Доц. д-р Елица Петрова, вр.и.д. директор на Института по рибни ресурси: Мониторинг е нужен и на запасите от рапани

Отсъствие на черната мида и в същото време издребняване на рапана - такава е картината, която разкри последното изследване на Института по рибни ресурси, предаде за в. „Черно море” доц. д-р Елица Петрова, вр.и.д. директор на ИРР. Наблюдава се тенденция към бъдещо подронване на запаса от рапан, който вече не е само инвазивен вид. Веднъж навлязъл, сега той е станал част от фауната на Черно море и от икономиката ни. С други думи, въпросът става сериозен, защото засяга както екологията на Черноморския басейн, така и интересите на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. Намаляването на рибните запаси заради замърсяването на морето и преулова насочиха много фирми към алтернативни ресурси и особено към рапана (Rapana venosa), обясни доц. Петрова.

Припомняме доста

интересната история на този пришълец

в Черно море. За първи път наличието му е констатирано пред руските брегове през 1946 г., а по нашето крайбрежие - през 1951 г. Това е вид с доста адаптивни качества, първо унищожава стридните банки по руските брегове, след което започва да се храни с черна мида.  Следвайки храната си, после се придвижва на запад, каза доц. Петрова. Рапанът основно се храни с черната мида, но и с други видове, които намира по морското дъно, а понякога и с трупове на умрели животни. Преди 1990 г. изследванията на ИРР върху разпределението на дълбоководните мидени полета, които са разположени успоредно на българския бряг, показваха, че те са в добро екологично състояние. Навлизайки като хищник, който няма естествени врагове, рапанът ги унищожи и през 90-те години картината се промени. Появата на новото мекотело насочи вниманието на риболовците към него и след като беше намерена реализацията му като полуготова продукция, за кратко време се превърна в доходен бизнес. Нещо повече, нареди се в челото на износната листа на държавата. В момента уловът на рапани е почти колкото на трицона - към 3000 - 4000 тона годишно. Това е по официалната статистика на ИАРА, но реално сигурно е значително повече, защото не се отчита нерегламентираният улов.

РАПАНИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАХА В ДОХОДЕН БИЗНЕС, след като беше намерена реализацията им като полуготова продукция.

През 2005 г. Проведохме

първото голямо изследване

върху запасите на черна мида, рапани и влиянието на траленето върху  дънните ценози по българското крайбрежие, каза още доц. Петрова.  Тогава беше наблюдавано възстановяване на мидените полета и намаляване размера на рапаните. Тези два вида са в динамично равновесие, което се променя изключително бързо. За съжаление, трудно се намират средства за периодично провеждане на нови мащабни снимки, тъй като те са насочени само към квотните видове (калкан и трицона) и този нерибен вид остава извън списъка. Ново изследване беше проведено  8 години по-късно (през 2013 г.) и засега то остава последното. Тогава интересното беше, че картината пак се смени - отново отсъствие на черна мида, но вече и сериозно издребняване на рапаните. Основната причина за тази промяна в сравнение с наблюдаваното през 2005 г.  е в преулова на рапани и в същото време, поради липсата на храна (мидите), темпът на тяхното нарастване е снижен.

До 2012 г.  дънното тралиране за рапани беше забранено заради тежките последици върху морската екосистема. В Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА) залегна възможността за

стопански улов на рапани

чрез дънното тралиране, но само с бийм тралове. В тази връзка през 2013 г.  ИАРА  поиска от Института по рибни ресурси становище за определяне на зоните за този вид дейност. Тогава данните, с които разполагахме, бяха от изследването през 2005 г. и те вече не бяха актуални.  Приехме да го направим по „литературни данни” и определихме 5 зони,  в които да бъдат разрешени бийм траловете. А в останалата морска част - забранено. Предложението на института за отваряне на "прозорци" датира още от 1991 г. При изчерпване на запасите зоните се сменят, което ще става при постоянен мониторинг от страна на научни експерти; прилагането на такива мерки може да има дълготраен резултат единствено при ефективен контрол от страна на контролиращите органи. Въпросът с регулацията обаче остана нерешен поради някои административни пречки, допълни доц. Петрова. Получило се нещо като параграф 22, заради което още няма окончателно решение на въпроса за устойчивото управление на ресурса от рапани. А тъй като няма друго изследване от 2013 г. насам, на практика остава бийм траленето, съобразявайки се с морските зони, определени по Натура 2000 и директивата за местообитанията. Всичко това още веднъж подчертава важността от извършването на ново актуално изследване и необходимостта от редовен ежегоден мониторинг върху този морски вид, твърди доц. Петрова. Според нея за намаляване на отрицателното въздействие от дънното тралиране е необходимо и  унифициране на бийм трала за работа на море.

СТОПАНСКИЯТ УЛОВ НА РАПАНИ сега става само с бийм тралове.

Стефан Денков