IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 10°
Новина на деня
14:05 | 4 октомври 2019
Обновен: 17:13 | 21 март 2024

В живота си будните имат трима учители

На 5 октомври отбелязваме Международния ден на преподавателя

По материала работи: Слав Велев
В живота си будните имат трима учители

ЕЛИ МАРИНОВА

Да те научи на езика на дедите ти, най-честата мисия има мама. Затова го кръщаваме майчин. Тя първа чете приказки и отговаря на въпросите за живота. Но идва момент, в който малчуганът излиза навън и търси смисъла, познанието и словото. Тогава, ако е късметлия, среща Учителя. Учителите са тези, които запалват искрите, дават отговори и отварят очите за много гледни точки на живота. Казват, че човек срещал трима важни учители в живота си. Нещо повече. В своя бестселър „Шантарам“ Грегъри Робъртс казва: „Съдбата дава на всички нас трима учители, трима приятели, трима врагове и три големи любови в живота. Но тези дванайсет души са винаги прикрити и ние никога не знаем кой кой е, докато не сме ги обикнали, напуснали или борили с тях“.

 

Учителите, оставили следа в живота ни, разбира се, може да не са трима. Може да са двама, един или повече. Но има такива, които никога не се забравят. Първият голям учител обикновено е началният. Ако имаш късмет да попаднеш на Човек. Началният учител е този, който хваща крехката ръчица, за да й покаже как да завърти буквата, той отговаря на първите големи и сложни въпроси по пътя на знанието. Той ни научава да пишем четливо, да смятаме цифрите. Той ни вдъхва усещането, че школото е място, където всички са на наша страна. Или би трябвало. Истински късмет за цял живот е да попаднеш на начален учител, който е и добър човек. Защото всички първолачета идват в клас добрички, все още не са изгубили белотата на детето и невинността на търсещата душа. И този първи учител се опитва да ги съхрани.

 

Следващият учител е този, който те кара да заобичаш една наука, предмет, област. Ние така или иначе си идваме с определена нагласа – хуманитарна или точна наука. Но заради учител можеш да намразиш предмет в училище. Заради учител можеш и да заобичаш завинаги една житейска посока. Всеки е срещал този учител, който запалва огъня в него.

 

И може би малко по-късно, в гимназията, ако имаме късмет, срещаме Учителя, който преобръща представите ни. Който с няколко думи още за „добре дошъл“ ни завърта главата със словото си и ни увлича, учи ни да не приемаме всичко чуто и прочетено за истина, да мислим и да имаме критично отношение към видяното. За порасналото ми дете този учител например бе преподавателят по български език и литература от V ЕГ „Йоан Екзарх“ във Варна Илко Христов. Помня, че той го преобърна, зашемети, извади от унеса на тийнейджърския кръстопът. Пламенно и оживено синът ми разказваше за изказа на този човек, за възгледите му, за нестандартното и извън-калъпно мислене, широки и задълбочени познания за света, за методите му на преподаване и езика, с който целият клас го слушаше внимателно в часовете.

 

Илко Христов

 

„Какво ми даде г-н Христов ли? Изкорени забилия тийнейджър от мен и ме вкара в света на възрастните. Показа ми колко по-красиво се гледа от погледа на интелектуално извисения човек. Шокира ме още първата ни среща. Не беше както с всички останали. За „Добре дошли!“ останалите преподаватели ползваха едни и същи фрази и никой не ги забелязваше: „Здравейте деца! Как сте?“ А той влезе в класната стая и каза: „Вадете по един лист и пишете!“ Първо си помислих: „Ужас! Някакъв сприхав чичка, който ще ни скъса от двойки“. Но се опознахме. Всички го заобичаха. Защото можеше да говори на 100 езика. И на езика на всички ни. Всеки със собствените си навици и възприятия - кой разбойник, кой – лигльо, коя – кифла, коя – зубърка. Можеше да говори на езика на всички от тях. Определено знаеше как да влезе под кожата на всеки. Определено разполагаше с речник, по-богат от 98% от хората, които бях срещал дотогава. Един такъв човек в живота ти е съкровище. Без значение дали ти е в къщата. Или приятел. Или учител. Бях богат. Много бодат. Имах двама големи учители в живота. Първият – началната ми учителка Милена Гинева, която бе причината да обожавам да ходя на училище, и вторият – българистът Илко Христов. Ще им бъда благодарен цял живот.“

 

В над 100 държави по света на 5 октомври отбелязват Международния ден на учителя. Добрият учител е подарък за учениците, защото в негово лице те могат да намерят и приятел, и семейство. На този ден трябва да си спомним за всички добри учители в живота ни и да им благодарим за търпението, за знанията, за подкрепата, за насърчаването. Идеята за това идва от състоялата се през 1966 г. в Париж Специална междуправителствена конференция за статута на учителите, в резултат на която е подписан документът „Препоръки, касаещи статуса на учителя”. По повод 40-годишнината от приемането на препоръките ЮНЕСКО предприема инициативата да наложи 5 октомври като международен ден на учителя и това става факт през 1994 г., когато Световният ден на учителя се отбелязва за първи път. Всяка година по това време Организацията на обединените нации приканва всеки човек по света да отдели минута и да си спомни с любов и признателност как учителят е променил за добро неговия живот. Интересен факт е, че един от най-великите български поети, известен с непокорния си дух и буен нрав – Христо Ботев, също е бил учител.

 

Ако вие имате учители, които са преобърнали живота ви, не пропускайте да им благодарите! Дори и да не е на 5 октомври. Направете го на 24 май! Ако може лично. Апостоли са тези хора. Мисионери. А от нас също зависи да се върне авторитета на учителя, да се върне уважението, че този човек знае нещо повече от детето и се е изправил пред него, за да му го предаде.

 

=

Няколко интересни факта за училищата и учителите по света:

* В 43 страни учебната година започва на 1 януари, в 16 страни - през март. А на 15 септември учебната година започва, както у нас, така и в още 122 страни.

 

* В Чехия най-високата оценка е „1“, а най-ниската – „5“. Във Франция всички оценки се правят по 20-точкова система, а в Америка вместо числа се използват букви. Във Финландия няма оценки.

 

* Историята на пъзела е свързана с училището, тъй като той е изобретен за образователни цели. Преди години в Германия децата са били насърчавани да събират картата на Европа от нарязани парчета. Смята се, че това е бил първият пъзел.

 

* В Древна Гърция наричали „учители“ роби, които не са подходящи за работа, но били най-преданите на господаря си. Тези роби водели децата на училище.

 

* Първоначално училищата са били място за дискусия, а не за преподаване на уроци.

 

* Училището с най-много ученици в света се намира в Индия. Там учат около 28 000 деца.

 

* Най-скъпото училище в света се нарича „Международно училище за млади дами и господа“. Обучението в него струва 77 500 долара на месец.

 

* Най-дългият урок в света е продължил 54 часа. Той е проведен от професор по биология в Австралия през 2003 година.

 

* Едно от най-многобройните събирания на класа се провело в Германия, срещата събрала повече от 2500 възпитаници по повод на 100-годишнината на училището им.

 

* Има различни училища, включително и „номадски училища“, „подземни училища“, „учене чрез музика“, „плаващо училище“, „училище без дисциплина“ и т. н.

 

* В Етиопия ваканцията е 12 до 15 седмици в зависимост от училището. В Германия обаче има само една много кратка шестседмична почивка.

 

* Още нещо за ваканцията: Преди в България да е приет във всички населени места един и същи срок на ваканцията, всяко училище само определяло това. В малките селски райони на училище се ходело от декември до март и от май до август, така че децата да могат да помогнат за сеитбата през пролетта и събирането на реколтата през есента.

 

* В Бразилия децата започват училище в 6 часа сутринта и свършват в 12. Това е така, защото според бразилците учениците трябва да се приберат вкъщи и да споделят обяда (най-важното хранене за деня) със семейството си.

 

* В Америка има традиция да се подаряват ябълки на учителите. Тя датира от ХVІ век в Дания, където родителите плащали на възпитателите на децата си с храна (а именно ябълки, тъй като те са скъпи и трудни за бране), понеже учителите не могли да си ги купят със заплатите си.

 

* В България последният набор, учил на 6-дневна седмица, е 1973 г.

Снимки АВТОРЪТ

 

 

Четете още: Едва 12 % от децата тръгват с желание на училище

36% от учителите в ЕС - на 50 и повече години

Коментари

Новини Варна