Стигахме 50% от средната консумация на риба в Европа
Сивият сектор в риболова изкривява данните, които страната ни изпраща на Евростат
Публикувана: 4 Feb 2019 | 11:08

Българинът свикна да консумира риба и нейното търсене на пазара ще продължава да расте. Според Евростат продажбата й у нас е 20 евро на човек, при 110 евро средно в ЕС, но ние имаме над два пъти по-ниски цени на рибата, така че картината е по-различна. Това заяви за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, председател на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). По неговите думи, за да получим по-точна представа за потреблението на риба у нас, трябва да прибавим и растящото търсене на рибни продукти, включително на хайвер и миди. Увеличават се и ресторантите, които предлагат в менюто си морски деликатеси, като някои имат по цял рибен ден. Така че реално вече стигаме поне половината от средната консумация в Европа. Това не е малко, като се има предвид, че повечето европейски страни са морски, със стари традиции и възможности за консумация на риба (особено средиземноморските). После там почти всички големи градове са разположени по крайбрежието, докато у нас само два (Варна и Бургас) са на Черно море.

 

Има и друго.

Официалният отчет на Евростат

за страната ни се прави по данните, които получава от ИАРА за декларирания улов на рибарите. Не само че е публична тайна, ами и сам еврокомисар Кармену Вела каза на пресконференцията след подписването на Софийската декларация за устойчиво развитие на Черноморския регион през миналата година, че на всеки 5 тона уловена риба в Черно море 4 са незаконни, тоест не се отчитат. Вярно, това се отнася за всички страни в региона, но нашите рибари не правят изключение. 

 

Безспорно потреблението на риба и рибни продукти у нас върви нагоре и с нарастването на доходите скоро може да стигне средноевропейското. Тази констатация се потвърждава в Бюлетина на земеделското министерство на САЩ за пазара в България. В него се посочва, че годишната консумация е близо 10 кг риба на човек, в която влиза и домашно приготвената храна, и изядената в ресторантите (през 2006 г. е била 4 кг). Разбира се, не можем да се сравняваме с най-големите консуматори на риба в Европа: Португалия – 55,3 кг, Испания – 46,2 кг, Литва – 44,7 кг, Франция – 34,4 кг, Швеция – 33,2 кг. На тези пет страни заедно се пада над една трета от общото потребление на риба в ЕС.

 

В случая интересно е да се отбележи, че пак по данни на Евростат капацитетът на

риболовния флот на България

е едва 0,4% от общия на ЕС, който включва 83 734 плавателни съда. От техния бруто тонаж близо 54% е съсредоточен само в 4 държави: Испания (21,2%), Великобритания (11,7%), Франция (10,9%) и Италия (9,9%). На този фон статистиката отчита, че през последните години местният улов (основно в Черно море) се е увеличил с около 2% до 8800 т. Общо годишното производство на риба и рибни продукти надхвърля 10 000 т (7448 т през 2005 г.). Увеличава се и вносът на риби и ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, за да запълни разликата между постоянното търсене и недостатъчното местно производство, и вече е 35 000 т. Над 67% от рибата (23 560 т) идва от ЕС, основно от Холандия, Испания, Румъния, Гърция, Полша и Чехия. Вносът от трети страни е главно от Виетнам, Канада, Китай, Мароко, Аржентина и Фарьорските острови, според данни на националната статистика.

 

Като цяло

браншът сериозно се развива –

категоричен е председателят на КСЧМ. По неговите думи подкрепата, която получава от ЕК, помогна за модернизацията на риболовния ни флот. И най-важното, в него навлизат млади хора. В момента около 13 000 души са заети в риболова, преработката, складирането и продажбата на риба у нас. Това са само пряко ангажираните. Цифрата се увеличава, като се прибавят и тези, които са обхванати в логистиката, транспорта и други.

 

Колкото и да е малък, делът на бранша в националната икономика продължава да расте. Расте и неговата социална значимост, тъй като в него намират препитание немалко нискоквалифицирани работници, които обучаваме и стават добри в професията. Тоест работим с прослойка, която е ниско в социалната сфера, като образование, обществен статус, но има шанс да получи добре платена работа в нашите предприятия. Корабните екипажа пък са от роднини, цели семейства – подчертава д-р Господинов. За да очертае значимостта на бранша, той допълни, че вече в над 3200 водни обекта се отглежда риба, риболовният флот обхваща повече от 140 кораба с екипажи от трима и повече души. Има 53 фабрики за преработка на риба, като част от тях са с многочислен персонал, а други (във Варна) са дребни – с по 6 човека, колкото е цялата фамилия, и вадят добри пари.

Ние не изоставаме от световната тенденция на все по-голямо търсене на риба и рибни продукти – каза още д-р Господинов. За съжаление това се отразява

драматично на рибните запаси

в Световния океан. Около 33% от тях са подложени на свръхулов, а 60% са експлоатирани до краен предел, алармира Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). В нейния доклад се посочва, че годишната консумация на риба се увеличава два пъти по-бързо от общия ръст на населението; за над 800 млн. души рибата е станала основен източник на храна и доходи. Що се отнася до Европа, още през юли 2018-а тя беше изконсумирала запасите си от риба за годината. Над 41% от рибните запаси в Атлантическия океан са подложени на прекомерен улов. Тази цифра се увеличава до 88% в Средиземно море, констатира доклад на ЕК. Свръхуловът засяга и рибните запаси в развиващите се страни, които зависят в голяма степен от този ценен ресурс.

 

Проблемът е голям и ЕК със своите структури, включително и Консултативният съвет за Черно море, който бе създаден преди 3 години, се стреми да стабилизира рибните запаси и да тръгне към тяхното подобряване, коментира председателят на КСЧМ. Като една от причините за това тревожно положение наред с нарастващата консумация, той изтъква и замърсяването на Световния океан. Радостното било, че в района на Черно море негативното влияние на индустрията започва да намалява. В усилията на

 

намаляване на недекларирания улов

и на преулова КСЧМ ставал все по-важен фактор. Не само като информираме, непрекъснато агитираме, но и пряко се включваме, като предоставяме наши кораби за контрол и за изследвания. Амбицията ни е всячески да съдействаме за намаляване на сивата икономика в бранша, добави д-р Господинов. По неговите думи промените в Закона за рибарството са важна стъпка към ограничаване на сенчестия бизнес. Новите правомощия, които получи ИАРА, ще помогнат да се подобри борбата с нарушителите. Той самият преди години е бил в нейните структури и знаел, колко е трудно, защото самите бракониери били технически много добре въоръжени и затова трябвало да има адекватно противодействие. Подобреният документооборот, спазването на процедурите при налагане на актовете ще помогнат държавата да си събира всички глоби. Както е в цяла Европа, санкциите трябва да влизат веднага в сила и да се събират възможно по-бързо от съответните институции. Радостното е, че на административно наказващия орган вече са дадени повече правомощия, обаче са нужни и още законови промени, каза още д-р Господинов.

 

Ние като Консултативен съвет ще насърчаваме сдруженията, които са наши членове, да дават реални данни са улова, защото реалното им отчитане е много важно за целия бранш, подчерта той. Засилваме дейността си в тази насока. Ще подпомагаме всячески органите в нашите две държави, членки на ЕС, по отношение събирането на данните, за намаляването на нерегламентирания и недекларирания риболов, защото там все още има доста празноти. Ще се постараем да направим в тази насока връзка и с другите черноморски държави.

 

Стратегията на ЕС е насочена към

увеличаване на аквакултурите

като единствен резерв за задоволяване на растящото търсене на риба и други морски деликатеси. У нас това производство също непрекъснато нараства. Обаче все още срещаме някои законови пречки. Проблемът е, че по Закона за водите басейновите дирекции искат такси за водовземане от течащите водоеми, но не и от язовирите, което води до нелоялна конкуренция. Един от производителите на риба от течащ водоем се оплака, че му искали над 150 000 лв. да плати такса за миналата година. А никой от тези производители практически не взема вода (само я ползва). В тази връзка ще продължаваме със срещите си в депутати от Народното събрание, за да бъдат изравнени таксите за язовирите и течащите водоеми. Ние сме тези, които най-много искат да се управляват и стабилизират ресурсите, за да имаме постоянен поминък и в същото време да бъде задоволено растящото търсене на пазара, каза още председателят на КСЧМ.

 

Стефан Денков

 

Прочетете още: Правят уникални вертикални мидени рифове в морето

Коментари ( 0 )