Под венец от билки минаха малки и големи във Владиславово (СНИМКИ)

Под венец, старателно увит от лековити билки мина всеки, дошъл да уважи Еньовден във варненския район „Владислав Варненчик“. Всяка година на 24 юни хората от квартала се гиздят с народни носии и изиграват задължителните обреди, свързани с народните поверия и култа към лечебните растения. Вярно е, че предимно възрастните хора се грижат за детайлите по празника – песни, танци, венци, наричания и гадания, но кой, ако не те ще предаде знанията на дедите ни на по-младите?

„Откакто се помня празнуваме в нашия район Еньовден, разказа Недялка Василева, която е председател на местния пенсионерски клуб. Подготвили сме еньовче за всички, дошли на празника, защото това е най-лековитата билка. После, след песните, всички ще минат под венеца, за да са здрави през цялата година“.

Да уважи празника, на открито в кварталния парк бе и кметът на района Николай Костадинов. „Тук винаги се празнува този ден и аз много се радвам, че от поколения на поколения има кой да предаде ритуалите, свързани с билките, отбеляза кметът. Тази традиция е извор на българското, на нашенското. Чрез тези хора и децата ще получат ценни знания за билките и те ще го празнуват в утрешния ден. Пожелавам на всички да са здрави и да ползват знанията за лечебните растения“, допълни Костадинов.

По време на празника бяха припомнени основните детайли около вярванията на народа и учението на Църквата. На Еньовден почитаме празника рождение на св. Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано "свише" - родителите му - Захарий - юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст - получават вест, че ще имат син.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

Затова свещеник извърши водосвет и напръска с осветените води всички дошли на празника във Владиславово за здраве.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Честит имен ден на Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо!

Ели Маринова

Снимки авторът

Варненчета изучиха магията и силата на билките (СНИМКИ)