Сенсей Захари Дамянов: Спортът изгражда характери

Сенсей Захари Дамянов е старши треньор на националния отбор на Българската карате киокушин федерация.  Огромни са постиженията му като боец на татамито, но най-значимият е световната титла, завоювана в първенството без категории. Захари е също четирикратен европейски шампион в супертежка категория, четирикратен шампион на Америка в All American Open (без категории), печелил е второ и трето място на световно на категории, 2 втори места на японски турнир на категории и 1 на без категории. 

След като прекратява блестящата си състезателна кариера, основава СК „Нихонто” в родния си град Варна в началото на 2016-а. Той гостува в предаването „Посоки.eu” на тв „Черно море“ с  водещ Елена Кирова.

- Какви са ползите от спорта не само в здравословен смисъл, но и за каляването на характера, т.е., на създаването на устойчивост към живота? Но първо кажете от колко време се занимавате с киокушин.

- С карате киокушин се занимавам от 22 г., като 10 от тях бях професионален състезател. Отскоро съм национален треньор на Българската карате киокушин федерация.

- През тези 22 г., повече от които в съзнателна възраст, какво Ви взе киокушин и какво Ви даде?

- Не мисля, че киокушин ми взе нещо. Дори, ако мога да върна времето назад и имам избор, пак бих се занимавал с карате. Да ходя по състезания, да тренирам. Естествено, имало е и лишения, но всичко беше за добро.

- Какви са лишенията?

- Излизания с приятели, срещи, разходки. Като си спортист и гониш резултати, трябва да се спазва режим. Особено преди състезание. Да тренираш, да спиш, за да се възстановиш. Това логично те принуждава да ограничиш контактите с близките си хора.

- Може ли да кажем, че режимът трябва да се спазва постоянно? Не само преди състезание да се внимава с храненето и да има повече сън.

- Да, разбира се. Когато си избрал да си състезател и гониш цели, лишенията вече са започнали и не са само преди турнирите. Но режимът се променя от периода, като най-твърд е преди състезанието. Без никакви отклонения. След състезанията има възстановяване, активна почивка. Тук вече е възможно да „кривнеш малко от пътя“ – да излезеш с приятели, да легнеш по-късно. Но промени в режима с храната и особено  алкохола не бива изобщо да се коментират.

- За днешните младежи е всекидневие да „кривнат от пътя“, а един спортист колко може да си го позволи?

- Брой точно не мога да дам. Всеки е добре сам да усеща момента, нормално е да има излизания, не може да се живее затворен и сам за себе си, но ограничения трябва да има.

- Може ли да обобщим какво спортът дава на характера?

- Основните черти е уважението. Един към друг, в залата, извън нея. Търпение, постоянство. Да не се отказваш в трудни моменти, а да дадеш всичко от себе си и да се стремиш само напред.

- Възможно ли е неспортист да ги има развити тези качества?

- Мисля, че само спортът ги дава тези качества. Важно е как се възпитава едно дете, само с час и половина не можем да го научим как да се държи в залата и извън нея. Това е функция на семейството.

- Сега като треньор може ли да направите паралел между вашите детски години и сегашните тийнейджъри? Отказват ли се лесно младите?

- Може би разлика сигурно има. Със сигурност тук играе ролята на родителя. Особено в трудните моменти, когато детето иска да се откаже, естествено е възрастните да му подадат ръка. По-малките обръщат всичко на игра и често не разбират смисъла на самата тренировка.

- Състезател или треньор? Къде удовлетворението е по-голямо?

- Липсва ми състезателната част. Както и адреналинът. Има го обаче и като треньор. Кое е по-добро – треньорската или състезателната дейност? Различно е, емоциите нямат нищо общо. Като състезател напрежението е по-голямо, всичко зависи от теб – как си се подготвил и какво си показал. Страничните фактори тук са по-малко. Може би само съдиите могат да променят нещо.

- Съдиите доколко влияят в киокушин? Много спортове се комерсиализираха, при вас това възможно ли е?

- Нашият спорт като цяло не е толкова популярен. Пари толкова много няма, отсъстват наградни фондове. Комерсиализация няма. Но съществуват съдии, т.е., субективен фактор, основно пристрастие към боец, държава. Това се ограничава максимално, но понякога се получава.

- Пристрастията преминават ли някаква граница?

- Не може да се спекулира толкова много. Нашето е бой, ако се стигне до нокаут, вече всичко е ясно. Няма място за пристрастия.

- А ролята на таланта?

- Когато човек има талант, е трудно да стане лесно шампион. Колкото и парадоксално да звучи. Когато всичко постигаш бързо, максималната цел е по-трудна и ако не я постигнеш и си талантлив, лесно се разочароваш и отказваш. Или ти става безинтересно, губи се мотивация или друго. Моята практика сочи, че тези хора лесно се отказват, докато другите, които влагат много труд и тренират усилено, продължават успешно.

ПРИЗНАНИЕ И ОТ РУСИЯ за абсолютния световен шампион по киокушин!

- А какво бихте казали за хората, които искат да спортуват?

- Задължително е да се спортува. Спортът изгражда характер, подготвя човек физически. Малко или много той подготвя всеки за околния свят. Интересът към бойните спортове се повишава. Вече има голям избор – киокушин, бокс, ММА, други видове карате.

- Дали големият избор бойни спортове не е нож с две остриета?

- За мен, разбира се, е достатъчно да има само карате киокушин. И да се тренира само това. Но очевидно има хора с различни интереси и всеки е решил сам за себе си, намерил е мястото си в залата.

- Може ли да се каже тогава, че се залита по модерното?

- Май има нещо такова. Хората се насочват към модерните дисциплини.

- Предаването е „Посоки.eu”. Посоката накъде да бъде оттук нататък?

- Към успех!

Материалът подготви Борис Проданов

Прочетете още: Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха

Цялото предаване "Посоки.eu": "Посоки.eu", 17.09.2018г.