Азбука на хомеопатията. Луфа оперкулата

Луфа е растение, което на пръв поглед не играе особено голяма роля в медицината, но пък употребявано като гъба за банята е изключително популярно по цял свят. То обаче се оказва поредното екзотично растение в дългия списък хомеопатични лекарства, стигнали до нас чрез народната медицина и лечебните сили на природата. 

За откриването на свойствата на Луфа можем да благодарим на индианците от Централна и Южна Америка, които я използвали като очистително, антиастматично и диуретично средство. Европа научава за лечебните свойства на това интересно растение през 60-те години на миналия век, благодарение на наблюденията на д-р Вилмар Швабе върху племена, населяващи Колумбия и други южноамерикански земи. Те използвали плода на Луфа под формата на разтвор при заболявания на синусите. В Бразилия пък смятали Луфа за универсален лек за запек, оток на тъканите, задържане на вода, както и в случаи на хипосмия (намалено обоняние). Луфа спада към сем. Тиквови, което обхваща огромен брой растения в тропическите ширини на Америка, Африка и Азия. Някои са ядливи, а други са горчиви, дори отровни, и последните се използвали в народната медицина като лекарство при повръщане, диария и глисти.
 

Луфа като хомеопатично средство

Д-р Вилмар Швабе започва да изучава употребата на Луфа и чрез поредица доказвания с различни хомеопатични разреждания потвърждава действието й при синузит, алергична хрема, хроничен ринит, бронхиална астма и др. Издава и книгата „Луфа оперкулата и бронхиалната астма”.

Тинктурата за производството на хомеопатичното лекарство Луфа се приготвя от изсушените плодове на растението. Показания за прилагането му са: възпаления на горните дихателни пътища с аносмия (нарушено обоняние), независимо от етиологията им, както и редица функционални смущения от страна на храносмилателния тракт, както и на кожата, дължащи се на нарушена функция на щитовидната жлеза; при атрофия или хипертрофия на носна лигавица, при психоастения, апатия и замаяност; фронтално главоболие, фотофобия и др. Общото състояния на болния е силна обща отпадналост и умора, като оплакванията се влошават в затворено, затоплено помещение, от прах, сух въздух.

 
Луфа в домашната аптечка 

Хомеопатичното лекарство се препоръчва при: 
Хрема – вирусна или алергична – с нарушено обоняние, със сухота и болка в ноздрите, секретите са гъсти и жилави. Болният се оплаква от парене и сухота на очите, има усещане за парене и на върха на езика, както и изразена жажда. 

Придружаващи симптоми – болка в областта на синусите, тъпо главоболие със замаяност, обща отпадналост и др.

В ниски потенции като D6 лекарството може да се прилага по 1 доза през 30 мин. до настъпване на подобрение, след което – 5-6 пъти дневно до окончателно излекуване. В средни потенции като D30 може да се използва по 1 доза 3-4 пъти дневно. Високите разреждания като D1000 се назначават само от лекар хомеопат. Най-добре е за избора на лекарство в правилна потенция пациентът винаги да се консултира със своя лекар или фармацевт. Предоставената информация не може да отмени нуждата от индивидуална консултация с опитен лекар хомеопат.

puls.bg