Ивелина Русева, стъклописец: Щастлива съм, че с таланта си нося радост и на други хора!

В нашата поредица продължаваме да ви представяме авторите, с чието творчество можете да се запознаете на Улицата на занаятите във Варна. Тя е разположена на бившия Колхозен пазар в града. Един от творците, които запленяват жителите и гостите на Варна с уменията си, е стъклописецът Ивелина Русева. Тя е започнала да се занимава със занаята преди 9 години, работила е и в Малага. 

- Ивелина, разкажете ни малко повече за вашето изкуство?

- Техниката, която използвам аз, не е стандартният витражен стъклопис. Рисувам върху стъклото със специални бои, след това те се фиксират на висока температура, което ги прави трайни, и всеки един предмет може да се използва по стандартния начин. 

- Вие от колко време се занимавате с това?

- От девет години. 

- Разкажете ни повече за специфичните техники, които използвате?

- Техниката е стандартна. Рисувам директно върху стъклото, което първо се обезмаслява, почиства се добре, за да няма никакви замърсявания, след това се нанася боята, рисува се директно, фиксира се и това е. Трябва само въображение и точна ръка. 

- С какви бои рисувате?

- Френски. Използвам бои за керамика, за порцелан и витражни, тъй като с всяка от тях се получава различен ефект. Това е важно за рисуването върху стъкло, тъй като всичко трябва да бъде ефирно и красиво, ефектно, погледнато от различен ъгъл и при различно осветление. 

- Популярен занаят ли е стъклописът в България?

- Не бих казала. Тепърва се налага, но и в цял свят няма много майстори на стъклопис. Тъй като от него се ражда нещо красиво, смятам, че ще има по-широко място в бита на хората в бъдеще. Сега също се харесва. 

- Спират ли се често хората при вас тук, на Улицата на занаятите?

- Да. На всички им е много интересно – и на деца, и на възрастни. Когато търсиш подарък или искаш да изненадаш специален човек, това е един от начините.

- Колко време ви отнема изрисуването на един предмет?

- Зависи от сложността на рисунката, която трябва да направя. По една чаша, да речем,  работя около два часа. 

- А как решихте да се насочите към стъклописа?

- Случайно стана, като всичко в живота. Приятели ме помолиха да направя един персонален подарък. Те самите си бяха харесали една бутилка и искаха да им я изрисувам. Аз я направих, много се хареса, след това и други познати поискаха, на мен също ми стана много интересно и така започнах…

- Кой ви научи или сама експериментирахте с различните техники?

- Учила съм се сама на принципа „проба и грешка“. Когато си купиш специалните бои и усвоиш техниката за работа с тях, всичко се получава. Всяка си има различни характерни изисквания – има бои, които не се изпичат, други имат изисквания за температурата на обработка. Спазва ли се технологията, няма да има никакъв проблем. Оттам нататък - от вдъхновението и таланта зависи какво ще се получи.

- А вие художник ли сте?

- Не, нямам диплома за това, по професия съм икономист. 

- Просто решихте да опитате с този занаят?

- На определена възраст човек вече знае какво иска от живота и аз реших, че ще се занимавам с нещо, което ми носи удоволствие. 

- Как се вдъхновявате за нещата, които правите?

- Аз постоянно съм вдъхновена… Понякога дори ги сънувам. Често ме питат – можеш ли да ми нарисуваш нещо конкретно, което те си представят. Една клиентка ми каза, искам нещо с пеперуди – седнах, представих си ги и ги направих.

- Как е по-лесно за вас – когато човекът, който ви поръчва рисувано изделие, знае какво иска, или когато вие предлагате идеята?

- Предпочитам да ми се гласува доверие. Всеки иска нещо специфично. Да ми дадат точен модел и да искат да го изкопирам – мога, но за мен не е интересно. Човек винаги трябва да дава нещо от себе си и аз винаги го правя!

- Освен чаши и бутилки какво друго рисувате?

- Вази, купи, подносни чинии, декантери съм правила много, витражи – по-малко.

ВЪВ ВСЯКА СВОЯ ТВОРБА ВЛАГАМ ЧАСТИЦА ОТ СЕБЕ СИ, от своя талант и вдъхновение, казва Ивелина Русева. 

- За тези 9 години имате ли представа колко неща сте изрисували?

- Много са, не съм ги броила, но са стотици.

- Ако изходим от това, че вие сама сте се научили на този занаят, опитвайки - какво мислите за максимата, че занаят се краде, а не се учи?

- Мисля, че се учи. Трябва да има някой да ти покаже, от някъде да видиш различните техники, да прочетеш. Но трябва да имаш и талант. Човек трябва да разчита на себе си, да си вярва и да даде изява на това, което му е заложено. Да копираш нещо, което някой друг вече е направил, не носи удовлетворение, както ако реализираш своя идея. 

- Вие научили ли сте някой на този занаят?

- Показвала съм, когато са ме питали, но мой ученик нямам.

- Търсите ли обратна връзка от хората, които купуват ваши творби?

- Разбира се. И съм много щастлива, когато те самите ме търсят. В повечето случаи клиентите се връщат отново при мен. 

- Не ви ли липсват творбите, които сте направили, влагайки частица от себе си, от своя талант?

- Не! Щастлива съм, че с таланта си съм доставила радост и на други хора.

- Подарявате ли на приятелите си ваши творби?

- Редовно! Държа всички мои близки и приятели да имат нещо от мен за спомен!

- А вие имате ли в дома си неща, рисувани от вас?

- Да!

- Какво ще препоръчате на хората, които проявяват интерес към този занаят и тепърва започват?

- Да дерзаят! Дори при неуспех, ако много държат на това и смятат, че е тяхното занимание, да не се отказват, а бъдещето ще покаже дали ще остане само хоби, или ще се превърне в професия. Важното е да продължават да опитват, за да открият кой е техният стил, трябва да се съобразят и с пазара, за да видят какво се търси. Не става от първия път, не става лесно, но когато стане добре, си доволен!

- Вие до момента излагали ли сте вашите произведения в такъв тип ателие, както тук, на Улицата на занаятите?

- В Испания съм работила три години, в Малага, където имаше обособена артзона. Там съм излагала моите произведения. Във Варна – не! Тепърва си правя ателие, досега работех предимно вкъщи. 

- В Испания как гледат хората на стъклописа? По различно ли е отношението, отколкото тук, в България?

- Там хората са възпитани да имат отношение към изкуството… Не само към стъклописа, а към всеки вид творчество проявяват голям афинитет. Затова е важно хората от малки да възпитават децата си. Аз съм радетел за това да има такива кръжоци, всеки бих научила на занаята си, особено малките дечица, защото това е много важно – дава духовна храна, а е и един вид терапия.

- Случва ли се да ви дават съвети, когато ви гледат как работите?

- Не. По-скоро много хора споделят, че са опитвали, и ми разказват какво се е случило – дали се е получило добре, или не. В повечето случаи аз им давам съвети. 

- Кое е всъщност най-специфичното, което всеки, който се занимава със стъклопис, трябва да спазва?

- Тъй като се рисува върху повърхност, която не е равна, трябва да се научиш как да рисуваш върху нея, защото боята се разлива и трябва много внимателно да се контролира всяка капка, която се поставя. Специфично е смесването… Трябва да предвидиш дали си нанесъл достатъчно боя – да не е малко или много… Ако е много - става груб рисунъкът, ако е малко - прозира.  Най-важно е да се научиш да контролираш боята, така че да се получи красива рисунка в края. 

- Колко опита на принципа проба -грешка направихте, за да можете да кажете спокойно, че сте се научили да рисувате върху стъкло?

- Мисля, че човек цял живот се учи. Аз също продължавам… 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Четете още Откриха Улицата на занаятите във Варна

Руменка Николова: Плъстенето е сред най-древните занаяти