Злато на 6300 години откриха край Провадия

Галерия

Обработено злато на възраст най-малко 6300 години откриха край Провадия. Находката е от праисторическото селище Солниците, където продължават разкопките под ръководството на проф. Васил Николов. 
“За първи път тук откриваме злато, иначе находките са стотици – коментира проф. Николов. – В случая става дума за златна висулка с тегло около 2 г. Предполагам, че златото е 23-24 карата. Селището тук датира от 4300 г. пр. Хр., но златото може да е по-старо с 200 – 300 години...“
Според  учения под земята лежат още златни находки, като аналогът с най-старото обработено злато в света – от Варненския халколитен некропол, се налага от само себе си. „По тези земи е имало високоразвита цивилизация. Тя е била съсредоточена на две места. Край езерата на Варна е имало голям център за обработка на мед и злато. Тук в праисторическото селище Солниците се е добивала сол. Това общество се е развивало в продължение на 200 – 300 години. Интересното при златната находка, открита сега, е, че тази висулка не е намерена в някои от гробовете, а между тях, което може да свидетелства за някаква по-особена обредност. При всички положения тази висулка е поредният образец за достижение на ювелирното изкуство, което е било развито по онова време“, коментира проф. Николов.
Той допълва, че находки като тази от Солниците не е точно да се наричат украшения, тъй като те не са се носили за украса, а са бележели по своеобразен начин социалния статус на хората, тъй като тогава обществото е било разделено на касти.
Гордостта на проф. Николов – по неговите собствени признания, обаче не е миниатюрната златна находка, колкото и ценна да е тя, а самата крепост на праисторическото селище, по която археолозите продължават проучванията. Вече е ясно, че крепостта се датира някъде към 4700 г. пр. Хр., т.е. тя е на възраст 6700 г. Никой не оспорва факта, че това е най-старата каменна крепост в Европа. Само за сравнение – казва проф. Николов, легендарната Троя е от 3000 г. пр. Хр., т.е. нашата е поне 1500 г. по-стара.
“Стената, която сега разкриваме, показва, че крепостта е под формата на неправилен кръг с диаметър около 90 м. Интересното е, че хората тогава са имали много ценни познания за военно дело. За да бъде отбраната на крепостта по-добра, стената не е в точна кръгла форма, а се движи по участъци, които са прави линии. Така е, защото кръговата система по-трудно се отбранява. Основата на стените достига внушителна дебелина – около 4 до 4,20 м, височината е около 6 м. Още по-любопитен е фактът, че в селището са открити двуетажни къщи – има от дърво и глина, има и от камък. Това, което все още не знаем, е откъде точно е бил входът на крепостта. Има и едни интересни съоръжения, които не знаем с каква цел са били изградени. Така или иначе, хората са имали много познания. Установено е например, че хората, живели тук, са използвали животинското мляко за храна. Това се установява с ДНК анализ на зъбния камък. А знаем, че хората в началото не са употребявали животинското мляко за храна – те са ползвали само месото на дивеча. Другото идва с еволюцията на човека“, разказва проф. Николов.
Край крепостните стени археолозите са открили много върхове на стрели, което свидетелства за сериозните битки, водени тук. Намерен е връх на копие, както и интересна част от статуетка – глава на фигура, за която може да се предполага, че е била нещо като символ на крепостта.
Ако се разрови могилата, която е с височина 20 м и е затиснала крепостта, вероятно ще излязат много ценни артефакти, но това струва страшно много пари, казва още проф. Николов.

ЮЛИЯН АТАНАСОВ

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ