Защо кап. Буги беше любимец и на големия Тодор Колев

Има морски капитани, чиито имена още приживе стават легенди и след смъртта си продължават да стоят на мостика. За да се сещаме за тях, не е задължително да дойде кръгла годишнина. И трябва да го правим, за да се поддържа жив морският дух на морска Варна. Един от тях е Стоян Щерев Петров, повече известен като капитан Буги.  Истински моряк и едва ли има по-голям моряшки колорит от него! Когато през 90-те години незабравимият Тодор Колев направи поредното си телевизионно предаване „Как ще ги стигнем американците” в голямата зала на Фестивалния комплекс, той покани за участник в своето шоу не кой да е варненски образ, а точно капитан Буги.

За онези, които са били момчета през 60-те години, Буги беше живият образ на моряка от романите на Джек Лондон. Пък и съдбата му беше точно такава. От малък сирак става рибар, после моряк в СТФ. Още тогава сред варненските момчета, които мечтаеха да бъдат също моряци, тръгваха легенди за него. Как със страшния си юмрук раздавал правосъдие на улицата в защита на по-слабите или пък, недай си Боже! някой да обиди момиче (нищо общо със сегашните мутри!). Философ, поет и художник. Буги завършва вечерната гимназия и техникума по корабоплаване, после задочно корабоводене в Морското училище. Стига до старши помощник-капитан на корабите „Вежен”, „Славейков” и „Славянка”. После застава на капитанския мостик на пътническия хидробус „Антон Прудкин” и повече от 16 години радва хилядите пътници по нашето крайбрежие с колоритния си моряшки фолклор.

ПАМЕТНА ПЛОЧА, ПОСТАВЕНА ОТ ВАРНЕНЦИ в градинката зад моряшкия блок в кв. “Левски”, напомня за кап. Стоян Петров – Бугито, и още трима моряци.

Ето някои от спомените за капитан Буги на други моряци. В тях няма от зашеметяващите истории за морски изпитания. Опитвам се с тях да пресъздам поне щрихи от неговия образ, както се прави мозайка от събирани разноцветни камъчета на морския бряг.

Живко Иванов (капитан Спароу):

Като млад моряк попаднах на пасажера „Прудкин” с капитан Буги и съм много горд, че му бях ученик. От него съм взел ефелъка и романтиката - двете неща, без които не може истинският моряк. Голям образ! В студените дни намяташе ямурлук от меча кожа, имаше и сабя. „Ей, сега ще ти резна зелката!”, викаше на някой натрапник на борда. Ние си го знаем, обаче оня започва да трепери от страх и веднага изчезва.  В същото време Буги беше голям романтик, пишеше стихове и рисуваше, правеше картините си на парчета мокет...Няма да забравя думите му на едно събрание в БМФ. Много не го обичаха в Параходството, защото не им цепеше басма, обаче го търпяха. За тях беше нещо като експеримент как от момче, взето от улицата, може да се направи моряк. На това събрание искаха да орежат парите и да намалят екипажите от крайбрежното плаване. Тогава Буги скочи: „Всички вие говорите глупости! Защото не знаете какъв стрес е всяка маневра с кораба, често при вятър трябва да застанеш на кея, без да го удариш, и след часове пак да тръгнеш.” Успя да ни защити. Голям мъжкар!

К.д.п. Алексей Попов:

Две години работих рулеви на кораба на капитан Буги. Бяха хубави години!  Защото тогава учех като задочник и той ме взе под своето крило. Сам беше минал по този път и много ми помагаше. Подготвям се за изпит и без да го моля, Буги ме пуска  3-4 дни, като в същото време ме води на работа. Беше ексцентрик, ако човек не го познава, можеше да го вземе и за откачен. Ще избухне, имаше страшен юмрук - веднъж бяхме в Балчик и вечерта в ресторанта така се ядоса, че удари с глава една от подпорите, щеше да я събори. След 5 минути беше съвсем друг. Добър като човек и много правеше за хората си. Беше сложил един гумен ботуш, боядисан в червено. Идват негови приятели на кораба (а те не бяха малко!) и той им  казва: „Хайде, пуснете тук нещо за екипажа!”. Събираме се на празник и капитан Буги дава на всеки по едно пликче от събраното през лятото. Падаха се по 200-300 лв. на човек. Знаеше четири езика - английски, френски, немски, арабски, и на един от тях, в зависимост от народността на пасажерите, ги посрещаше с думите: „Добре дошли на борда на кораба с капитан Буги!”. Ставаше голямо шоу!

Ангел Анегностиев, главен механик:

По-малък съм от Буги. Беше изключително колоритен с червеното шалче, червената фланелка. Помня безкрайните му морски истории, ние, хлапетата от улицата, го зяпахме в устата. Като задочник в Морското училище му бях дал едни записки за изпита по тогавашната политикономия. После го срещам и той се горещи: „Тройка ми писа, аз му говоря поне един час, а той нищо не разбрал!”. 

 К.д.п. Румен Търнев:

Буги беше морското момче на Варна. С него сме лични приятели, знаех, че пише стихове, но не подозирах, че и рисува. Един ден минавам по улица „Ст. Караджа” и виждам, че вади картини от колата си. Вика ми: „Цупа, ела да помогнеш, правя изложба”. Беше я подредил в една малка изложбена зала на ларгото. Учудих се, че е не само моряк, а и художник маринист. Буги ми обяснява: ”Рисувам в нов стил, нарекъл съм го бугизъм”. За съжаление, той не стана капитан далечно плаване, но точно такива като него са маята, за да се увличат повече млади хора да стават моряци.

СТЕФАН ДЕНКОВ