Стари крепости разкриват тайни за морски земетръси

Доц. Орлин Димитров

Български и руски учени тръгнаха на експедиция с малко необичайна цел - да изучат последствията от силни земетресения в крайбрежните зони на България и на Таманския полуостров (Западен Кавказ), като събират исторически, археосеизмологични и палеосеизмологични данни. Те  проучват следите на пораженията от тези катастрофични явления върху древните крепости и други артефакти.
 

„Това, което правим, е

уникално в България,
 

заяви за в. „Черно море” доц. д-р Орлин Димитров от секция „Морска геология и археология” в Института по океанология при БАН, който е ръководител на изследването от българска страна. Неговата научна специалност е геотектониката, тоест, земетресенията и другите природни бедствия. - Имаме изготвена предварителна оценка на земетръсната опасност по нашето черноморско крайбрежие на базата на установените неотектонски и сеизмологични данни. Направена е от български учени геофизици и геолози, някои от които работят в ИО – БАН, каза той. - Подобно нещо е правено и за руското крайбрежие на Черно море. Знаем на кои места могат да бъдат генерирани земетресения, дори и цунами с опасни последици за крайбрежните райони.  С новите данни, които в момента събираме, ще направим допълнение към картите на сеизмичното райониране на територията на България и на Таманския полуостров. Съществуващата карта е изготвена по известните методи, които не са малко, но резултатите от нашите изследвания ще я допълнят с нова информация, която, както казах, събираме и анализираме по исторически, палеосеизмологични и археосеизмологични данни – нещо, което не е правено досега нито за нашето крайбрежие, нито за Таманския полуостров. Крайният резултат вероятно ще доведе до промени в сеизмичното райониране“, подчерта ученият.
 

Консултант на доц. Димитров е известният проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет  в София. Тези дни двамата се завърнаха от международна експедиция, проведена на Таманския полуостров. Освен тях участници в експедицията са авторитетни учени от Института по физика на Земята към Руската академия на науките (РАН), който е партньор на ИО - БАН в изследванията  (преди години доц. Димитров е бил докторант в него).
 

Има нещо символично в експедицията на Таманския полуостров

Там е била Велика България на хан Кубрат, там се намират руините на древния град Фанагория, столицата на старите българи. Не знам дали е известно у нас, но на мястото, където е бил град Фанагория, сега е създаден много добре оборудван изследователски център, който се финансира само от дарителски фонд и в него работят изтъкнати учени от РАН. Негов инициатор е руски милиардер, който дава пари за изследванията на Фанагория, въпреки че е бил не  само руски град. Това говори за достигнато по-високо равнище на интелектуално и градивно мислене, вмъкна ученият. 
 

В интерес на истината руските учени, работещи във Фанагория, знаеха за нас и за нашите интереси в изследванията и ни бяха подготвили пълната поредица от научни трудове за Фанагория - седемтомно луксозно издание, допълни доц. Димитров.  Предложих на колегите да дарим тези ценни книги на варненската регионална библиотека. Те приеха и ще бъдат подарък от целия ни екип, допълни доц. Димитров.
 

Направихме подробно наблюдение на артефактите, които никак не са малко, продължи той. Що се отнася до столицата на кубратовите българи, уверихме се, че нашите предци са били много добри строители и са живели в солидни каменни жилища. Нещо, което бе потвърдено и от директора на изследователския център, археолога проф. Кузнецов. Впрочем  на това място има руини и от  древногръцки, после римски, хазарски град. През различни периоди там са били и гърци, римляни, перси, хазари, турци, германци, руснаци. Голяма е била битката за тези места, защото местоположението е много важно, климатът е чудесен, природата – също. Там се намира руският курортен град Анапа със своята 40-километрова плажна ивица.
 

Екипът от български и руски учени е изследвал руините на крепостните стени за следи от древни земетресения както във Фанагория,  така и в град Анапа, където е бил цветущият древногръцки град Горгипия. И установили, че има съвсем ясна връзка между известните ни данни за земетресения в миналото и следите от нанесените поражения по руините на двете места.
 

Наред с потвърждението на вече познатите ни земетресения в миналото следите по артефактите ни дадоха информация и за други неизвестни досега природни бедствия, за които в архивите няма данни от древните летописци. Това ще ни даде основание да направим

нови изводи за катастрофални явления по черноморското крайбрежие, каза още доц. Димитров.
 

Сега предстои същата експедиция да проведем и по българското крайбрежие, като почнем от Варна с артефактите на двата обекта на Римските терми, разкритите върху 5 дка добре запазени руини на манастира „Св. Богородица” над кв. „Възраждане“, за който научих едва миналата година, въпреки че съм кореняк варненец - призна ученият. А той е бил свързан с много важни исторически събития, дори се говорело, че там е гробът на цар Борис Покръстител, който в края на своя живот се оттеглил в тази манастирска обител. Ще бъде изследвана и новооткритата южна порта на крепостта на древния Одесос, разкрита неотдавна в градинката на ул. „Цар Симеон I” във Варна. Специално там вече забелязах някои интересни следи, които ще изследваме ние, екипът от учени от ИО - БАН и колегите от Русия (от тяхна страна ръководител на групата е световноизвестният учен проф. Рогожин), за да бъдем по- компетентни в заключенията си, добави доц. Димитров. По неговите думи сред изследваните обекти ще влезе и раннохристиянската базилика на ул. „Хан Крум”, за която варненският археолог Александър Минчев е споделял, че са открити пукнатини, предизвикани навярно от земетресение. Ще се изследват и други обекти, намиращи се по крайбрежието.
 

Накрая, като съберат всички данни, получени от експедициите, и анализират разкритата нова информация, ще подготвят
 

допълнение към картата на сеизмично райониране на територията на тези два района в България и Русия.
 

В тази връзка доц. Димитров подчерта, че в периода 2002 -2003 г. веднъж вече са правили изследване за земетръсната опасност във Варна, финансирано от общината. Тук в. „Черно море” припомня и още една негова разработка (виж „Център за ранно предпазване от цунами откриват във Варна” в броя от 26 април 2013 г. ). Става дума за изграждането на нова предупредителна система в Черно море, дело на екип от български и румънски океанолози, която дава по-голяма сигурност на живеещите по крайбрежието и на туристите и повишава международния  имидж на курортите на България и Румъния, респективно и на държавите.
 

Информацията, която събираме по нов, не прилаган досега по тези места метод, ще бъде изключително полезна по отношение на земетръсната устойчивост на нашето крайбрежие. Тя ще се има предвид при всяко ново проектиране  и строителство. Ще помогне и в борбата с опасностите от активизиране на свлачищата, които са голям проблем за крайбрежието ни. И още нещо много важно - ще помогне за по-широкото популяризиране на морските ни курорти. Новите исторически данни, които събираме, ще бъдат предоставени на бизнеса и екскурзоводите ще могат да ги изнасят като интересна информация на туристите, а туроператорите да привличат нови чуждестранни летовници по родното Черноморие, обясни доц. Димитров.
 

В тази връзка той сподели за един много любопитен факт, свързан с битката на Владислав Варненчик

с османските нашественици край Варна през 1444 г.  По данни на летописци същата тази година тук е станало голямо земетресение - сподели ученият и допълни: - Моят колега проф. Бойко Рангелов, който отдавна се занимава с такъв тип изследвания, твърди (а и други учени са на същото мнение) и не  е лишено от логика, че това е станало точно по време на битката, в която първоначално рицарите на полския крал имали преимущество над  турската войска, но по-късно след обяд претърпели поражение. Според него земетресението било посрещнато като знак, че Бог е против войската на крал Владислав. Рицарите са били силно религиозни, получили са психически шок, дезорганизирали са се и в резултат на това турската войска става по-агресивна и успява да ги победи.
 

Има още един факт и това вече е мое становище, което не мога да докажа, но смятам, че е истина, продължи доц. Димитров. По време на битката, когато Ян Хуняди командвал войската и имал надмощие над турците, до крал Владислав стигнал слухът, че при победа Хуняди ще получи всички лаври и ще го измести със славата си. Това жегнало честолюбието на младия полски крал. А станалото в този момент земетресение той възприел като Божи знак (подсказване), че трябва да се намеси, за да реши битката, като убие турския султан. Качил се на коня си, заедно със своите хора успял да стигне до султана, като избили охраната му. Обаче Владислав не знаел, че там има покрит дълбок ров и паднал с коня си в него. Там бил убит. Впрочем в Парк-музея „Владислав Варненчик” има ясни следи от еничарски ров.
 

Така че земетресенията дават много нова информация, която е много интересна за туристите и гостите на Варна
 

Още повече, че в случая става дума за хипотеза, която има своето обяснение, подчерта доц. Димитров. Той даде за пример историята в романа „Граф Монте Кристо” на Дюма, за която всички знаят, че е пълна измислица. Обаче описаната крепост затвор Иф стана нарочена от французите като мястото в Средиземно море, където бил заточен графът, и днес се посещава от милиони туристи. Може да е плод на фантазията, обаче хората се увличат по интересните измислици и почват да им вярват, добави ученият.
 

Това е едната практическа страна на уникалното изследване, с което сега се е заел екипът от български и руски учени. Другата е, че ще се обогати и допълни картата на сеизмичната активност на територията на страната. Крайните резултати със сигурност ще бъдат полезни и за вече изградената система за ранно предупреждаване.
 

Работата на екипа ще продължи още година и половина, каза още доц. Димитров. Според него самият факт, че това изследване се провежда, говори за порасналото равнище на начина на мислене у нас. Защото преди 20 години самото споменаване на идеята за експедиция по следите върху артефактите на станалите земетресения по черноморското крайбрежие щяла да бъде възприета като крайно несериозна, дори налудничава. Обаче сега тя била посрещната много добре и бързо получила одобрение. Еволюцията в мисленето е факт и това ме радва, подчерта в заключение ученият.

Стефан Денков

Руини от древната столица на кубратовите българи.​

Екипът изследва следите от морски земетресения по артефактите.