За Деня на Черно море: „Грийнпийс“ показва къде в България се трали най-много

Нов анализ на „Грийнпийс“ – България разкрива местата в българската акватория на Черно море, където най-често се наблюдават следи от тралиращи кораби. Участъците с най-интензивно тралене обхващат и защитени зони – „Емине-Иракли“, „Галата“, „Комплекс Калиакра“ и „Ропотамо“. Данните са обобщени в карти и обхващат периода 2017-2024 г. Важно е да се отбележи, че засечените следи са от разрешени от закона видове тралове, които, въпреки че вредят на морското биоразнообразие, не са подложени на забрана.

Всяка защитена зона има свой план за управление. В „Емине-Иракли“, „Галата“ и „Ропотамо“ основните регулации са свързани с употребата на торове и вещества, които допринасят за еутрофикацията. Там има забрана за дънни тралиращи средства (валидна за цялата ни морска акватория). Изключение прави риболовът с бийм трал, който е разрешен от българското законодателство, въпреки че изравя дъното и нанася щети върху екосистемите.

„Защитените зони в Черно море не са достатъчно ефективни и не предоставят реална защита на морските обитатели. Черноморието ни се нуждае от повече резервати с по-строги регулации, където морските видове да се развиват необезпокоявано“, коментира Мартин Томов, координатор на кампания „Живо Черно море“ в „Грийнпийс“ – България.

Траленето представлява влачене на голяма мрежа от кораб или лодка, а видовете се различават по това дали мрежата има контакт с морското дъно, или няма. Разрешените в България видове тралове са така наречените пелагичен трал и бийм трал.

При първия тип мрежата, която плавателният съд влачи зад себе си, не е в контакт с дъното, а се движи в средния слой на водата. Обикновено се използва от по-големи кораби, на по-голяма дълбочина, предимно за улов на риба като цаца и сафрид. Въпреки че не изравя дъното, този вид тралене също може да доведе до щети върху биоразнообразието, тъй като улавя морски видове, различни от целевите – включително делфини. 

Другият вид разрешен трал е бийм тралът. Това е подвид дънен трал и е изключително вреден за морското биоразнообразие, тъй като изравя морското дъно, нарушава хранителната верига и оставя след себе си следи, които могат да останат с години. Използва се за улов на рапани и дънни риби.

Единственият забранен в България вид трал е дънният трал. Той е в пълен контакт с дъното, разрушава ценни местообитания и изравя редица важни за биоразнообразието организми. Въпреки че не е позволен от закона, той се практикува често – предимно от малки рибарски лодки – и уловът от него не се регулира. Скорошно проучване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Центъра за подводна археология към БАН откри множество физически следи от дънно тралене – под формата на напречни линии по морското дъно. Те ясно показват физическо нарушаване на екосистемите. 

Анализът на „Грийнпийс“ – България използва данни от Global Fishing Watch, извлечени от AIS/VMS сигнали. Това означава, че картите показват следите от кораби, регистрирани като тралове – по-големи и добре оборудвани плавателни съдове. Те притежават системи за местоположение, които обаче не винаги са включени. По-малките лодки пък изобщо не са задължени да подават информация за локацията си. Поради тази причина анализът показва само част от картинката и действителният натиск върху морското дъно е много по-висок.

„Грийнпийс“ – България призовава гражданите да бъдат бдителни и да подават сигнали, ако различат лодка с дънен трал. Плавателните съдове имат лебедки в задната си част, за които се закачат мрежите. Използването на дънен трал може да се разпознае също и по улова, тъй като най-често се използва за бели миди, рапани, калкан. В случай на нередност гражданите могат да звънят на 112 с конкретна локация и номер на кораб.