Бизнесът иска 150 тона квота за калкана

За първи път от членството на България в ЕС страната ни получи правото да лови повече калкан в Черно море. В началото на годината квотата за България и Румъния бе увеличена с 32% за 2018 г., като двете страни  могат да уловят общо 114 тона за годината. Новината бе призната за голям успех и от страна на бизнеса, и от страна на институциите предвид голямото значение на този вид риболов за сектора и предизвикателството за създаване на условия за равнопоставеност между всички черноморски страни. Достатъчно ли е обаче разрешеният улов и може ли да се надяваме на по-голяма квота? Калканът е ценен вид за страната ни, тъй като се търгува на много добри цени. Има много голям интерес към него и пазарът му е неограничен в Турция. Това е всъщност и дестинацията за която изнасяме почти цялото уловено количество, споделя пред нас Йордан Господинов, изпълнителен директор на асоциация «БГ ФИШ». А уловеното количество до  голяма степен зависи от квотата, която ни отпускат и имаме възможност да я изпълним напълно. Според статистика на ИАРА, през 2017 г. (когато все още са действали старите квоти) извадените количества са били 41,8 тона, докато година преди това са 42,3 тона.

Европа иска гаранции

Квотата може спокойно да бъде вдигната до 150 тона, смята Йордан Господинов. Ако искаме обаче това да се случи трябва да бъдем изключително подготвени да се защитим пред Европа. На първо място, ИАРА е необходимо да докаже, че може да се справи с контрола върху бракониерството. „Към момента това е спазено. Статистиката показва, че има малко бракониерство, разписаха се доста правила, които касаят плановете за управление, методите, стоварванията, уредите. Може да кажем, че конторлът вече е засегнат“, казва Господинов.

Другият важен фактор са изследванията на учените. Необходими са достоверни данни, с които да защитим позицията си пред Европа, а не да посочваме данни за една година, според които ресурсът го има, а в друга липсва, коментира представителят на „БГ ФИШ“. „Години наред бизнесът тръбим, че трябва да се направи едно мащабно изследване. До момента се даваха пари за изследвания на парче и най-вече в период от годината, когато калканът не е на нашия бряг или морето е бурно и студено. Трябва да се направи целогодишно изследване, защото видът пристига напролет от по-дълбоките места, за да си хвърли хайвера в плитчините. След това малките форми се излюпват и започват да растат, докато големите екземпляри влизат  навътре, за да се угояват. Калканът не е местен вид, той е мигриращ. Ние въобще  не знаем дали този калкан, който ловим не е украински и от къде идва. Той се движи, но идва на плиткото, за да хвърли хайвера и после заминава”. Вече обаче се работи в правилната посока, категоричен е Йордан Господинов. В последните две години са отпуснати средства за навременни изследвания, а учените от своя страна успяват да направят сравнително точни анализи. „Всичко това стига до ЕК и именно там правят заключенията дали популацията е стабилна и дали се развива“.

Учените: Нямаме основание да изискваме по-голяма квота

От 2014 г. по българското Черноморие се извършват изследвания за популацията на калкана. Това коментира пред нас доц. д-р Елица Петрова, директор на Варненския Институт по рибни ресурси. Според тях популацията се движи средно около 900 до 1000 тона, което ще рече, че през изминалите години няма големи изменения. От две години насам пък изследванията вече се провеждат два пъти годишно – едното е през пролетта, а другото през есента.

„Извършихме пролетното изследване и продължаваме да работим по оценката на запасите в българската част на Черно море. Проектът е част от националната програма за събиране на данни в сектор рибарство“, коментира доц. Петрова.В момента се обработват събраните данни и резултатите още не са готови, но не се очакват съществени разлики в пролетната динамика на вида за 2018 г. Учените обаче са категорични – в момента нямаме много основания да изискваме по-висока квота за калкана. Причината за това е, че запасите не могат да се нарекат стабилни. За добра популация се смята такава от две хиляди тона и повече. Друг фактор е, че в доста от случаите когато се говори за квота от калкан, не се наблюдават запасите в дадена държава, а общата ситуация на развитие на вида, допълва д-р Петрова.

agrozona.bg

Четете още: 120 г. навършва днес Щабът на ВМС във Варна