Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха
България е на едно от челните места в света по карате, отбелязва селекционерът на националния отбор на БККФ
Публикувана: 18 Jul 2018 | 8:05

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Захари Дамянов е селекционер на националния отбор на Българската карате киокушин федерация. Много са успехите му като състезател, но най-значимият, както самият той казва, е световната титла, постигната от първенството без категории. Захари е също четирикратен европейски шампион в супертежка категория, четирикратен шампион на Америка в All American Open (без категории), печелил е второ и трето място на световно първенство на категории, две втори места на японски турнир на категории и веднъж на без категории. След като прекратява изключително успешната си състезателна кариера, основава СК „Нихонто” в родния си град Варна в началото на 2016-а.

Срещаме се след края на 12-ия международен летен тренировъчен лагер в Камчия, за да си поговорим за миналите успехи и за предстоящите предизвикателства с националния отбор.

 

- Захари, как ще оцениш 12-ото издание на международния летен тренировъчен лагер, който се проведе наскоро в Камчия?

- Искам да благодаря на БККФ, че организира това мероприятие. Може би това е най-големият лагер, правен досега, с над 1400 участници от 28 страни. Интересно е, че те бяха не само от Европа, но и от Аржентина, Бразилия, Чили, Австралия. Нивото на лагера беше доста високо.

 

 


 

- Обменихте ли опит с чуждестранните представители, има ли още какво да научиш в този спорт?

- Винаги има какво да се научи в един спорт, а още повече в едно бойно изкуство, тъй като киокушин не е само спорт. Може да научиш нещо от всеки, дори да не е инструктор, което по- нататък да използваш. Обмяната на опит с другите инструктори е една от целите на лагера, който организира БККФ. Създават се нови контакти, затвърждават се стари приятелства.
 

- Какво е мястото на България сред останалите държави, как гледат на нашите представители на международни състезания?

- България е на едно от челните места в света по карате и винаги са се съобразявали с нас като сила.

 


 

- Какво предстои до края на годината за националния отбор по киокушин?

- Следващото голямо мероприятие е ЕП на KWU (Световния съюз по киокушин), което ще се проведе във Варна през декември. Преди това, през октомври, ще участваме и в СП на KWF (Световната киокушин федерация)  в Казахстан. Това са двата по-големи турнира, които предстоят, като акцентът ще бъде първенството във Варна.
 

- Определени ли са вече участниците от България?

- Все още не. На база представянето в предишни състезания ще бъдат определени титулярите. Ако за някои категории има по няколко кандидати за участие, ще бъде направено преборване, за да се реши кой ще представя България. Стремежът е да имаме представител във всяка категория както при мъжете, така и при жените.
 

- Имаш много отличия в кариерата си, кое ти е най-скъпо?

- Най-ценно е последното - титлата, която спечелих на световното първенство без категории през 2015 г.

 


 

- Треньор си на националния отбор, какво означава за теб това?

- Това е признание и уважение за труда, който съм положил досега, и за успехите, които съм постигнал.
 

- Предполагам, че е и голяма отговорност…

- Така е… Вече не мислиш само за себе си, а за целия отбор – кой в какво състояние е, в какво настроение, как се чувства, болен ли е, здрав ли е…
 

- Когато беше състезател, мислил ли си, че ще станеш един ден треньор? Плавен ли беше този преход за теб?

- В края на кариерата си вече мислех за това да създам собствен клуб, но не съм предполагал, че ще ми поверят националния отбор. Водя тима на България от края на 2016 г.
 

- Кога прекрати активната си състезателна кариера?

- Няколко месеца, след като спечелих световната титла през ноември 2015 г. 
 

- Трудно ли взе решение да се откажеш?

- Да. Дори и сега, когато отида на състезание, я усещам тръпката и ми се иска да изляза на татамито, но мисля, че тогава взех правилното решение да се оттегля, след като постигнах най-големия успех. В нашия спорт световното първенство без категория се явява като олимпиада, няма по-значим турнир от това състезание. Провежда се през 4 години, а в изданието, в което спечелих титлата, участниците бяха 192 и за да стана шампион, победих в осем срещи.

 


 

- Къде ти е било по-трудно, на татамито като състезател или сега като треньор?

- Сега, когато гледам отстрани, е по-трудно. Когато си състезател, нещата зависят от теб, знаеш, че ако не тренираш достатъчно, няма да постигнеш успех. Докато ролята на треньора е доста по-различна, той трябва да успее да мотивира състезателя да работи и на татамито да покаже своите качества.
 

- Кое е основното, което искаш да предадеш на състезателите, с които работиш?

- Да не се отказват никога, въпреки трудностите, каквито и да са те. А също и да са постоянни. Няма ли постоянство, нищо не се получава.

 

 


 

- Доколко е важна ролята на треньора за успеха?

- Може би е 50:50, колкото зависи от треньора, толкова и от състезателя. Треньорът ще е безсилен, ако от отсрещната страна липсва желание да се изпълняват поставените задачи.
 

- Кои са основните качества, които водят до победата в киокушин?

- Както вече казах, един състезател, за да е добър, трябва да е постоянен във всяка тренировка и да има здрава психика, нещата, които е отработил, да излезе и въпреки адреналина, да ги направи и на татамито.

 


 

- А от физическа гледна точка кое е решаващо за добрата подготовка?

- Сила и издръжливост са основните качества по време на един двубой. Комплексно е.
 

 - Спомена адреналина по време на двубой. Трудно ли се преодолява емоцията, когато излезеш на татамито? Минава ли през главата на състезателя в този момент мисълта за поражение или страх?

- Вълнението преди двубой няма как да бъде преодоляно, колкото и състезания да имаш зад гърба си. Не бих казал, че съм изпитвал страх, но някакъв вид притеснение – да. Дори си мисля, че ако го няма този адреналин, значи нещо не е наред.

 


 

- Разкажи малко повече за киокушин…

- Карате киокушин започва да се практикува в България през 1976 г. Първият човек, който провежда тренировки, е Константин Божилов. Сега БККФ продължава да популяризира спорта, има клубове в различни градове на страната – Варна, София, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Ямбол и др. Карате е бойно изкуство, което може да се практикува от хора на всякаква възраст, чисто любителски, не е нужно да ходят на състезания. Има няколко направления, за които възрастта не е от значение. 
 

- На какво се дължи, според теб, нарастващият интерес към бойните спортове?

- При формиране мнението на подрастващите важна роля имат родителите, които явно виждат, че карате дава възможност децата да пораснат здрави и дисциплинирани. Виждаме в последно време какво става в училищата, агресията се проявява и там, а когато едно дете се запише на някакъв боен спорт, тази агресия се потушава и то разбира, че уменията, които получава в залата, трябва да ги използва само когато се налага, за самоотбрана.

 


 

- Ти самият защо се насочи към киокушин?

- Аз започнах през 1996 г. Бил съм на 10 години. Тогава не съм вземал сам решенията, моите родители са ме записали. Аз имам брат, който е година и половина по-голям от мен. Започнахме двамата да тренираме. Спомням си, че тогава бяха известни филмите на Джеки Чан, Брус Лий. Гледахме много такива филми на видеокасети. Постоянно имаше двубои помежду ни и, за съжаление, аз винаги бях от губещата страна. Когато пораснахме, спряхме (смее се…).
 

- Друг спорт тренирал ли си?

- Не, никога не съм се занимавал с друг спорт. Каратето беше моят първи и единствен спорт,  с който се занимавах професионално, но сега гледам, когато имам възможност, да практикувам различни спортове вече любителски. Обичам да играя футбол, волейбол, тенис на маса, харесва ми да тичам.

 


 

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Труден въпрос (замисля се...). Спортът ме е изградил като човека, който съм в момента. Не мисля, че ми е отнел нещо, напротив - само ми е дал... Времето, което съм отделил в залата за тренировки, не мисля, че е загубено...
 

- Трудните моменти...

- Имало е доста, но, както казах, едно от най-важните неща в каратето е търпението, това да не се отказваш, когато ти е тежко, а да продължаваш напред.
 

- Травмите ли са всъщност тези трудни моменти?

- Не само, но и те са част от това. Аз не мога да кажа, че съм имал сериозни травми по време на моята състезателна кариера. Успях да се запазя здрав.
 

- Кои са по-интересните кътчета, на които те е отвел спортът?

- Благодарение на карате успях да отида доста пъти до Япония и до Америка, тази година и до Австралия. Това са дестинации, които, ако не беше спортът, трудно бих имал възможността да посетя.
 

- Какво те впечатли там, те са доста далеч от нас, не само географски, но и като манталитет?

- В Япония силно впечатление ми направи отношението на хората, както и чистотата в градовете. Интересно е, че там не видях кошчета за боклук по улиците, а е изключително чисто, просто защото са възпитани добре.  Много са отзивчиви и дружелюбни. Последния път, когато бяхме в Япония, ми се наложи в два часа сутринта от хотела да стигна до дадено място, тръгнах по улицата, но не успях да се ориентирам, срещнах един човек, попитах го, а той не само, че ме упъти, а дори ме заведе до мястото, на което трябваше да отида, което мисля, че няма да се случи в друга страна по света. Австралия също беше доста интересна и необичайна дестинация за мен. Пътувах до там през февруари, а там беше лято. Видях доста екзотични животни – коала, кенгуру.
 

- Как гледат в Япония на това, че ние ги побеждаваме в техния спорт?

- Когато съм ходил в Япония – преди като състезател и сега като треньор, хората винаги са ме посрещали топло, уважавали са ме, радвали са ми се, винаги са искали да се снимаме. Сигурно не им е хубаво да ги побеждаваме на тяхна територия, но уважават труда на всеки един.
 

- Как обичаш да си почиваш? Приятелите ти от спортните среди ли са?

- Повечето да. Най-близките ми приятели съм срещнал точно в залата. Естествено, имам и такива, с които сме близки още от детството. А как обичам да си почивам – гледам винаги да съм навън, когато имам възможност, не обичам да стоя затворен.

 


 

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Надявам се от моя спортен клуб „Нихонто“ един ден да излязат колкото се може повече шампиони. Пожелавам си, разбира се, и успехи с националния отбор. 


Още в "На спортна вълна":

Станислав Станков: Искам да подобря отново националния рекорд!


Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат


Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!


Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!


Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!


Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!


Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината


Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката


Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев


Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор


Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!


Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове


Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен


Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“


Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години


Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!


Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!


Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности


Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш


Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно


Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола


Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои


Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!


Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище


Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!


Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!


Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!


 

Коментари ( 0 )