IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Морски бизнес
09:35 | 5 ноември 2019
Обновен: 08:16 | 28 март 2024

Морски бизнес: Още има шанс за възстановяване на черната мида в шелфа ни

Надежда дават запазените находки на жива мидена банка, които бяха открити по време на експедиция с кораб „Академик”

По материала работи: Слав Велев
НАХОДКА НА БАНКА НА ЖИВА ЧЕРНА МИДА ВЪРХУ ТИНЕСТО ДЪНО; местообитанието е класифицирано като биогенен риф и е предмет на опазване съгласно директивата за хабитатите.

С близо 300 проби за биоразнообразието на дънната безгръбначна фауна (зообентоса) и с натрупани богати визуални впечатления приключи 18- дневната морска експедиция с научноизследователския кораб „Академик”. Задачата ни беше да извършим мониторинг на биоразнообразието на 97 станции, разположени на морското дъно в българския черноморски шелф, заяви за в. „Черно море” ръководителят на експедицията доц. д-р Валентина Тодорова, зам.- директор по научно-изследователската дейност на Института по океанология към БАН. Експедицията беше по  споразумение между МОСВ и ИО за извършване на  ежегодния мониторинг на морската околна среда, който се прави по двете рамкови директиви на ЕС - за водите и за морската стратегия.

доц. д-р Валентина Тодорова

 

Освен пробите от зообентоса направихме и

 

близо 100 измервания

 

за температурата, солеността, а също и за разтворения кислород в придънните води, който е задължителен показател за степента на еутрофикацията им. Тези изследвания са свързани, защото разтвореният кислород е важно условие за живота на дънната безгръбначна фауна, обясни доц. Тодорова, която е специалист по зообентос  в секция „Биология и екология на морето”.  Припомняме, че миналата година научният екип, на който тя е ръководител, стана носител на колективна награда „Варна” на общината. Тя им беше присъдена за научно постижение в проучването на състоянието на морската околна среда и подобряване на програмата за мониторинг, разработена съгласно рамкова директива за морска стратегия.

 

Що се отнася до богатите ни визуални впечатления, най- интересното е, че на 68 метра дълбочина открихме банки на жива черна мида, каза доц. Тодорова. Те са много ценни като ядро на морското биоразнообразие и местообитание на редица други организми, включително на ценни видове риба като калкана. Освен това осъществяват биофилтрация и така усвояват фитопланктон и неразтворени органични вещества, които се преобразуват в биомаса на мидите, а те, от своя страна, служат за храна на рибите. С други думи, черните миди, от една страна, пречистват водите, а, от друга,  са важно звено в хранителната верига на дънните риби.

 

Друга любопитна находка

 

установихме долу край Резово, пред устието на Велека, най-чистата наша река, на 52 метра дълбочина на морското дъно, което там е черупчесто. Това бяха колонии на асцидии, които са нисши хордови животни и са индикатори за чисти води. Същевременно обаче там и пред Силистар видяхме много черупки на мъртви черни миди. Смятам, че на това място с най-чисти води на тази дълбочина мидените банки са унищожени от инвазията на хищния охлюв рапана (Rapana venosa) - пришълец от Жълто и Японско море в Черно море. Както е известно, това е станало през 40-те години на миналия век, когато най-вероятно са дошли прилепени върху корпусите на кораби. След като унищожават мидените банки, рапаните също изпитват висока смъртност от недостиг на храна (редом с черупките на мъртви миди там има и много на рапани). Равновесието обаче не е възстановено. 

По време на експедицията наблюдавахме единствения вид

 

черноморска змиевидна морска звезда,

 

също много интересно като находка. Установихме я на по-голяма дълбочина; тя се среща под 40 метра, където винаги е студено с температура около 8 градуса.

 

Много важно местообитание, което открихме, беше на  малката виолетова на цвят мида  фазеолина, но, за съжаление, от нея имаше само празни черупки ( останали са единични живи екземпляри, и то на отделни места). А в нашия северен шелф е имало огромни популации на фазеолина, за което свидетелства образувалият се дебел слой от техни черупки. Каква е причината за нейното изчезване? Допускам, че е свързано с еутрофикацията, чийто пик е бил през 70-те и 80-те години на миналия век, която е довела до влошаване на кислородните условия на по-голяма дълбочина в шелфа  (местообитанията на фазеолината са под 50-60 метра). Вероятно тогава е настъпила масовата смърт на фазеолината. Защото има научни публикации от средата на ХХ век, в които се посочва, че тази мида е имала обилна популация в българския шелф, а въпросният пик на еутрофикацията е станал точно след това в резултат на т. нар. зелена революция в селското стопанство с масово използване на изкуствените торове.

 

Да не забравяме, че Черно море е

 

една от най-уязвимите екосистеми

 

на планетата и се нуждае от особено предпазлива човешка намеса. А географското му положение на вътрешноконтинентално море е предпоставка за висок антропогенен натиск.

 

Сега предстоят месеци работа по лабораторна обработка на взетите проби, на анализи и оценка на събраните данни. За какво ще послужат резултатите? Първо, през следващата година да направим оценка на състоянието на морското дъно и неговото биоразнообразие по изискванията на рамковата директива за морска стратегия. Тъй като сме страна по тази директива като член на ЕС, ние сме задължени да поддържаме добро състояние на околната среда  в морските води. От направените анализи ще установим дали са влошени екологичните показатели и във връзка с кои видове човешки натиск са довели до това тяхно състояние. Това е смисълът на нашата работа – да предоставяме обективна информация за състоянието и причините морето да е такова, за да могат да се вземат обосновани и ефективни управленски решения по отношение на човешките дейности, които му въздействат и влошават неговото състояние, подчерта доц. Тодорова.

 

Има и друго, за което ще използваме получените резултати, каза още тя. Нашият институт за трети пореден път ще бъде партньор в програмата на ЕК за

 

картиране на дъното на европейските морета,

 

включително на дълбочината, релефа, дънните субстрати и физическите местообитания. Това се отнася и за Черно море, като освен за България и Румъния, като членки на общността, се събират данни и за всички останали черноморски държави. Така че новите данни, които набрахме по време на нашата експедиция, ще послужат за подобряване на вече съществуващите карти по този общоевропейски проект.

 

Доц. Тодорова не се ангажира с отговор на въпроса дали от първоначалните си впечатления може да направи някои изводи за екологичното състояние на морето ни. Много били показателите, по които то се оценява. По някои от тях, като биогените, имало подобрение в предходните години, по други, като рибните ресурси, се поддържало състояние на преулов за повечето от видовете. По трети, като подводен шум и морски отпадъци, пък нямало цялостни оценки, защото мониторингът не бил финансиран в неговата пълнота, за да обхване всичките задължителни 11 качествени показателя на морската директива. Пък и обобщената оценка била дело на големи екипи, които я правели по много индикатори, и не можело един учен самостоятелно да отсъди.

 

Засега можела единствено да сподели, че има признаци за недобро състояние,  като райони с мъртви популации на различни видове миди - черна мида и фазеолина. Същевременно обаче имало и запазени находища на живи черни миди, като надеждата е в това, че при намаляване интензивността на натиска от човешки дейности може да се очаква тяхното възстановяване. А те са много важни като среда за размножаване, изхранване на други видове, включително и на стопански ценни риби като калкана.

 

Положително е и това, че макар и да са недостатъчни за пълното финансиране на всички необходими дейности, вече трета поредна година се осигуряват национални средства (тоест, заделени от държавния бюджет) за осъществяване на морския мониторинг по рамковата директива за морска стратегия. Особено важно е регулярно това да продължи и се увеличи през следващите години, за да изпълняваме изцяло националните си ангажименти, допълни доц. Тодорова.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Четете още:   

 

Коментари

Новини Варна