Всеки трети курорт у нас лечебен

Всеки трети курорт у нас е лечебен. Това става ясно от Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. В нея се посочва, че от 142 курорта в България, 58 са балнеолечебни, пише Monitor.bg. Освен това сериозно предимство е и природният потенциал, който дават 225 находища с повече от 1500 извора. У нас има почти всички видове минерални води, които се срещат по света, както и залежи на лечебна кал. Климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени региони от страната. В документа се посочва още, че в страната има модерни балнео и спа хотели не само по Черноморието, но и във вътрешността.

Недостатъци на здравния туризъм са лошата и запусната инфраструктура в част от здравните курорти на България и презастрояването им в близост до минералните извори, се казва още в стратегията. Минус носи и липсата на достатъчно удобни и надеждни транспортни връзки до здравните дестинации в страната. Експертите посочват още, че има недостиг на персонал с добра професионална подготовка като рехабилитатори и физиотерапевти. Пречка за развитието на здравния туризъм са и маркетинговите умения на предприемачите, които не умеят да създадат и предложат достатъчно добър продукт в страната и в чужбина. Затова и авторите на стратегията го определят като сегмент с нереализиран потенциал, основно на вътрешния пазар.

Разработването на тематични здравни туристически продукти с лечебни ядра се препоръчва от специалистите, разработили документа. Според тях това може да са „Урология”, „Астма”, „Остеоартрит” и „Гинекология”. Потенциал имат и турове, чиито основен фокус е поставен върху уелнес процедури, например „Красиви и стегнати”, „Уравновесени и спокойни”, „Стройни и здрави” и „Силни и енергични”. През последните години здравният туризъм съчетава традиционни курортни терапевтични дейности като балнеолечение, рехабилитация и профилактика с модерни уелнес и спа програми. А все по-често се комбинира и с други видове туристически продукти, например – културен, гастрономичен, спортен. Именно съчетанието на два вида туристически продукти избира всеки втори чуждестранен посетител у нас. Те са активни и комбинират преживяванията, като извличат максимума от всяка почивка, пише още в стратегията. Делът на съчеталите два и повече вида туризъм варира от 45-48% през есента и пролетта, към 55-58% през лятото, стигайки до 66% през зимата. През активните сезони комбинацията е между масови туристически продукти, а през неактивните - от два специализирани вида туризъм. Най-често срещаното съчетание е това между културен и друг вид туризъм. Според посетителите от чужбина България е привлекателна дестинация за алтернативни форми на туризъм, като културен, СПА и балнео, еко и селски туризъм.

Чуждите туристи са най-доволни от природата, включително плажовете, отношенията с местното население, настаняването, местната кухня, културно-историческите забележителности и ски пистите. Най-често се оплакват от лошата инфраструктура и пътищата, от достъпността за хора с увреждания, затрудненията с придвижването и мръсотията. Посетителите на страната като цяло имат сравнително ниски очаквания по отношение на туристическата услуга и основен фактор за избор на България като ваканционна дестинация остава ниската цена.

Четете още: Отпадна забраната за водата във Велинград