Пчелари: Държавата да се намеси спешно, за да спре унищожаването на пчели

България е традиционен износител на мед, но днес браншът среща редица проблеми.  Това каза в предаването Посоки eu на тв. „Черно море“ с водещ Елена Кирова Валентин Атанасов – собственик и управител на предприятие за производство и преработка на пчелен мед.

Преди 90-та година пчеларите са били спокойни – имало е една държавна организация, която изкупувала всичкия мед и го е изнасяла в страните от Европа. Давана им е захар, восъчни продукти и всичко необходимо. Освен това тази организация им е осигурявала пазара на меда. Нещо, което в момента е трудно.

Как продаваме днес?

„Тъй като ние всички вече имаме познати и роднини в чужбина, нашата продукция отива в Англия, Германия или другаде с български номер, отбеляза браншовикът. Така пчеларите си вземат европейската цена. От друга страна с пчеларското дружество организираме фестивали на меда. На тях производителите продават директно на купувача и получават добра цена.

Има обаче няколко преработвателни предприятия, които изнасят меда в чужбина. Те са монопол и се опитват да понижават цените като изкупуват меда на цена, която не е изгодна за пчеларите. Затова ние трябва да сме обединени, за да може заедно да си изнесем меда на достойни цени. В Англия цената, на която изкупуват меда е 5 паунда. При нас е 4 лв. – на ръба на себестойността. Пчеларят у нас не може да си купи с тези пари консумативи.

3-годишна национална програма с евро-участие помага на младите пчелари да си купят техника и кошери. Валидна е за начинаещи пчелари с до 100 кошера. Тесен е коридорът на допуснатите пчелари обаче. Ако веднъж си получил субсидия, втори път почти не можеш. Според мен трябва да се помага на всички пчелари. Тези 4 млн. лева, които се отпускат са крайно недостатъчни за целия пчеларски сектор, уточни Валентин Атанасов.

По негови думи, изискване е нашите износители да прекарат меда си през две немски лаборатории, за да получат сертификат и да го продадат в Европа. Един анализ струва от 500 до 1000 евро, а само тези лаборатории са признати на обединения евро-пазар.

Според производителя, въпреки забраната за пръскане с някои препарати, земеделските производители продължават да ги използват. Това вреди на пчелите и ги унищожава. „На практика вреди и на тях, защото ако няма опрашване от пчели, много от културите, които виреят в България няма да ги има. Разговаряме, правим срещи, но това си остава проблем. Може да се говори за известен пробив в комуникацията. Намесват се от Министерството на земеделието, Агенцията по храните и РЗИ, но все още браншът е застрашен.

Честа практика е арендаторите на земя да пръскат с химически препарати срещу вредители в петък следобед, защото знаят, че лабораториите работят едва в понеделник.

Тогава е късно да се докаже, че пчелите са отровени с препарати. Непрекъснато чуваме подобни сигнали, че това се случва в цялата страна. Държавата трябва да се намеси задължително. Ние апелираме да има плащане за опрашване. Това е най-важният принос от пчеларството. Плащанията по пчеларските програми трябва да са на бройка кошер, не на човек – каза още Валентин Атанасов.

„Ние настояваме в Министерството на земеделието да има човек, който да отговаря за пчеларството. До преди няколко години в министерството не знаеха пчелата животно ли е, насекомо ли е. Не знаеха към кой сектор да ни включат. Сега поне разбраха. Но по-важното е, че осъзнаха, че без пчеларството земеделието няма да оцелее. Пчеларите са тихи и скромни хора, те много рядко ходят да стачкуват и да надигат глас. Затова парите за пчеларство са малко. Мъчим се сами да си помагаме, да правим изложения. Трябват ни средства за техника. С помощта на държавата и общините мисля, че ще се справим – допълни производителят.

Тази година са раздадени по 4 лева и  20 ст. на кошер, което според Валентин Атанасов доникъде не могат да помогнат на пчеларите. „Миналата година имаше суша, усетихме наяве синдрома на празния кошер, беше бедствена година. Трябва всеки пчелар да се регистрира. Над 80% са регистрирани. Въпреки, че нарасна броят кошери на всеки пчелар, количеството мед се запазва, основната причина за това е фактът, че се изораха нивите с плевели, от които пчелите събираха мед, за да бъдат засети с различни земеделски култури“ – уточни браншовикът.

Ели Маринова

Снимка авторът

Четете още: Около 25-30% от българските пчелари са био