Порт Варна може да има зарядна станция за кораби на втечнен газ

Корабната индустрия е сред най-големите замърсители на атмосферата, сочат резултатите от последното изследване на Международния съвет за чист транспорт (ICCT). Корабите изхвърлят повече серен диоксид от всички автомобили, камиони и автобуси, взети заедно, в света. А въглеродният диоксид, който създават, е повече от всички парникови газове на много от промишлено развитите страни, твърдят авторите на изследването. Разговаряме с к.д.п. Живко Петров, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, за възможностите да бъде решен този проблем, което стана тема и на неотдавнашния форум във Варна.

- Вече е в сила нормативният документ на Международната морска организация, който определи минималното допустимо съдържание на вредни емисии на корабното гориво. Излиза, че само това не е достатъчно…

- Парижкото споразумение относно изменението на климата, което беше постигнато на 12 декември 2015 г., предвижда намаляване на емисиите от всички индустрии. Борбата с климатичните проблеми е основен приоритет и Европейският съюз, като водеща сила в корабоплаването, провежда политика в тази насока. ЕС успешно работи по пътна карта за намаляване на вредните емисии от корабоплаването, която беше приета от Международната морска организация (ИМО) на последната сесия на Комитета за опазване на морската среда.

- Доколко е реална обсъжданата възможност корабите да преминат на втечнен газ, като се има предвид, че този огромен парк е изцяло на течни горива? И как може ЕК да повлияе за нейното реализиране?

- Не може да се очаква рязко преминаване към новите типове корабни горива. Това трябва да се случи поетапно, отчитайки изискванията за икономическото състояние на бизнеса. Като първа стъпка преминаването на нов тип задвижване може да се предвиди за корабите, опериращи в пристанищата. Става дума за влекачите и други пристанищни плавателни съдове, както и корабите, които извършват къси разстояния по редовни линии, като фериботи.

- Как корабите на новия тип гориво ще преминават през Босфора, след като Турция изрично забранява през проливите й  танкери за втечнен газ?

- Турция е приела мерки за регулиране на трафика през Босфора, които с в съответствие с Глава V от SOLAS. Тези правила целят повишаване на безопасността на корабоплаването. Особено, когато се отнасят за кораби, които превозват опасни и замърсяващи околната среда товари. Като се има предвид размера на мегаполис като Истанбул и чувствителността на района по отношение на морския трафик на всички черноморски държави, тези мерки за регулиране на трафика са нормални и логични. От друга страна, настоящата система за преминаване на Босфора и Дарданелите изисква „ограничените плавателни съдове“ и другите плавателни съдове, превозващи опасни товари, да освободят конкретни точки в съответните проливи. Тоест, да завършат по своя транзит, преди подобни съдове да могат да влязат от противоположната посока. Този режим не забранява, а само регулира трафика на кораби, превозващи втечнен природен газ (ВПГ). Не съществува ограничение и за кораби, задвижвани с ВПГ.

- Какви са перспективите пристанище Варна да има станция за зареждане на корабите с втечнен газ?

- Изграждането на такава станция ще бъде функция, правопропорционална на реалните нужди на пазара. Перспективите са добри в средносрочен и дългосрочен план, тъй като непрекъснато завишаваните изисквания по отношение на ограничаването на замърсяването на въздуха от корабоплаване ще стимулира корабособствениците за преминаването към нови технологии.

- Неотдавна на форум във Варна беше повдигнат и наболелият проблем за конкурентността на европейския флаг, а той засяга целия европейски търговски флот...

- Първо следва да се отбележи, че европейски флаг не съществува. По време на конференцията, за която питате, бе дискутирана нуждата от поставянето на корабоплаването като стратегически приоритет на Европейския съюз и неговите държави членки.  Като такъв той трябва да бъде подплатен с реални мерки за осигуряване на финансиране, както и актуализиране на правилата за държавните помощи в корабоплаването, така че страните членки да не губят своите конкурентни предимства.

- Има и още един, вече хронически проблем с  изоставените кораби, които пречат на нормалната експлоатация на пристанищата.  Той беше обсъден на последната съвместна среща между Българска морска камара (БМК) и Апелативен съд (АС) – Варна, на която участвахте. Как може да бъде решен?

- Изоставянето на кораби в пристанищата не е нито нов, нито чисто български феномен и проблем. Трябва да се отбележи, че решаването му може да дойде в резултат единствено на интердисциплинарно усилие, тъй като за установяването на ефективен режим по отношение на изоставянето на кораби е необходимо изучаването на опита на други държави, както и приемането на цялостен пакет от промени не само в Кодекса на търговското корабоплаване, но и в други закони, като например Гражданския процесуален кодекс.

- Има ли шанс за възраждане на фериботните връзки в Черно и Бяло море, които да съживят и Фериботния комплекс - Варна?

- Знаете, че основен приоритет на транспортната политика на съюза е насърчаването на корабоплаването на къси разстояния, включително и на фериботното корабоплаване. Трябва обаче да се има предвид, че развитието на фериботните превози, както и на Фериботния комплекс – Варна, е в пряка зависимост от степента на икономическото развитие на черноморските държави. В тази връзка развитието на икономиките на държави като Украйна и Грузия, както и увеличаването на двустранния стокообмен с Русия и установяването на редовни фериботни линии с Турция биха имали положително въздействие върху развитието на Фериботния комплекс - Варна. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ полагат последователни усилия за изграждането и поддържането на справедлива двустранна и многостранна правна основа на развитието на фериботните превози в Черно море.

Стефан Денков