Експерт: Морски открития от древността отварят нови ниши за туризма

Новите открития за търговските контакти през Черно море с останалия цивилизован свят още от дълбока древност могат да станат интересни атракции за туристическия бизнес. Потвърждава го планираната за догодина международна морска експедиция с реплика на античен кораб от тръстика, наречен „Абора”. Тя ще бъде в Черноморския басейн и Източното Средиземноморие по маршрута, на която Варна е един от опорните пунктове.

Новината за предстоящото й организиране провокира поставяния вече неведнъж въпрос за неизползваните възможности, които дава развитието на културно- историческия туризъм като печеливш бизнес в курортния ни морски и пристанищен град.

Припомняме, че в сайта на Информационна агенция „Черно море” още на 24 май т.г. беше съобщено за

международната морска експедиция

с древния плавателен съд, планирана за лятото на 2019 г., в която ще участва варненският археолог Теодор Роков от Регионалния исторически музей. Тя се организира от германския изследовател д-р Доминик Гьорлитц. Маршрутът на плаването ще мине през няколко пункта - началният е Сочи, следва Варна, после Истанбул, Троя, Атина, егейските острови Лемнос, Милос, Тера и накрая Крит. Така с античния кораб ще бъде проследен целият път на търговските контакти от дълбока древност през Черно море, Мраморно море и Егейско море, обясни за в. „Черно море” бъдещият варненски участник в експедицията.

По неговите думи това ще бъде четвъртата поред експедиция, организирана от германския изследовател. Те са водени от идеята за връзките между древен Египет и останалия античен свят, включващ и нашето черноморско крайбрежие. Затова всичките му плавания са с такъв тип древноегипетски кораб, изработен от тръстика. С едно от тях - плаването през Атлантика, Доминик Гьорлитц се опита да докаже, че не Колумб, а още древните египтяни са стигнали до Новия свят, Америка, като се води от сензационното откритие, че в тъканите на някои мумии са открити следи от никотин и кокаин, каза специалистът по морска история Теодор Роков.

Сега за новата експедиция Доминик Гьорлитц избира маршрута през Черно море, който включва и пристанище Варна. Има полулегендарно сведение от Херодот, че древноарменското царство е основано от египетски заселници търговци. Такива контакти не са невъзможни, тъй като и в България има следи от далечни цивилизации – до село Гърло, край Перник, е открит подземен храм, който е едно към едно с тези в Сардиния. Находката дава основание да се предполага, че по земите ни е имало преселения от тази средиземноморска общност още в древността, допълни специалистът по морска история.

Впрочем това няма да е първото участие на Теодор Роков в подобна морска експедиция. През 2010 г. той се включи в

подобно плаване - „Дунавска одисея”,

организирано от частен изследователски център в Одеса. Украинците са направили точни копия на различни древни кораби - финикийски, древногръцки, дори критски. В Египет има голям храм, където е изобразена морска битка, в която са използвали този специфичен на вид кораб, наречен птицеглав, тъй като двете му страни завършват с птичи глави.

И с копие на точно такъв древен кораб плавах в третия етап на международната експедиция от Белград по Дунав и през Черно море до Варна, каза още варненският археолог. По неговите думи идеята на експедицията била много интересна - да проследят пътя на морските народи, които воювали в Средиземно море с хетите, населявали днешна Турция - става дума за Хетското царство, което, ако използваме съвременен термин, е било суперсила за своето време, но по ирония на съдбата е унищожено от морските пирати, обединени в огромен флот.

Това става няколко десетилетия след Троянската война, когато настъпила огромна криза в Средиземноморския басейн и много племенни общности останали без препитание. И те намерили изход в морското пиратство, но след победата им над Хетското царство били разгромени от египтяните. Множество изображения на птицеглави кораби са открити в Северна Европа (Холандия, Швеция), Централна Европа и особено по поречието на Дунав от най-западната част на реката през Черно море та чак до Егейско море.
За сведение,

първото участие на варненски археолог

в международна морска експедиция е на проф. Михаил Лазаров през 1984 г. Тя беше наречена „Аргонавтика I” - от Варна до Грузия и обратно. На следващата година той участва в следваща „Аргонавтика II” - от Варна през Мраморно море, Егейско море и обратно. А през 1988 г. заедно с Иван Иванов (откривателят на варненското халколитно златно съкровище) правят трета експедиция - „Спондилус”, този път от Варна до Атина, Егейските острови и обратно.

И трите експедиции по морските маршрути на търговските контакти от дълбока древност завършват с интересни открития за корабоплаването по онова време и добавят интересни щрихи в туристическата визитка на Варна. Ето, във варненския халколитен некропол, който стана световна сензация, са открити гривни, изработени от мидата спондилус, която живее само в топлите части на Егейско море. Находки на накити от тази мида са открити на много места в Европа и особено по поречието на Дунав.

Една от интересните хипотези е, че тя е била пренасяна през Черно море и от там по реката се разпространявала по целия континент. Експедицията, наречена на нейно име „Спондилус”, трябваше да премине този евентуален маршрут по вода. Историята за плаването може да обогати туристическия гид за уникалното варненско златно съкровище.
Теодор Роков смята, че подобни морски експедиции, включително и тази, в която предстои да участва, добавят нови разкрития за морската ни история, които са

атрактивни за широката публика

Има варианти как това да стане със създаването на документални филми, клипове, брошури, книги... Наскоро по време на Нощта на учените той изнесъл сказка точно по темата за морските експедиции на варненския музей. Според него за превръщането на подобни морски открития в рекламен продукт за туристическия бизнес много помагат съвременните комуникационни средства, тъй като видеоматериалите се възприемат лесно от всякаква аудитория.

В интернет има специални видеоканали като ютюб, фейсбук, които дават напълно свободен достъп до тях. След експедицията през Атлантика с тръстиковия кораб „Абора” на Доминик Гьорлитц е бил направен документален филм, който е качен със свободен достъп в ютюб и вече е гледан от стотици хиляди потребители на интернет. Това е днешната форма за най-широка популяризация за туризма и ефикасна реклама, достигаща до възможно най-широка публика, защото хората вече всичко гледат през мобилните си телефони, таблетите, подчерта археологът.

За своите морски експедиции Доминик е създал

специална фондация „Абора”,

с която си осигурява финансирането от спонсори. В тази връзка Теодор Роков прави интересна препратка към трите морските експедиции на варненския музей - „Аргонавтика” и „Спондилус”. За първите две помага яхтклуб „Кап. Георги Георгиев”, като им предоставя свои яхти. В организацията на тези плавания се включили БАН, Институтът по археология и др. За съжаление, днес, когато няма никакви ограничения за излизане зад граница, става трудно да се случват такива експедиции, въпреки неоспоримата полза, която може да извлече туристическият бизнес.

Говорил съм с частни собственици на яхти, показвал съм им видеофилмите от експедициите на Доминик, на много други, за да направим нещо подобно и да продължим традициите у нас от близкото минало. Съгласни са за ползата от тях, но стане ли дума за финансирането им, се отдръпват, сподели Теодор Роков. Експерти от туристическия бранш също говорят за практическата полза от подобни начинания. Тяхното мнение е, че всяко ново откритие в морската ни история може да обогати формите на културно-историческия туризъм и да го направят по-атрактивен за гостите и летовниците във Варна.

Съществуват и възможности за европейско финансиране. Има хляб в тази идея, но трябва да се намери кой да я реализира. И тук на ход е туристическият бранш.

Пак в тази насока специалистът от музея добави и за още една идея, която той отдавна следи. Почти няма държава с излаз на море, която да не притежава

реплики на плавателни съдове

от своето минало, тоест, да развива експерименталното корабостроене на древни кораби. Например в Русия се славят с плаващи реплики на древноруски кораби и платноходи от времето на Петър Велики. А да не говорим за скандинавските страни, където буквално имат цял флот от всевъзможни древновикингски кораби. Турция пък разполага с невероятен експериментален център, който вече притежава две плаващи реплики - едната на древногръцки търговски кораб, а другата на ладия от праисторическо време. Дори в Армения, която няма излаз на Черно море (в древността е била морска държава), в частен яхтклуб 10 години строили средновековен кораб и с него направили невероятно плаване до Франция, където се провежда ежегоден фестивал на точно такива реплики от цял свят. Теодор Роков си спомни за такива ентусиасти и у нас.

През 1986 г. пловдивчани направили копие на славянска ладия и с нея провели експедицията „Перун”. После тази ладия стояла в Музея на търговското корабоплаване, който се намираше зад ВВМУ, и след неговото закриване през 90-те години била оставена да изгние и да се разпадне. Познавах капитана на ладията Гаро Томасян, беше първият кмет на Пловдив след промените. Той ми даде чертежите за нейното изработване. Тя е строена близо до Варна, в Казашко, и лесно може да бъде възстановена, допълни Теодор Роков.

Стефан Денков

ТРЕТАТА ЕКСПЕДИЦИЯ НА ДОМИНИК ГЬОРЛИТЦ беше с кораба „Абора III”, точно копие на древноегипетските, изработени изцяло от тръстика.