От Балканите: Живяхме 50 г. с червен хоризонт, не искаме сега със син

Продължавайте да чакате на опашката, но не очаквайте вратата да се отвори скоро. Това беше посланието, отправено вчера към шест балкански държави, надяващи се да се присъединят към ЕС, пише Шон Уокър, в. "Гардиън", предаде БТА.

Шестте бяха поканени на срещата на държавните и правителствените ръководители от ЕС в София като жест, с който да бъде потвърден техния път към членство в ЕС. Вместо това на срещата на върха изпъкнаха разделенията за това дали блокът може да се справи с по-нататъшно разширяване в обозримо бъдеще или не.

ЕС има голямо желание да предложи стимули на шестте държави предвид тревогата от възможна нестабилност и нарастващата роля на Русия в региона. Комисарят по разширяването Йоханес Хан неколкократно е казвал, че ЕС би трябвало да "изнася стабилност" в региона, за да избегне "внасянето на нестабилност".

Но много държави членки не са склонни да се дават конкретни обещания.

Еманюел Макрон се очерта като водещия противник на по-нататъшно разширяване на ЕС. "Мисля, че е необходимо да се отнасяме към евентуално ново разширяване с голямо благоразумие и строгост", каза френският президент пред журналисти в София. "Последните 15 години показват път, който отслабва Европа, като постоянно се мисли, че тя би трябвало да се разширява."

На срещата на върха беше приета декларация, в която беше предложена подкрепа за "европейска перспектива" на шестте балкански страни, но в която забележимо липсваха думите "присъединяване" или "разширяване".

Черна гора и Сърбия са напреднали най-много по пътя към присъединяване, като се обсъжда евентуална дата за членство през 2025 г., макар мнозина да смятат това за безнадеждно оптимистично. Следващият месец се предвижда да бъде взето решение дали да бъдат започнати преговори, които могат да доведат до присъединяване на Албания и Македония. "Европейската перспектива" за другите две държави - Косово и Босна и Херцеговина - е извънредно неясна и едва ли ще бъде осъществена в близко бъдеще.

"Слонът беше в стаята, затова трябваше да говорим за него", каза албанският министър-председател Еди Рама, след като излезе от обяд с лидерите от ЕС, описан от него като "много дискусионен" и "спор".

Рама каза, че си тръгва, изпълнен с известен позитивизъм, че ЕС все пак може да започне преговори за присъединяване с неговата страна и Македония през юни, но също така сравни неясните ангажименти на ЕС с комунистическото обещание за светло бъдеще, което винаги е било "току зад ъгъла". "Ние живяхме 50 години с червен хоризонт, който никога не достигнахме. Не искаме сега да живеем със син хоризонт", каза той.

Все по-агресивната външна политика на Русия на Западните Балкани занимава умовете на европейските политици и също така е използвана от политическите елити в страните като предупреждение, че не могат да чакат Европа до безкрайност.

"ЕС е наясно, че има силни съперници на Балканите. В международните отношения няма вакуум. Ако някой се оттегли или не иска да действа, някой друг ще го направи", каза външният министър на Черна гора Сърджан Дарманович пред "Гардиън" по-рано този месец.

Умората от разширяването плюс тревогата заради върховенството на закона и корупцията в балканските държави обаче означава, че мнозина в ЕС изпитват неудобство от перспективата за приемане на нови членове, особено във време, когато самият блок води вътрешни дебати за това как да се справи с отстъплението от демокрацията в Полша и Унгария.

"Предвид поведението на Унгария, Полша и Хърватия, няма апетит да се внасят нови страни със същите проблеми", каза европейски дипломат, работещ в една от западнобалканските държави. "Но ако процесът на интеграция в ЕС бъде спрян, е много трудно да бъде съживен, а ако страните бъдат тласнати към Китай и Русия, може да бъде загубено много."

Дипломатът определи срещата на върха в София като "важно послание за страните, че е по-добре да се стегнат". Но изглежда, че ЕС изисква такова ниво на реформи, което едва ли може да се очаква от група правителства, чиито лидери потискат медиите и са свързани с корупционни скандали.

"Те имат желание за реформи, но само доколкото това не засяга основните им интереси", каза политологът Флориан Бибер, който се занимава главно със Западните Балкани.

Налице е и въпросът за името на Македония, срещу което възразява Атина заради сходството му със северните райони на Гърция. Лидерите на двете страни се срещнаха в София и казаха, че са близо до постигане на споразумение за ново име на Македония. След това и проблемът с Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г., но пет страни от ЕС не го признават.

В повечето от шестте балкански държави според социологическите проучвания голямо мнозинство подкрепя интеграцията с ЕС и лидерите горят от желание да се върнат у дома с твърди обещания от ЕС, които да покажат на своите граждани.

По думите на Рама той приема, че действителното присъединяване няма да стане в скоро време, но смята, че пътят на интеграцията е важен за надеждите на младите албанци. "Нужно е да им дадем ясна перспектива, че един ден ще бъдем в Европа", каза той.

Dnes.bg

Четете още: