публиката. Всички много се смяха, а след това говореха само за мене. Така успях да блесна...” Баща й, писателят Константин Мутафов, праща писмо до директора на Народния театър Владимир Полянов дъщеря му да не бъде приета в Държавната театрална школа. Трябва да сме много благодарни, че Полянов не го е послушал...

Мъжете на примата

“Не бях красавица, но игрива, закачлива, интересна, мъжете ме харесваха”, казваше за себе си. Не крие как изнудила баща си да й купи кожено палто за първа среща с много красив мъж. Той пък се оказало, че не знае името на герой от “Илиада”, и чувствата й моментално изстинали. По-късно признава: “Не се занимавам с външността си. Това най-малко ме интересува. А и никога не съм минавала за хубавица. Винаги казвам: “Говорете за моя чар”. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

А на небесната сцена заблестя цяло съзвездие.

Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев - журналист и преводач, син на писателката Мария Грубешлиева - Муки. Грубешлиев губи крака си, когато тича след трамвай, бързайки за среща със Стоянка. Прочутата актриса изповяда, че животът й с Леонид Грубешлиев - бащата на дъщеря й Мария, е бил поредица от сцени на ревност. Тежък брак. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота й. След смъртта му се затваря в себе си. „Останах без мъжа си и ми е ужасно тежко. Много го обичах. Някога смъртта му ме извади от релсите. Завинаги. Нямаше как да си омръзнем. И старци да бяхме станали заедно, пак щяхме да сме влюбени. Нейчо е с две години и половина по-млад от мен. Имам чувството, че ми помага от небето. Не обръщахме внимание на бита. Можехме да направим по-голяма вила, но Нейчо не искаше. Беше над подобни терзания. За какво ни е, какво ще правим на два етажа, казваше той. Достатъчно ни е, че живеем до гората. Да губим време в строежи, не си струва - да е удобно, друго няма значение.

А и аз обичам природата такава, каквато Господ я е създал. Дива като мен“.

След като Стоянка потънала в скръб след смъртта на Нейчо, се появил Георги Парцалев. Комикът на народа започнал големите турнета със Стоянка. За капак вземали и Георги Калоянчев. “Тогава мама някак си се събуди. Вкопчихме се една в друга и постоянно бяхме заедно. И тя, и аз живеем една за друга, това е”, казва Муки.

Каквито и метаморфози да претърпят театърът и киното, те никога няма да бъдат същите. Защото с голямата Стояна обедняха завинаги. За нея спокойно можем да кажем: Отиде си една епоха. А на небесната сцена заблестя цяло съзвездие.