Почетоха паметта на св. цар Борис I с храмов празник в Аспарухово

С храмов празник миряни и представители на Варненска и Великопреславска митрополия почетоха паметта на св. цар Борис – Михаил в едноименната църква в кв. Аспарухово във Варна. На 2 май се почита паметта на св. цар Борис - Михаил, Покръстител на българите и отбелязваме 1110 години от неговото успение. Още привечер на 1 май бе отслужена Празнична вечерня в храм "Св. цар Борис". Утренята (сутрешната литургия) тази сутрин събра множество хора, дошли да уважат годишнината. Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан проведе Празнична архиерейска св. Литургия, последвана от водосвет, благодарствен молебен и празнична програма.

„Днешният празник е уникален и няма друг подобен по света, защото той пренася част от вярата ни през вековете – каза Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Това, което цар Борис – Михаил прави за народа ни е духовното просветление, което ние сме запазили вече 11 века. Три са безспорните приноса на този български владетел, който е бил определено просветен. Той покръсти българския народ в Православието. Даде възможност на светите братя Кирил и Методий и техните ученици – Свети Седмочисленици да изпълнят своята мисия и да преведат свещеното писание на роден език. И не на последно място прави невъзможното за обединяването на нашия народ в духовно отношение, с което страната ни придобива държавнически вид. В днешните трудни времена е много важно да не се връщаме 2000 години назад. Хората трябва да бъдат по-човечни, по-добри, да познаят Христовото послание и учение, да показват към ближния си по-нормално, човешко отношение“ – допълни още митрополитът.

Групите за стари градски песни и за народни песни към Народно читалище „Просвета 1927 г.“ допринесоха за настроението на празника. Вече 10 години съставът за стари градски песни събира възрастни хора, свързани с музиката и песните на своето време.  „Имаме над 80 годишни изпълнители, които с желание идват на всички репетиции – споделя художественият ръководител на групата Катя Бончева. Най-младата певица е на 62 години. 6 - 7 са само мъжете участници, но всички пеят от сърце и радват Аспаруховчани на всеки празник“.

==

Борис I  е прочут не с победите си на бойното поле. Приносът на този голям владетел е огромен не само за българския народ - вече столетия напред, но и за други народи. Борис I управлява 37 години – от 852 до 889­та. Главната му заслуга в историята е християнизацията на България и превръщането й в люлка на славянската духовна култура. В Девети век както Римската, така и Константинополската църква се борят за влияние над многобройните славяни в Европа. В България населението е с пъстър етнически състав и почита различни богове – от върховния български бог Тангра до славянските божества и т.н. Има и вече християнизирани общности. Борис стигнал до извода, че държавата му ще получи международно признание, ако е приета в християнското семейство. Че с въвеждането на тази религия, при толерантно отношение към различните етноси в страната, постепенно ще може да се формира единна българска народност. Първоначално се ориентирал към Западната църква.

В отговор Константинопол през есента на 863­та изпратил войски в България. Годината била много тежка за страната: имало земетресения, скакалци унищожили реколтата, настъпил глад. Притиснат от тези обстоятелства, българският владетел подписал мир с Византия, като се задължил да приеме християнството от Цариградската патриаршия. Негов кръстник бил самият византийски император Михаил ІІІ. Затова след кръщението Борис приел и неговото име. Церемонията се извършила „тайно и в дълбока нощ”. Причините за това са сложни: част от аристокрацията и от обикновеното население не искала да се разделя с езическите богове. Мнозина се страхували, че България ще стане зависима от Византия. 52 български боляри се разбунтували срещу владетеля. Той се разправил жестоко с тях – наредил да бъдат убити те, както и родовете им. Така в средата на 60­те години на Девети век българите били покръстени. А 15­ина години по­късно Българската църква станала автокефална, т.е. самостоятелна.

Междувременно, за по­лесното приобщаване на славяните към християнската култура, в Европа била създадена нова азбука. Тя е дело на Светите братя Кирил и Методий, обявени през 1980 г. от папа Йоан­Павел II за духовни покровители на Стария континент. През 886 година Борис I приел техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий в България. В страната били основани две книжовни школи – своеобразни славянски университети. Едната била в Охрид, където само за седем години били обучени 3 500 духовници. Другата първоначално била в Плиска, после била преместена в новата столица Велики Преслав. Там светите книги не само се превеждали на говорим език, но и се създавали оригинални съчинения, които са в основата на славянската литература.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Четете още: За първи път в България приложиха минимално инвазивна процедура за директен коронарен байпас