Емил Радев: Образованието може да спаси Европа от терора

Лекция за миграционните процеси в Европа изнесе вчера Емил Радев в Икономическия университет на Варна. Темата беше “Предизвикателствата пред Европейския съюз – миграция, сигурност и Шенген”. Ректорът проф. д-р Пламен Илиев удостои евродепутата с плакет със символите на ИУ-Варна – академичната сграда на университета и портрет на първия ректор проф. Цани Калянджиев. Лекцията се състоя в пълната със студенти и преподаватели зала 128. Припомняме, че варненецът беше в Европейския парламент в Брюксел по време на атентатите във вторник.
- Г-н Радев, какви са предизвикателствата пред Европа с оглед на събитията от последните дни?
- Кризата наистина е голяма. След затварянето на Балканския маршрут предизвикателствата пред България са огромни. Възможно е каналите да се изместят и през нашата страна. Това, което стана в Брюксел, беше удар в сърцето на Европа, по демокрацията, по основните свободи. Целта бяха европейските институции – до Европейската комисия, до Европарламента. Намеренията бяха да се парализира целият Европейски съюз. Смятам, че терористите няма да успеят! Брюксел се възстановява от шока и вече се вземат мерки. И законодателни, и от службите за сигурност. Седмица преди атентатите в Брюксел се проведоха много сериозни антитерористични операции, които може би катализираха процесите. Заловен беше главният атентатор от Париж. Виждаме обаче,
че това не беше достатъчно.
- Какво може да се направи, за да не се повтаря тази трагедия?
- Само единна европейска армия не е достатъчна. Вече се създава единна европейска гранична полиция и брегова охрана. Ние предлагаме и единна разузнавателна служба на Европа, защото самостоятелно никой не може да се справи. Видяхме какво стана във Франция и Белгия. Само единни действия в ЕС с координация с трети държави могат да спрат и неутрализират терористите преди атентатите. Заплахата е глобална и е необходимо сътрудничество.
- Може ли това да стане?
- Ситуацията е деликатна. Всяка служба за сигурност е затворена, когато трябва да се споделя информация. Но данните трябва да се предават в реално време, за да има ефект. Приемаме и директивата за резервационните данни, които позволяват на службите да фиксират кой как влиза в ЕС и се придвижва в рамките на Евросъюза. И да действат адекватно. Променяме директивата за огнестрелните оръжия, за да има контрол и електронни регистри. Някои оръжия ще бъдат забранени, защото се използват за терористични атаки. Не искаме да засягаме ловците и любителите на спортната стрелба. Искаме психопрегледи за достъп до огнестрелни оръжия.
Ограничава се финансирането на терористи и организираната престъпност. Така се отслабват организациите и могат да се финансират. И по-лесно се неутрализират. Освен идеологическите и религиозните подбуди често виждаме и огромни пари, които стоят зад джихадистите.
- Но какво правим с хората, които са от поколения в ЕС, но не са интегрирани?
- Интеграцията е проблем от 20 – 30 г. Има хора второ, трето поколение в ЕС. Виждаме, че моделът на интеграция се е провалил. В квартала “Моленбек” в Брюксел е точно така. Там все едно съществува друг свят, с други порядки и обществени отношения. Знаем за гетата във Франция, където не влизат линейки и полиция. Там управляват имамите и подобни места са рай за фундаменталистите и за ислямистите, склонни към терор.
- Няма ли ги тези проблеми и при нас?
- Ако оставим и нашите ромски гета така, без образование, ще стане страшно. А вече има тревожни примери с родове, където бабата и дядото знаят да четат, а децата и внуците – не. Тези хора нямат шанс за реализиране на работния пазар и остават в маргинално общество, в което могат да се появят всякакви идеи, включително и терористични. Но ако им се даде образование и шанс да работят, можем да се предпазим. Иначе няма кой да ни гарантира, че гетата от Франция няма да се преместят тук. Това, което става в Пазарджик, е тревожен сигнал и всички трябва да имаме едно наум, че това не е далеч от нас и не сме имунизирани от терора.
- Не закъсняхме ли обаче твърде много?
- Виждаме, че интеграционната политика не работи. Независимо от огромните пари, които се наливат в нея. И при нас е така. Преките резултати от интеграцията на ромите не се виждат. Новият Закон за средното образование, програмите за заетост могат да решат проблема. Трябва тези хора реално да се интегрират в обществото, иначе вървим към западните държави. Пътят е дълъг, но не става само с работа на службите за сигурност и разбиване на “клетки”.
- Такава политика не може ли да стане европейска?
- Невинаги интересите на 28 държави съвпадат! Тези страни далеч от бежанския поток отказват обща политика за мигрантите. Вече се затварят границите. Ние сме на прекия път и знаете какво става. Европа се обедини заради атентатите, а спешните действия не бива да закъсняват. Малко мудна е европейската машина. И там има партии, като при нас, има интереси на 28 държави. Институциите трябва да действат последователно, но събитията в Брюксел ще ускорят процесите.
- А Шенген не се ли разпада?
- Не! Въпреки затворените граници и проверките по тях не намерихме спасение от тероризма. Много от джихадистите живеят в държавите от ЕС, поданици са. С чуждестранните бойци фактите са същите. А Шенген дава една от основните свободи – правото на придвижване.
Борис Проданов*

---
*  В интервюто са използвани въпроси и на други медии.