Русия бомбандира Варна на 14 октомври 1915 г.

На 14 октомври 1915 г. Варна е бомбардирана от руския флот. В Първата световна война България се включва на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили, в опит да реализира националния идеал за обединение. Това я изправя срещу Антантата (Англия, Франция и Русия), а в началото на войната е сериозна заплахата от страна на руския военен флот в Черно море. Предприето е усилване на защитата на българското крайбрежие. Варна е обявен за укрепен пункт. Минирани са подстъпите към пристанищата.

Рано сутринта на 14 октомври 1915 г., само две седмици след включването на България в Първата световна война, на хоризонта се забелязват руски бойни кораби. Руската ескадра е под командването на вицеадмирал Новицки и включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда от състава на Руския черноморски флот. Сред корабите, които атакуват Варна, са „Императрица Мария“, „Св. Йоан Златоустъ“, „Св. Панталеймонъ“, „Евстафий“, „Кагуль“ и „Память Меркурия“.

В 7.30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана, които правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби, а час по-късно руските корабни оръдия започват артилерийски обстрел. Градът е разтърсен от мощни взривове. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие обект на артилерийския обстрел стават централната част на града и гъсто населените му квартали. Настъпва паника и хората търсят спасение в мазетата или извън града.

Командването на Варненския укрепен пункт предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. Тъй като руските кораби са извън обсега на българската брегова артилерия и тя не открива огън, защитата на града се поема от българския и германския флот. Торпедоносците „Храбри”, под командването на лейтенант Б. Стателов, и „Шумни”, командван от лейтенант Александър Манолов, излизат срещу неприятеля, за да привлекат огъня върху себе си. Двете немски подводници UB-I7 и UB-I8 излизат и атакуват противника, като първата изстрелва торпедо срещу линейния кораб „Пантелеймон“. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но артилерийският обстрел е прекратен и ескадрата бързо се оттегля. Това събитие затвърждава убеждението, че подводниците са необходими за българската морска отбрана. Базираната във Варна германска водосамолетна част също противодейства успешно на руската военноморска групировка.

За България руската бомбардировка на Варна е удар в гърба. Тя е разрешена лично от император Николай II и се осъществява в момент, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Бомбардировката продължава около час. Сред мирното население има жертви и ранени. Бомбардирането на Варна от „братята освободители“ има своята стратегическа и военна логика, но предизвиква възмущението на варненци, които неведнъж преди войната са посрещали с „добре дошли” руските моряци.