Когато децата виждат света като тиха коледна приказка
Весели празници с белотата на няколко варненески снежинки!
Публикувана: 21 Dec 2016 | 15:11

Ели Маринова

Снимки: авторът

По всяка вероятност всички имаме в албумите си лични снимки, на които сме облечени като снежинки/джуджета. Без значение на колко години сме в момента и колко избелял е черно-белият ни спомен. Годините минават, имената на зимния дядо с подаръци се мени, но отколешната традиция да сме мънички, красиви, подредени и танцуващи в края на годината остава. Положително във всички детски градини във Варна през тези няколко дни до Коледа минават пъстри и красиви тържества. Пеещи и танцуващи деца, наизустени или забравени стихчета, нежни бели момиченца и сладки малки момченца с шапки на джуджета. Изморени, но горди учителки, търкулната сълза по бузите на майки и татковци, ръкопляскащи баби и дядовци. Красотата ме повика в един от филиалите на детска градина „Теменужка“ във Варна. Децата са 2 група, а момиченцата са поне 70% от общия брой дечица. Което означава двайсет и няколко главици с дълги коси за сресване, час по-рано събуждане от следобеден сън и много голямо количество суматоха. Фибички, панделки, цвички, папийонки за момченцата, едно стабилно бързане и желязна организация на само две учителки, една музикална преподавателка и една помощник-възпитателка.

 

Малко е трудно да си представи човек  през какво се налага да минат тези дами от първоначалната идея за коледно тържество, до началото на спектакъла. Опитвам се да разбера малко повече от „кухнята“ за процеса на създаване на целия продукт, наречен детско коледно тържество. Два месеца усърден труд, хиляди повторения на думички, 100-на километра патешко ходене в опит да се покаже на момченцата как се движи пингвина, около 300 километра опънати нерви, старателно използвани в обяснения, постановки, гушкане, успокояване, поощрение. Попитах учителките Десислава Максимова и Кремена Дянкова кое е било най-голямото препъни-камъче по време на подготовката. Без да се замислят се усмихват спонтанно, че най-трудно е било разделението на момиченцата на снежинки и кукли в постановката. Разбира се, всички искат да са нежни снежинки заради белия пух и гирлянди, носещи асоциация с принцески аксесоари. И двете са щастливи от избора си на професия и много се забавляват с мисията си да се грижат за децата.

 

Месеците и дните на упорит труд са зад гърба им, тържеството идва. А работата с 4-5 годишни деца е ходене по тънък лед. Малки, сладки, стъкмени, чисти и грейнали. Едно проплаква за мама, друго е леко разконцентрирано. Но всички са прекрасни. Добронамерени, горди, че имат своя специален момент. Учителките са изопнати от сценична треска и приличат досущ на златните ни момичета от художествената гимнастика по време на световно първенство. Тържеството минава блестящо, аплодисменти, малко камери, фотоапарати и телефони, прегръдка с мама и татко. И облекчението, че всички заедно са предали своето светло послание за любов и спокойствие, своето пожелание за една още по-щастлива и здрава следваща година. Една приятелка сподели как докато дъщеричката и пише есе за снежинките на тема „Светът, който ни заобикаля“, тя гледала кадри от атентата в Берлин. Просто детето се оглежда и вижда около себе си това – падащия спокоен сняг. И за миг не подозира какво става другаде по света. Тези няколко кадри на танцуващи и пеещи дечица е нашето светло пожелание – нека светът да бъде наистина по-мирен, чист и бял – такъв, какъвто го виждат децата!

Четете още: Учебната година с „Час по правосъдие“ продължава през януари във Варна

Коментари ( 0 )