Калин Георгиев: Морякът по душа не може да не е мечтател

В началото трябва да се отбележи, че той е син (роден през 1971 г.) на известния моряк и художник маринист Иван Георгиев - Зъбата. Емблематично име във варненското ветроходство, с което се свързва  създаването на яхтклуб „Порт Варна” (преименуван на „Кап. Георги Георгиев”), осигуряването му с модерни за него време яхти, като прочулата се „Булкон стар”. Той е  основният двигател и за придобиването на баркентината „Калиакра”. По примера на баща си става ветроходец и още в детския клас „Оптимист” има 5 републикански титли, после в киловото ветроходство достига също  5 републикански титли, има и първи награди в международни състезания.

Нямам спомен откога точно съм на лодка. Човек запомня нещата някъде откъм петата си година, а аз съм бил 4-5-годишен, когато моят баща ме е качил на детския клас ветроходни лодки „Оптимист” (може би най-масовият в света), разказва Калин Георгиев. - Той беше моят ментор, възпитател и ми даде основата във ветроходството.

Много добре помня как - вече тийнейджър, се състезавах на киловите яхти „Дифур” - излизахме на няколко мили извън залива, за да посрещаме „Калиакра” след завръщането й от поредната международна регата. Съпровождахме я до пристанището. Плавахме близо до нея, застанали един до друг, и си приказвахме с баща ми и двамата ми по-големи братя Боян и Росен - много големи ветроходци. Баща ми беше главен механик, единият ми брат - механик, а другият - рулеви на баркентината. Росен ми вика: ”Нося ти рок албуми от Германия!” Беше много готино!

За мен има

две различни понятия за моряк,

продължава Калин. - Някои плават, но не са моряци по душа. Има и такива, които са израсли във водата и не може да не са моряци по душа. Смея да твърдя, че съм от този, втория тип (баща ми също). И естествено от малък - волна птичка.

Баща ми е завършил Морското училище, нормално е да му се е искало и аз да вляза в него. След английската гимназия лесно щях да кандидатствам. На мен обаче не ми беше мечта да уча там. Мечтата ми беше ветроходството. Тогава още бях хлапе и не знам какво може да се е въртяло в главата ми - едва ли нещо философско за живота. Но едно е било съм сигурност - винаги съм искал да се занимавам само с яхти, да съм с тях в морето и нищо друго.  А в училището създават кадри за търговския флот. Не може да се каже, че не съм станал професионален моряк. Дори твърдя, че в доста отношения съм по-добър от мнозина в търговския флот. Защото съм станал моряк по оня, може да се каже, класически през вековете начин. Проходил и вече на борда с баща си, стария моряк, учиш се от него, после, стъпил здраво на краката си, продължаваш сам, ходиш на различни места, трупаш още опит... Вярно, не разбирам как се натоварва корабът с контейнери, но пък знам, примерно, как да го завъртя така, че да не се разбие на камъните при лошо време. Мога да се справям много по-добре от доста млади, че и не толкова млади кадри, излезли от Морското, защото и да ми вържеш очите, знам как реагира един морски съд във всякаква тежка обстановка в морето. Едно е да си цял живот вътре във водата и друго само да разчиташ на 5-те години в училището. Така че изобщо не се притеснявам, дето не съм го завършил. За мен най- голямото училище си остава морето. А другото идва от характера ти.

За мен основно е мечтателството. Имам го от баща си. А той беше

един от най-големите мечтатели в света

И благодарение на това му качество се случиха толкова много неща във ветроходството ни. Негова мечта беше да създаде яхтклуба, осъществи я. Също новите яхти в него – има ги. Негова мечта беше ветроходът „Калиакра” - ето го, станал една от емблемите на Варна.

Само една своя мечта не можа да изпълни - да има своя лодка. Нещото, към което се стремят всички ветроходци. Защо ли? Вероятно да се чувстват независими и да могат да си гледат хобито с най-голям кеф, без да се налага да се съобразяват с останалите. Това е да си емоционално завършен ветроходец. Баща ми осигури толкова много лодки за яхтклуба, но нямаше своя. Не му остана време да помисли за себе си. Обаче до последния си момент той остана щастлив и супер усмихнат човек.

Сега завършвам един свой проект, моя мечта. И аз като него

 обичам  да реализирам мечтите си,

което ме прави щастлив човек.

Да, определено съм щастлив човек! Не е от някаква поза и не пресилвам. Животът ме е изправял пред много изпитания. Малко съм експанзивен, италиански тип, но на следващия ден съм като нов, изчистен от всичко негативно. Специално това го доразвих в себе си през годините, докато бях в Щатите.

Впрочем, много неща научих и превъзпитах в себе си, докато бях в чужбина. Как стана ли? Беше 2008 г., когато спечелих зелена карта. Вече се бях реализирал като ветроходец и в лицето на баща си имах най-големия фен. Помня, когато ходехме да печелим регати,  той знаеше кога ще пристигнем и чакаше на кея в яхтклуба да ни подаде въжетата и да се вържем. Имах вече и собствен яхтен магазин на пристанището. Трудно ми беше да взема решението да емигрирам в Америка, но си казах - случва се веднъж в живота, не знаеш какво може да ти предложи. Разбира се, отидох на едно от най-хубавите места, Сан Франциско, който е сред най-големите ветроходни центрове в света, с безкрайни възможности в яхтената индустрия. Помогнаха ми познати емигранти български ветроходци, които ми посочиха местата, казват се боат ярдове. Там ремонтират яхти. Как ме наеха ли? Много просто. Като те поканят веднъж и като видят какво умееш, оттам нататък не е трудно. Впрочем, в Щатите нещата стават малко по-простичко, отколкото си го представяме.  Там всичко е въпрос на спечелено взаимно доверие. А това става, като покажеш какво можеш с двете си ръце. За мен това не беше трудно - вече имах някакъв опит. Въпросът е само винаги да си концентриран и целенасочен в работата. Ремонтирах яхти и в същото време плавах, къде за кеф, къде за пари, да се състезавам в местни регати. Правят се всяка седмица и са много популярни. Нивото им е много високо. В района на Сан Франциско живеят едни от най-големите имена в световното ветроходство. Докато си стоят вкъщи, те ходят по тези регати и там можеш да ги видиш. Съвсем обикновени хора. А това са ветроходци, които преди си познавал само от кориците на списанията. Нормално е да седнеш с някой от тях и да пиете по една бира...

В Сан Франциско изкарах 4 години. После бях още 4 години на източния бряг, в Роуд Айланд. Прецених, че е дошло време да продължа

по-нагоре във ветроходната индустрия

Кандидатствах, приеха ме на нова работа - пак ремонт и поддръжка на яхти, но с по-високи технологии, такива за най-скъпите яхти. Най-голямата, на която съм работил, беше 85 метра, с две мачти по 95 метра всяка от тях. Не може да мине под нито един мост в света. Какво е да си на такава супер яхта ли? Работиш на нея, без да те вълнува колко струва. Просто трябва да я свършиш, както трябва, и спираш да мислиш каква е лодката.

Наистина, тези години извън България научих доста неща, даже може да се каже, че превъзпитах характера си. Пък и събрах достатъчно нов опит, контакти - накрая дори ме пращаха във Валенсия да обучавам испанците как се ремонтират яхти.

Върнах се миналата година в края на юли. Сега искам да направя нещо, което да излезе от моите ръце. В смисъл, сам да създам цяло ново изделие, своя лодка. А не, както досега, само да ремонтирам яхти, да правя подобрения по корпуса им. Искам да направя онова, за което не достигна време на баща ми и което беше най-голямата му мечта. Така че сега изпълнявам и неговата.

Напоследък много си мисля за живота като цяло, свързвайки себе си и баща ми. Мисля си въобще за цялата тази идея, на която той се беше посветил и която сега се опитвам да продължа.

Знаеш ли,

интересното във ветроходството

е, че то е толкова широкоспектърно. Плюс това, хубавото е, че за него няма възраст. Може още от най-ранно детство, та докато си жив ( 80-годишният ветроходец д-р Васил Куртев сам направи околосветско плаване с яхта). То ти дава толкова много възможности, стига да имаш малко повече фантазия. Разбира се, съчетано с доза късмет и с добър маркетинг. Ако стане това с идеята за моята лодка, ще ме направи най-щастливия човек. Не искам още да бия тъпана, само ще кажа, че тя ще е дълга 7,60 м (25 фута) и много здрава, достатъчно бърза, за да печели регатите. Нейният дизайнер е американец, помина се миналата година. Става дума за модел, масово произвеждан в Полша, но фирмата фалирала в началото на 90-те години, сега няма притежател на лиценза й и с някои промени в него вече е сертифициран у нас. Лодката ще е абсолютно нова иоборудвана по най- добрите западни технологии, но не чак толкова супер високи, че да ми излезе много скъпа. Примерно, колкото да купя средно скъпа лека кола. Тя ще есъстезателна лодка за черноморските регати. Участвал съм много пъти в тяхи знам, че са едни от най-тежките. Някои от тях могат да бият по всякакви параграфи много от най-известните западни регати. Черно море е такова, че изцежда всичко от теб за едно денонощие. Морето е много специфично и често се променя до минути, докато океанът е по-плавен, можеш да вземеш дългосрочна прогноза за времето и да предвидиш доста неща. Всички големи майстори са се изковали на такива малки регати като черноморските.

Както баща ми, така и аз си мечтая

нашите ветроходци да имат модерни лодки

и да печелят регатите. Преди време по моя идея беше купена една нова яхта за клас “Мелджис” – 24-футова американска лодка. Тя е високотехнологична лодка, но доста скъпа. Благодарение на моя ентусиазъм и на приятеля ми Иван Кирчев (баща му Румен Кирчев е сред основните деятели на яхтклуба), който също е ветроходец, той се бръкна и купи първата, после бяха доставени още две. Тя е бърза, авангардна, но не успя да се наложи заради високата си цена. Затова сега искам да създам нещо ново, излязло от матрица, която да прави лодката достъпна, за да могат и други да я имат. Много млади хора се интересуват от ветроходството, но като дойде време да плават, яхтклубът не може да им предложи съвременни лодки.

След като направя моята лодка, сигурно ще ме запали друга мечта. Още не мога да кажа каква ще е тя. Всяка една от тях идва в мен, ей така, като някакъв лъч светлина, който не може да не се появи. Мечтата винаги я има, стига да си настроен позитивно. И най-важното, да си моряк по душа.

СТЕФАН ДЕНКОВ