Всички от региона разпределят обща квота на калкана в Черно море
Правим първата стъпка към въвеждането на управление на рибните ресурси за целия морски басейн, твърди доц., д-р Виолин Райков от ИО -БАН, председател на Бенчмарк за оценката на запаса от калкан в Черно море към GFCM
Публикувана: 14 Oct 2019 | 8:58
Доц. Виолин Райков

Вече сме в крайния етап на вземане на решение в Научния съвет как да става управлението на рибните ресурси в Черно море, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Виолин Райков от секция „Морска биология и екология”  в ИО - БАН след завръщането си от конференцията в турския град Трабзон. Тема на форума, организиран от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) и ЕК, беше мониторингът и управлението на рибните ресурси  и по-специално на калкана в Черно море. Доц. Райков е председател на Бенчмарк за оценката на запаса от калкан в Черно море към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) и член на работната група на BlackSea4Fish пак към GFCM, на която беше координатор през 2017 г.

 

Повече няма да се действа на парче,

 

както бе досега, което означава, че в бъдеще ще става общо за цялото море, без да се дели една или друга държава, обясни ученият.  Първата стъпка в тази насока ще бъде решението за въвеждане на обща квота за калкана,  която да се разпределя между всички страни в региона: България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. Доц. Райков е оптимист, че това наистина ще стане, въпреки продължаващите различия в позициите на някои от участниците – в случая между Русия и Украйна. За негова приятна изненада на конференцията в Трабзон имало участници от всичките държави (доскоро Русия не проявяваше интерес към тези форуми на GFCM). После изобщо не бил повдиган болният въпрос между Грузия и Русия за Абхазия. Събрала ги общата загриженост за опазване на рибното богатство на Черно море. Сега оставал повече въпросът за справедливото разпределение на квотния улов между отделните страни в региона. Защото след анекса на Кримския полуостров практически Русия иззела украинския риболовен флот, съсредоточен в Керченския пролив и Азовско море. А за разпределяне на квотите се държи на историческите данни за улова на един или друг вид, което в случая не било в полза на Украйна. Това е въпрос на политически дискусии, които ще продължат. Сега от нас като Научен съвет се изисква да решим какъв да бъде механизмът за управление на рибните ресурси, подчерта доц. Райков. Той припомни за „Бляк сий фор фиш”(BlackSea4Fish) към ФАО (Световната организация по прехраната на ООН), на която беше ръководител (виж „Добър улов на риба се очаква и тази есен” в броя на в. „Черно море” от 18 септември 2017 г.). Сегашният форум за калкана в Трабзон бил предшестван от няколко работни срещи за оценка на запасите на деликатесната риба и прогнозите за състоянието им.

 

Доц. Райков не може още да каже точно какви ще бъдат квотите на отделните държави. Засега имало само ориентировъчни цифри. Например за Турция се очаквало квотата да е петкратно по-голяма от българската (57 тона), което било обяснимо, защото южната ни съседка има над 1400 км крайбрежна ивица, разполагала с много голям риболовен флот и т.н. Там и бизнесът с аквакултури  бил много силно развит. В случая по-важното било, че вече постигали решение за разпределяне на обща квота, както в Научния съвет, така и на равнище GFCM, имали и подкрепата на ЕК.

 

Разбира се, има още какво да се направи в тази посока, особено по въпроса за високия процент на нелегалния и недеклариран улов на калкан, допълни ученият. Не било тайна наличието на голям черен пазар на този деликатесен вид риба. Той смята, че вече се създава

 

голям ресурс за борба с нелегалния улов

 

Имало и специална организация EFCA за контрол на риболова, която осъществявала надзора върху тази дейност, и тя помагала на институциите с обучение на кадрите за по- качествена работа. От друга страна увеличавали се усилията и възможностите на ИАРА за по-ефективни проверки в морето. Припомняме, че в. „Черно море”  в броя си от 26 август т.г. със заглавието ”Нова система за наблюдение ще спира нелегалния риболов” информира за въвеждането на модерно оборудване в Центъра за наблюдение на риболовния флот към ИАРА, с което се елиминират възможностите за контрабанден улов.  Доц. Райков е разговарял с руския си колега от института в Керч, който му споделил за тяхната нова електронна система за наблюдение, която почти на 99% елиминирала възможността за недеклариран улов. Подобни системи вече били въведени и в Украйна, Грузия, Турция, тоест, обхващали цялото Черноморско крайбрежие. Все още обаче имало пропуски в контрола, особено в Турция, на която се пада основния дял от улова на риба в Черно море. Например по време на форума в Трабзон доц. Райков видял в обществените заведения да сервират маломерен калкан, маломерен сафрид и хамсия, чийто улов е забранен.

Калканът е един от видовете черноморска риба с най-голямо стопанско значение.

 

Друга интересна новина, който ученият съобщи за в. „Черно море”, е, че ЕК обмисля да въведе

 

контрол върху всички видове плавателни съдове,

 

които извършват стопански риболов в Черно море. Засега системата за наблюдение в реално време обхваща рибарските лодки с дължина над 12 метра, на които задължително има GPS устройства. Идеята била занапред да бъдат монтирани на всички, дори най-малките по размер, ако се занимават със стопански риболов. Подобна система вече била въведена в Украйна, Грузия, Русия.

 

Въпреки че не беше обсъждан на конференцията в Трабзон, назрява въпросът и за квотен улов на останалите видове риба със стопанско значение - барбуна, сафрид, хамсия, каза още доц. Райков. Що се отнася до черноморската акула, най-вероятно ще има тотална забрана за нейния улов, тъй като запасите й застрашително са намалели в Черно море. Според него интересно било да се отбележи, че единствено България декларирала нейния улов, което било малко странно. Що се отнася до хамсията, огромни количества от нея се ловят в Украйна, Русия и особено в Турция; само там уловът й е няколко пъти по-голям от този на трицоната, който е 60 - 70 хил.тона годишно, обясни ученият. И достигал 250 000-300 000 тона (общо за всички държави от Черно море бил 350 000 - 500 000 тона ). За това имало обяснение, тъй като големите пасажи се струпвали в района пред Турция и Грузия. Това станало през ноември - декември - най-силния сезон за хамсията. Специално в Турция тази риба била на висока почит. Страната я изнасяла прясна в охладено състояние със самолети за Западна Европа и най-вече за Германия. Не бил за подценяване и фактът, че тя се използва като суровина за фабриките за рибено масло и костно брашно, които били навсякъде в страната. Защото наред с много търсеното от козметиката и медицината рибено масло, от хамсията се произвеждали трици и пелети, както и други продукти, с които захранвали силно развития сектор, аквакултурите.

 

Въвеждането на квотен улов

 

за нея щяло силно да засегне икономически интереси в Турция, но така или иначе трябвало да се върви в тази посока, защото размерите на улова и там започвали да намаляват през последните години. Дори се налагало да дозахранват с немного мазната трицона фабриките си за рибено масло, за да не фалират (капацитетът на едно от тях бил 700 тона суровина на денонощие). За България квотният улов на хамсия не бил от особено значение - годишният й улов не надхвърлял 100 -200 тона, тъй като рядко минавала, и то на малки пасажи, по нашето крайбрежие.

Прекомерният улов на хамсия, особено по турското крайбрежие, вече застрашава нейните запаси в Черно море.

У нас и в северната ни съседка от години има квоти за улова на трицона ( както и на калкана), определяни от ЕК, така че въвеждането им за всички страни от Черноморския басейн няма да се отрази на родния риболов. Още повече сега дори не сме достигали размера на квотния улов на трицона, която била общо 12 500 тона за България и Румъния, разделен поравно. Отчитали сме не повече от 3500 - 4000 тона годишно заради свития ни пазар на този вид. Наблюденията показвали, че за устойчивия улов на трицона нашата квота трябвало да е не повече от 5000 - 5500 тона, пък и определеният капацитет на нашия риболовен флот не позволявал да е по-голям. А що се отнасяло до издребняването на размерите й, това идвало от нейното по-ранно полово съзряване като естествена биологична реакция за самосъхранение на вида. Темпът на нейното нарастване се променял, което водело до скъсяване на размера й. Причините били основно в повишената температура на водата, но влияели и нейната храна, риболовът.

 

Пътят е необратим, продължава много активно да се работи за въвеждането на управление на рибните ресурси за целия Черноморски басейн, като следващата съвместна конференция на GFCM и ЕК ще бъде сега през ноември, подчерта доц. Райков.

 

На обичайния въпрос за очаквания улов на риба през този есенен сезон, който обикновено е най-силен в края на октомври и ноември по варненското крайбрежие, ученият прогнозира, че ще има лефер (в маломерен вид, чернокоп). По северното крайбрежие вече започвал уловът му. Дали ще има и паламуд, още не можел да каже, пък и било рано да се правят прогнози. При положение, че имало хамсия, и то в добри количества, а тя се следва от паламуда, би трябвало да има добри очаквания от нашите рибари. Все пак много ще зависи от това къде точно ще мигрира  и това ще стане ясно към края на този месец, допълни доц. Райков.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Четете още:  

Коментари ( 0 )