От София до Мадрид: Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж, а нов климатичен феномен

Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж — тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София — зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без хоризонт, пише Метео Балканс

Как въздухът се превръща в стена?

При температурна инверсия студеният въздух остава „заключен“ близо до земята, а по-топъл слой отгоре го притиска като похлупак. Обикновено въздухът циркулира и се пречиства, но при инверсията тази динамика спира. Така прах, дим, сажди и влага се смесват и създават гъста мъгла, която не се вдига с дни.

„Инверсиите са естествени, но когато ги комбинираме с човешко замърсяване, резултатът е токсична мъгла,“ обяснява д-р Силвия Ковач от Европейския център по атмосферен мониторинг.

София, Белград и Милано – в топ 10 по „задушеност“

Според данни на Copernicus Atmosphere Monitoring Service, зимата на 2024/2025 г. е регистрирала рекордни 18 дни с плътна мъгла над София, 21 над Белград и 26 над северна Италия.

В някои райони на София концентрацията на фини прахови частици по време на мъгла е достигала над 180 µg/m³ – три пъти повече от допустимото. Тепърва ни предстои зима 2025/2026 г....

„Мъглата се превърна в смог. А смогът – в климатичен показател,“ казват от НИМХ.

Когато климатът и замърсяването си подадат ръка

Това, което отличава новия феномен от класическата мъгла, е нейната продължителност и химичен състав. Метеоролозите го наричат persistent polluted fog – дълготрайна замърсена мъгла, която не изчезва дори при дневно затопляне. Причината – промяната в структурата на атмосферния слой и увеличаването на водните микрокапки, към които се залепват частици прах и сажди.

В резултат – не просто намалена видимост, а рязко покачване на дихателните заболявания.
В Милано например болниците отчетоха 30% повече пациенти с бронхити и астма по време на мъглените периоди.

България вече е част от феномена

Най-често засегнати у нас са Софийското поле, Пернишката котловина и долината на Струма, където мъглите могат да се задържат по 4–5 дни. Причината е комбинацията от релеф, отопление с твърдо гориво и липса на движение на въздуха. През януари 2025 г. сателит Sentinel-5P засече плътна мъгла, съдържаща серни и азотни оксиди, простираща се от София до Дупница.

„Ние вече не говорим за климатичен проблем – това е проблем на оцеляването,“ казват от „За Земята“.

Защо мъглите ще стават още по-чести?

Климатолозите предупреждават, че затоплянето на атмосферата намалява ветровата активност, което означава по-дълги периоди на застой. Когато няма движение, няма и пречистване.
„Промените в климата не винаги идват с бури. Понякога идват с тишина – и невидим враг,“ казва проф. Федерико Моралес от Университета в Мадрид.