Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола
Предпочитам да създавам положения за моите съотборници, отколкото аз да бележа, каза атакуващият полузащитник на „Черно море“
Публикувана: 21 Feb 2018 | 9:30
Снимка chernomorepfc.bg

Мариян Огнянов е първият футболист, отбелязал гол за български отбор в групите на Шампионската лига. Роден е на 30 юли 1988 г. в Лом. Едва 18-годишен той се разписа във вратата на Петър Чех и направи почетна загубата на „Левски“ от „Челси“ две минути преди края на двубоя на стадион „Васил Левски“ на 27 септември 2006 г. Играе в евротурнирите и с екипа на „Ботев“. През 2013-а  „канарчетата“ отпаднаха нещастно от Лига Европа без загубен мач. Освен за „Левски“ и „Ботев“ е играл също за „Нефтохимик“ и „Беласица“ (Петрич). От 2017 г. офанзивният полузащитник е част от отбора на Черно море”.

 

 

- Лошо начало на пролетния дял на шампионата за Черно море”, на какво се дължи според теб?

- Причините са комплексни. На практика ние сме за пореден път нов отбор с нов треньор.

 

- За годината, откакто си в Черно море”, това е третият треньор, с когото работиш, как се чувстваш в подобна ситуация?

- На мен не бих казал, че ми оказва влияние, защото аз съм един от опитните в отбора. Работил съм с доста треньори и не се притеснявам от промените, но не знам на другите момчета как им се отразява. Предполагам, че им оказва влияние това, че през 3-4 месеца ние сменяме треньор и градим нов отбор. По този начин много трудно ще се получат нещата. Иска ми се с новия треньор да е различно, тъй като той има подкрепата на варненци. Надявам се да получи възможност и достатъчно време да изгради отбора, за да може “Черно море” наистина да се стабилизира.

 


 

- Подкрепата на феновете доколко е важна според теб – както за треньора, така и за отбора?

- Важна е, разбира се. Направи ми много силно впечатление, че въпреки катастрофалната загуба от “Берое”, феновете ни аплодираха. Мисля си, че тази подкрепа е заради Илиан Илиев. Ако беше друг треньор, публиката нямаше да се държи по този начин. Очакванията към него са много големи.
 

- Имаш ли обяснение за факта, че ти по-трудно бележиш тук, на „Тича“, отколкото при гостуванията на отбора?

- Никога не съм бил голмайстор, нито в “Ботев”, нито в “Левски”. Аз не се притеснявам от високи очаквания към мен, но е хубаво това да се знае. На мен винаги ми е по-приятно да създавам положения за моите съотборници, отколкото аз да вкарвам голове. При гостуванията на отбора винаги се случва така, че излизам на положения, от които успявам да се разпиша. На „Тича“ явно ме преследва някакъв малшанс, защото отново ми се откриват добри ситуации, от които обаче не сполучвам да отбележа. А и като цяло отборът играе с притеснение на „Тича“ според мен. Пак ще повторя, че ако градим нов състав през два-три месеца, няма и как да е друго.

 

- Топ 6 продължава ли да бъде цел за “Черно море”, или в момента мислите по-скоро за това да изградите колектив?

- Предполагам, че основното, което треньорът иска, е да изгради отбор, това е водещото. Разбира се, че ще гоним и класиране в Топ 6, но според мен е доста трудно на този етап. Не че отборите, които са преди нас в класирането, са много по-добри, но за нас в момента по-важно е да изградим състав.

 

- Смяташ ли, че “Черно море” може да стане третият клуб, с който си се изявявал на европейската сцена?

- Надявам се. Тази година ставам на 30 години, иска ми се още веднъж поне да имам възможност да играя в европейските турнири. Там мачовете са много по-различни от тези в България.
 

 

- Всички фенове те свързват с гола, който отбеляза  за “Левски” срещу “Челси” в групите на Шампионската лига. Това ли е най-паметният момент за теб?

- Във футболен аспект – да! Този гол преобърна живота ми. Преди това бях абсолютно непознат, след гола срещу “Челси” вече всички ме познаваха.  Спомням си атаката, както и момента преди мача, когато разбрах, че попадам в групата на “Левски”. Такива неща не се забравят. Аз никога не съм твърдял, че голът ми е резултат от някакво майсторство, по-скоро се дължи на шанс. Щастлив съм, че имах късмета точно аз да отбележа този гол, при положение, че в “Левски” тогава имаше много именити футболисти.

 


 

- “Левски” бе в група освен с “Челси” още с тогавашния носител на трофея “Барселона” и “Вердер”. Какво си спомняш за тези паметни сблъсъци с отбори, в които се състезаваха играчи като Франк Лампард, Роналдиньо, Меси, Шевченко, Балак и Петър Чех, на който ти отбеляза гол?

- Наистина, паметни мачове с големи футболисти, които преди това гледахме само по телевизията. Роналдиньо по това време беше най-силният играч в света. За нас, по-малките в “Левски”, със сигурност беше уникално преживяване, предполагам, че и за утвърдените футболисти в състава на „сините“ е било така. Спомням си, че за гостуването в Барселона Станимир Стоилов беше взел юношите да пътуват с отбора. Ние не бяхме в групата за мача, но той ни даде възможност да се докоснем до атмосферата на “Ноу Камп”. Никога няма да забравя този жест.
 

- Защо след този летящ старт в “Левски” не се стигна до трансфер в чужбина и съжаляваш ли за това?

- Мисля, че отново е съвкупност от различни фактори, не мога да посоча нещо конкретно. По това време бях все още много млад. Аз и още няколко юноши по-скоро тренирахме с мъжкия състав, отколкото да бяхме част от отбора. Не съжалявам, че не съм заминал, защото аз много научих от футболистите в “Левски” и от треньора Станимир Стоилов. Мисля, че благодарение на работата с тях аз станах футболиста, който съм днес. 


 

- С “Ботев” (Пловдив) също имаш мачове и голове в евротурнирите. Какво си спомняш за периода при „канарчетата“?

- „Ботев“ е много специален клуб за мен. Те ми помогнаха да възродя кариерата си. Аз не се разделих по най-добрия начин с „Левски“ и остана една горчилка в мен. След това „Ботев“ ми подаде ръка и аз няма да забравя това нещо никога. Много добри спомени пазя от престоя си там, въпреки че отново не приключи по най-добрия начин. Но и от времето, прекарано в „Левски“ и от това в „Ботев“, аз помня само хубавите неща.

 

- Докато за „Левски“ е по-очаквано да играе на европейската сцена, за „Ботев“ не е обичайно. На какво се дължи този успех?

- Спомням си, че тогава ЦСКА имаше някакви проблеми и затова получихме право да участваме в Лига Европа. Но и ние тогава имахме добър отбор, а треньорът отново беше Станимир Стоилов. Той е един от треньорите, които знаят как да направят добър отбор – доказал го е и в “Левски”, и в “Ботев”. Дойде в Пловдив, изгради добър отбор и постигна нелоши резултати. Емоциите в Европа бяха наистина незабравими. Ние отпаднахме тогава, без да бъдем победени. Дори „Щутгарт“ не успя да ни победи.
 

 

- Станимир Стоилов ли е треньорът, от когото най-много си научил?

- Определено!

 

- В “Нефтохимик” работи с Христо Янев, млад треньор, който тепърва навлиза в професията…

- Амбициозен треньор, който много иска да се развие в професията и постоянно търси начини да се усъвършенства. Смятам, че го очакват успехи.

 


 

- Ти би ли продължил като треньор след края на кариерата ти като футболист?

- Не мисля… В България доста трудно се случват нещата…
 

-  Как се стигна до трансфера ти в “Черно море” и какво означава за теб да играеш в този клуб?

- Малко трудно… Имах разговори с Георги Иванов и се бяхме разбрали да дойда още зимата, но успях едва през лятото на миналата година. Добре се чувствам тук. Семейството ми също. Наскоро се роди и вторият ми син.

 

- А по-големият ти син интересува ли се от футбол, смяташ ли, че може да стане и той футболист един ден?

- Да. Постоянно следи изявите на много от футболистите, тренира в школата на “Черно море”. Според мен е много хубаво, че има желание да спортува. Бих го подкрепил, разбира се, ако реши професионално да се занимава с футбол, но няма да се налагам.

 

- Той знае ли за твоите успехи във футбола, разказал ли си му за гола срещу “Челси”?

- Преди време покрай участието на “Лудогорец” в Шампионската лига, когато гледахме мачовете, той ме попита дали съм играл в Шампионската лига и аз му казах, че дори и гол съм отбелязал. Той много се зарадва. Още му е трудно да повярва, че съм играл срещу Роналдиньо. Макар и само 20 минути да бяхме на терена един срещу друг, за мен този спомен остава.
 

- Защо избра да се посветиш на футбола?

- Запалих се през 1994 г. около успехите на националния отбор. С брат ми постоянно играехме футбол в двора и аз реших, че искам това да е моят живот. Аз го виждах като спасение за мен, за да избягам от сивотата на всекидневието в Лом.
 

- Кое е най-важното за успеха в този спорт?

- Харесвам комбинативните футболисти. Такива, които умеят да играят с топката и са технични. Без желание, амбиция и хъс за победа също няма как да бъдеш добър футболист.

 

 

- Какво ти е дал и какво ти е отнел футболът?

- Всичко, което имам, го дължа на футбола. Отнел ми е доста неща, разбира се, няма как. Футболът е доста изстискваща професия, много лишаваща. Първото, което мога да посоча, е, че ми липсва повече време за семейството.
 

- Те разбират ли те, подкрепят ли те?

- Да. Знаят, че това е моят живот. В България не са много професиите, в които можеш да изкарваш добри пари. Футболът е една от тях. Няма как да не ме подкрепят, като знаят какво ми е дал футболът и какво още може да ми даде.

 


 

- Какво още може да ти даде, какви цели си поставяш?

- Трудно ми е в момента да си поставя цел, защото в България ситуацията във футбола е много несигурна. През два-три месеца се освобождават футболисти, вземат се нови. Затова гледам да не си правя планове в кариерата. Плановете ми са свързани изцяло със семейството и децата.

 

- Как си почиваш, остава ли ти време за това?

- Разтоварвам се пак с футбол. След тренировка се прибирам вкъщи и отново гледаме мачове. Освен това аз съм от тези футболисти, които анализират играта си, мисля непрекъснато какво да подобря.

 


 

- Приятелите ти от спортните среди ли са и те?

- Нямам много приятели от спортните среди. Повечето са ми близки още от детството.
 

-  Какво си пожелаваш да ти се случи до края на 2018-а – в личен и професионален план?

- Близките ми да са живи и здрави – това за мен е най-важното. А в “Черно море” си пожелавам да успеем да изградим отбор, с който след това да преследваме реални цели.

 

Полина Петрова
 

Четете още:

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

 

 

Коментари ( 0 )