100 милиардa евро ще си разделят научни и бизнес иновации до 2027 г.

Малък е делът на усвоени европейски средства за научни начинания у нас. Това стана ясно от дискусия в Икономическия университет във Варна. Срещата се проведе с представители на академичните среди и на бизнеса като част от серия регионални разговори на Министерството на образованието и науката в 7 града от страната. Вече са проведени в Пловдив, Стара Загора и Габрово, Велико Търново и Шумен. След Варна е ред на Бургас.

„Идеята на срещата е свързана с представяне на резултати по европейска програма за учените, но бизнесът също ползва ресурс от нея, каза доц. Евгени Евгениев, отговарящ за сектор „Наука“ в Постоянното представителство на България към ЕС. Тази програма осигурява 80 млрд. евро за Европа. Основната ѝ цел е да осигури средства за подпомагане и иновации на научни изследвания за повдигане на ниския растеж на Европа, предвид ефектите от глобалната финансова криза. Много важен резултат от моето посещение е презентацията за „Хоризонт Европа 2021-2027“. Бъдещата програма ще бъде в размер на над 100 млрд. евро. По нея има все още елементи на договаряне, но предстои да се изчистят. Тя осигурява много повече възможности за учените и бизнеса, повече политически лостове, повече връзки между Източна и Западна Европа. Целта е да се намали иновационното разделение. Определено позицията на страните членки от Източна Европа е по-неблагоприятна, в сравнение с тази на Западна Европа. Ако досега в усвояването на средствата са доминирали само няколко държави - Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Белгия и Швеция, сега се дава равен шанс и на страни като България. Надяваме се, че ние ще успеем да надскочим себе си. В „Хоризонт 2020“ имахме подадени около 4500 проекта. Въпросът е на първа фаза да участваме с повече проектни предложения“, отбеляза още доц. Евгениев.

Досега България е усвоила 103 млн. евро за период от 5 години. Участвали сме в около 600 консорциума. „Като брой проекти е достатъчно, но като финансиране не, сподели още специалистът. Много често научни организации от Източна Европа си партнират с малък ресурс със страни от Западна Европа. Ще се опитаме да подобрим успеваемостта си в привличането на ресурси поне  5 пъти повече. Имаме силни учени и силно развит бизнес, както и добре работещи малки и средни предприятия. Това, което ни липсва е добро самочувствие, доверие и възможност да си партнираме със Западна Европа. Самата програма ще бъде официално представена до края на годината.

Това, че България прави малко патенти е факт, но това не означава, че не можем да направим повече в тази посока. Патентната и научно изследователската дейност са пряко свързани с програмите на ЕС, подобни на тази. Мисля, че малкият и среден бизнес у нас трябва да повярва малко повече на научните структури, защото имаме учени, които работят на световно ниво, например в сферата на природните науки, в икономиката. На базата на добрите примери в Европа, можем да постигнем много. Малки държави като Малта, Словения и Кипър усвояват повече проекти. Трябва да имаме малко повече целенасочени усилия“, отбеляза още Евгениев.

По време на срещата преподаватели от ИУ попитаха защо страна като Кипър, която от 5 години е в реална икономическа криза  е на челно място по усвояемост на евро пари, както и защо Корея, давана за пример като страна-партньор с големи шансове за успех има едва 333 финансирани научни проекти. Резонният въпрос на Добрин Добрев бе ще се търси ли реален ефект за икономиката, за страната и за регионите или само ще се усвояват средства. По отношение на Кипър.доц. Евгениев подчерта, че страната е чудесен пример за  това как малка държава успява да мотивира учените си да изграждат добра мрежа от партньорства,  чрез които да търсят начини за привличане на пари. От това българските учени има какво да научат. Причината Корея пък да е силна научна страна, а да има одобрени едва 333 проекта е, че програмата все пак е европейска и преди 7 години, когато е създадена, партньорите са преценили, че достъп до нея ще имат предимно европейските страни. Тази програма е осигурила досега 6 000 работни места.

Съветите на доц. Евгениев за учените и бизнеса у нас бяха в две направления. От една страна – трите задължителни теми, които ще попадат във всички проекти в бъдеще – цифров единен пазар,  енергетика и климат. И от друга страна – ранното информиране и оформяне на документи за кандидатстване по проекти.

Ели Маринова

Снимки авторът

Във Варна ало измамниците смениха тактиката