Морски зони за защита на малкия калкан искат рибарите

Какво става с калкана, е въпрос, който вълнува рибарите и любителите на най-деликатесната риба в Черно море. Той е заложен като основна задача в тазгодишната научноизследователска програма на варненския Институт по рибни ресурси (ИРР).

Извършихме пролетното изследване и продължаваме да работим по оценката на запасите на калкан в българската част на Черно море, което е част от националната програма за събиране на данни в сектор рибарство, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Елица Петрова, директор на ИРР към Селскостопанската академия. 

В момента се обработват събраните данни и резултатите още не са готови, но учените не очакват съществени разлики в пролетната динамика на вида. ИРР изследва калкана още от 2014 г., което  позволява да  съберат неколкогодишни данни и да формират по-ясна картина за запасите от този квотиран вид риба.

Припомняме, че в. „Черно море” първи съобщи за решението на ЕК да увеличи тазгодишната квота от 43,3 тона на 57 тона за нашите рибари (общо 114 тона за България и Румъния ).Този първи успех сега насърчава бранша да мисли за следващо

още по-голямо вдигане на квотата,

която, по думите на д-р Йордан Господинов, шеф на най-голямото рибарско сдружение БГФИШ, до няколко години може да стигне по над 100 тона за всяка от двете ни черноморски страни членки на ЕС. Неговите прогнози са още по-смели и той се надява да стигне до 150 тона след 5-6 години.

Разбира се, ако научните изследвания докажат стабилно състояние и нарастване на ресурса от калкан, подчертава д-р Господинов. Затова от рибарския бранш приветстват ангажираността на ИРР с този въпрос. Дори споделиха за в. „Черно море” своя идея как по- добре да се опазва популацията на маломерния калкан, който е обект на нерегламентиран улов.

Предлагаме да се направят на няколко места в морето зони за защита на младите форми на калкана, каза шефът на БГ ФИШ. Според него това трябва да са местата, където калканът хвърля хайвера си. Те трябва да бъдат определени от учените и там да не влиза никакъв рибарски кораб или лодка, за да се запази популацията. Защото влезе ли трал, наред с другата риба ще обере и малките калканчета.

Доц. Петрова  смята, че обособяването на специални зони, в които е установено по-голямо изобилие на маломерен калкан (в млади стадии на развитие) е възможно да стане при

актуализиране на някои от морските зони

по Натура 2000, както и с възможни предложения за промени в тях. Събират се нови данни за пространствената динамика на калкана, в това число и на маломерните екземпляри, които биха помогнали за изпълнението на тази задача. Що се отнася до идеята на бранша за създаването на локални зони в плитката част на шелфа, където се извършва стопански риболов, преди време подобна са имали и в Института по рибни ресурси. Тя е включвала не само калкана.

Тогава са направили предложение за обособяване на зони пред големите носове по нашия бряг (например Калиакра), които да се превърнат в естествени биологични резервати, обясни доц. Петрова. Нейното мнение е, че идеята на брашна е добра, но и сега има немалко възможности за опазване популацията на калкана. Има обособени зони по  Натура 2000, забрана за риболова в едномилната зона, както и забрана за улов през размножителния период, формират се и годишни квоти. Ако всички изисквания се спазват и не се допуска нелегален улов,  има възможности за опазване на ресурса от деликатесната риба, смята директорът на ИРР.

Другите две основни задачи в тазгодишната програма на института също имат връзка с рибните ресурси. Едната е за

мониторинг върху рапаноулова

МОНИТОРИНГЪТ ВЪРХУ УЛОВА НА РАПАНА ЩЕ ПОЗВОЛИ да се направи обективна картина за неговите запаси в морето.

при разтоварването му от корабите на брега. Намясто директно се събират проби за лабораторна обработка и се правят изводи за количеството и състоянието на вида. Тази задача ще позволи да получим пълна картина за състоянието на рапана, допълни доц. Петрова. Третата задача е свързана с научни наблюдатели на риболовните кораби за определяне на основните улови и попадналите случайни видове.

Тук интересното е, че за първи път у нас ще се прави наблюдение върху всички видове риболовни уреди, които се използват. То ще обхване кораби, които ловят пелагични видове риба. Също кораби, които ловят дънни видове, такива, които са със смесена техника за риболов и кораби за улов на рапани. Начинанието е пионерско и учените от ИРР се надяваме на разбиране и съдействие от страна на бранша, тъй като интересите ни са общи, подчерта доц. Петрова. 

По нейните думи това изследване се прави по изисквания на рибарския департамент към ЕК, като получените данни се отчитат допълнително и към  Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и за Черно море (GFCM).
Важен момент е засиленото
 
близко сътрудничество между института и бранша
 
 

ЧЕСТО  В РИБАРСКИТЕ МРЕЖИ попада маломерен калкан.

Миналата година връзката с бранша е дала възможност да осъществят пилотния проект за оценка на преулова в рапанолова, като акцентът е бил върху малките форми на калкана и акулата. Той е съвместен с учени от Румъния. Получили се добри резултати, които са основа на продължаващите изследвания  по тазгодишната програма на института. През миналата година научните наблюдения са обхванали 20 дни рапаноулов и 104 трала.

В тях са намерени като преулов 9 различни вида риба, от които 29 маломерни калкана. Неговото количество се изчислява на около 0,3% от общия улов на рапани, като най-много са били пред нос Калиакра. Резултатите показват, че тези количества не са големи. В случая важен е крайният резултат за процента на преулова и как това ще се отрази върху популацията на калкана. Що се отнася до акулата, също включена в пилотния проект, тя е важна, тъй като е застрашен вид и са необходими регулярни наблюдения върху нея.

Тук важно е и това, че с подкрепата на бранша учените получават достъп и добри условия на риболовните кораби. Има развитие на взаимодействието между наука и бранш, което е много важно за популяризиране на резултатите от научните изследвания и последващите научни препоръки, допълни директорът на ИРР.
Що се отнася до състоянието на рапана,

наблюденията тепърва започват,

допълни доц. Петрова. Заради големия улов нейните наблюдения сочат,  че има понижаване както на количествата, така и на размера на рапана. Според нея обаче в момента по-важно е да има отговор на друг въпрос. От една страна, този вид е инвазивен, а, от друга,  формира икономически ресурс. Тя смята, че е нужна дискусия, за да се определи статусът на рапана и да се прилагат разнообразни мерки за неговата експлоатация. А за да бъдат обективни анализите, е необходимо да съберем нужната научна информация по време на нашите изследвания, допълни доц. Петрова.

По нейните думи хубаво е, че за разлика от предишни години, когато наблюденията на рапана са епизодични и не можеше да се проследи реалната картина, сега те са непрекъснати в рамките на няколко поредни години.

От 2015 г. насам има натрупани данни, през тази година също ще се проследи динамиката на вида. Така се създава база данни, която ще спомогне за формиране на обективна картина на състоянието на рапана.
Актуален е въпросът и за
 

състоянието на белите миди,

подчерта директорът на ИРР. Все по-нарастващият интерес за улов и липсата на достатъчно научна информация затруднявало разработването на адекватни мерки за тяхната експлоатация и опазване. За съжаление, не били провеждани актуални научни изследвания за оценка и анализ на запасите от бели миди.

Последното подобно било проведено от ИРР през 2003 г., обхващало десет зони в различни части по българското крайбрежие, включително Ропотамо, и била направена оценка на количествата. Оттогава са минали близо 15 години.

Стефан Денков