Коктейлите, които стоят зад великите творби

Писателят Ърнест Хемингуей е свързван с много коктейли, любов-та му към чашката върви ръка за ръка с писането му, но най-голямата спиртна любов е мохитото. Според автора на “Сбогом на оръжията” коктейлът е би измислен в бара в Хавана “Ла бодегита дел медио”, където и Хемингуей ги е пиел, другото любимо питие на военния журналист е дайкирито.

Ментовият джулеп е алкохолен коктейл, приготвян от листа от мента, захар и бърбън, който е и любимото питие на Уилям Фокнър. Както обича да казва авторът на “Врява и безумство”, няма нищо, което уискито не може да излекува.

Франсис Скот Фицджералд е обичал да пие джин, газирана вода и лайм. Според изследователите на автора на “Нежна е нощта”, той е вярвал, че този коктейл не може да бъде усетен в дъха му. “Първо пиеш питие, после питието пие питие, накрая питието пие теб”, обяснява американецът.

Реймънд Чандлър също е обичал джина, но с повече лимон, коктейлът става популярен едва след като детективът на Чандлър Филип Марлоу го въвежда в “Дългото сбогуване”.

Любимият коктейл на Труман Капоти е “Скрюдрайвър” - водка, сок от портокал и резенчета портокал. “В тази професия пътят между питиета е дълъг”, пише авторът на “Закуска в Тифани”.

Джак Керуак споделя, че се е влюбил в “маргаритите” по време на едно от многото си пътувания до Мексико. “Не пий, за да се напиеш. Пий, за да се радваш на живота”, пише идеологът на битниците.

trud.bg