Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години
Григор Димитров беше 16-годишен, когато казах, че един ден ще бъде в Топ 5 на световната ранглиста, припомня заместник-председателят на ТК „Черно море - Елит“ в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 4 Apr 2018 | 9:30
Снимка Пламен Гутинов, архив

Огнян Илиев е вицепрезидент на Българската федерация по тенис и заместник-председател на тенис клуб „Черно море – Елит“. Той е капитанът, който за първи път кани Григор Димитров в отбора на България за Купа “Дейвис”. Освен с Григор  е работил още с Цветана Пиронкова, Сесил Каратанчева, Тодор Енев и др.

 

- Г-н Илиев, от днес до 7 април България приема кръг от Купа “Дейвис”. Вие самият сте бил капитан на националния отбор за Купа “Дейвис”. Важен ли е отборният шампионат в един индивидуален спорт като тениса?

- Това е другата магия на нашия спорт. Отборните състезания носят съвсем различен заряд, но и изискват отговорност от  играчите, защото едно е да си отговорен само пред себе си, друго е, когато защитаваш цветовете на страната си. Поради тази причина Купа “Дейвис” е състезание с голяма популярност. Емоциите, които съпровождат тези срещи, са най-големи спрямо всички други мачове, включително и в сравнение с двубои от Големия шлем.

 

- Това, че България ще е домакин, признание ли е, или отговорност по-скоро?

- Винаги е отговорност провеждането на едно състезание. От една страна публиката помага на отбора домакин, от друга страна обаче напрежението е по-голямо, защото знаеш, че тези хора са дошли да те гледат и очакват от теб победа.

 

- Как, според Вас, ще се отрази на Купа “Дейвис” промяната в регламента, която се обсъжда?

- Интересна е тази тема, защото се посяга на една традиция. Мненията са на двата полюса. Промяната, която се обмисля, засега не е толкова голяма и е в по-долните нива с тенденция да се получи и във финалните фази. Противоречията са между организатора на Купа “Дейвис” – Международната федерация по тенис и организаторите на останалите турнири през цялата година – съответно мъжката и женската тенис асоциация – АТР и WTА. В основата на Купа “Дейвис” са по-малкото финансови желания, но по-голямата емоция и себераздаване за родината, докато движеща сила в другите турнири са интересите и парите. Промените, които се предлагат, са опит за сближаване между двете позиции – емоционалната и прагматичната.

 

- Това, че Купа “Дейвис” не е комерсиален турнир, ли е причината Григор Димитров да отказва да играе за България?

- Деликатна е темата.  Щом е толкова интересна за всички, това означава, че в нея има нещо, което остава недоизказано или интерпретирано по различен начин. Важно е да гледаме фактите. Григор е играл за Купа “Дейвис”. Аз съм капитанът, който го вкара за първи път в отбора. Той игра за Купа “Дейвис” в годините, когато напредваше, и за него това беше много важно. Имаме десетки емоционални моменти на победи заедно с него и останалите от отбора. Моето мнение е, че трябва да се играе за България. Той на практика го прави в своето всекидневие, ние виждаме, че тенис стадионите по света са осеяни с български знамена всеки път, когато Григор излезе на корта. Наясно съм, че България си обича своите шампиони, но публиката на моменти е по-взискателна, отколкото е необходимо. Въпреки това ги разбирам, защото без емоциите няма да има фенове, а без фенове няма да го има и спорта.

 

- Вие сте работил с Григор и в тенис клуб „Черно море-Елит“, какви са впечатленията Ви от него и закономерни ли са успехите, които постига?

- Закономерно дойде успехът му, защото беше правилно неговото развитие точно в онази възраст, която е най-важна за изграждането на един тенисист. Има една приказка в нашите среди, че форхенд и бекхенд всеки се научава да играе, но да побеждаваш и да вървиш напред, това е магията. Милиони играят, на малцина обаче им се удава. Той е един от тези, на които им се удава. Освен това навреме баща му го изпрати в елитни тенис академии, беше едва 13-14-годишен, когато започна да се застоява повече в чужбина, в различни школи, участва и в доста турнири. Този юношески период е много важен при изграждането на състезателите и Григор и баща му го преминаха успешно. След това реализацията бе въпрос на време. Спомням си, че когато  беше още 16-годишен, аз казах, че той ще бъде състезател в Топ 5 на световната ранглиста. При него има голям потенциал, единственият му проблем е свързан с дисциплината, според мен.

 

- Смятате ли, че той може да достигне до първото място в световната ранглиста?

- За мен да си първи в световната ранглиста е нещо уникално, но не трябва да бъде самоцел. Има случаи, в които тенисист стига до първото място без спечелен турнир от Големия шлем, или остава на върха за съвсем кратко време. Борбата е ежегодна, тъй като точките от всеки един турнир трябва да се защитават.  Григор спечели финалния „Мастърс“, което е някакъв вид първо място за годината.

 

Мария Пенкова, Цветана Пиронкова, Огнян Илиев, Виргиния Трифонова и Сесил Каратанчева с КЕШ през 2005 г.

 

- Част от „Черно море-Елит“ са били също две от най-успешните ни тенисистки в последните години - Сесил Каратанчева и Цветана Пиронкова. Какво си спомняте за работата с тях?

- Нашият клуб беше известен сред тенисистите от цялата страна, тъй като той е много малко комерсиален. Те ни търсеха, защото знаеха, че имаме отношение към най-добрите български състезатели. Благодарение на това получихме възможност част от тях да играят за нашия клуб в международни и национални първенства. Чрез участието в отбора те имаха възможност да се срещат с много добри тенисистки на международната сцена. Цвети и Сесил три години играха при нас и спечелиха златен медал в турнира за Купата на европейските шампиони, имат и бронзово отличие от същия турнир. Спомням си, че на финала играхме срещу френски тим, в който нямаше нито една французойка, а швейцарка, рускиня, и то все много известни имена тогава. Този опит се оказа ценен за по-нататъшното развитие на нашите момичета. Остана ни взаимното чувство за добре свършена работа. От дистанцията на времето нещата се виждат под различен ъгъл и е ясно, че сме направили много правилни ходове. Бил съм с тях и по други състезания. Радостен съм, че в моята кариера имах възможността да бъда треньор на най-изявените български състезатели в последните 20 години, като Григор, Сесил, Цвети Пиронкова, Тодор Енев и др. Късметлия съм, че съм имал възможност да работя с тях.

 

-  Смятате ли, че успехите на водещите ни тенисисти вдъхновяват повече деца да се занимават с този спорт?

- Това е гарантирано. Тенисът преди се водеше за елитарен спорт, но тези успехи на нашите състезатели през годините накараха българските семейства да погледат на него по друг начин, накараха децата да пожелаят да тренират тенис и да кажат на родителите си. В България спортът стана по-масов в последните 10-15 години, но в световен аспект той  е на второ-трето място по популярност.

 

- Какви качества развива той у подрастващите?

- Тенисът развива качества във всички, не само в децата. Като се започне от техниката, мине се през силата и бързината и се стигне до психологията и тактиката. Изискванията са много и едно от тях ако не е спазено, трудно може играчът да стане добър.

 

- Вие защо се насочихте към тениса?

- Аз съм русенец. Край махалата, в която живеех, имаше една горичка, която беше рехава и играехме там футбол, вратата ни беше между две дървета. Един ден там дойдоха багери и кранове и беше построен тенис корт. Първо децата от цялата махала възроптаха, че ни развалят игрището, но скоро след това всички се появихме на корта. От това поколение излязоха доста добри тенисисти и няколко години подред Русе беше шампион във всички възрасти - от 12-годишни до мъже и жени. Много добра школа бяхме. Така започнах да се занимавам с тенис, постигнах шампионски титли – единично и на двойки. След това по време на военната си служба се водех във Военноморските сили във Варна, но единствената ми работа беше да се занимавам с тенис. Бях първа ракета на Варна. Не съжалявам, че попаднах в този град, в никакъв случай. Изкарах много хубава служба, прекарвах цялото си време на корта. 10 години по-късно ме канеха три години подред да се върна във Варна като треньор, аз отказвах. Съгласих се, когато удовлетвориха всичките ми искания.

 

- Трудно ли направихте прехода от активната състезателна дейност към треньорската кариера?

- Двете неща са много различни. Когато станеш треньор, ако разчиташ само на това, което си научил като състезател, а не го пречупиш през призмата на педагогиката и тактиката, не се получава. Ефект има само ако съчетаеш опита с готовността да приемеш новото предизвикателство и да се учиш.

 

- Каква е причината не от всеки добър състезател да става добър треньор?

- Много е важно, когато станеш треньор, веднага да забравиш, че си бил много добър състезател. Опита като състезател може да го използваш, разбира се, но не бива да смяташ за даденост, че след като си бил добър състезател, ще бъдеш и добър треньор. Трябва непрекъснато да учиш и да се развиваш. Спомням си, че вече бях треньор, когато за първи път отидох да гледам “Уимбълдън”. Бях на централния корт за мач на Борис Бекер. По онова време той работеше с треньора Ник Болетиери. Реших, че тъй като вече съм треньор, няма да следя просто развоя на двубоя, а ще наблюдавам по какъв начин си кореспондират Борис Бекер и Ник Болетиери в хода на мача. Направи ми впечатление, че когато играчът спечели някоя топка, поглежда към треньора си и той му ръкопляска, казва му – браво, добро отиграване. Когато обаче Бекер бъркаше някоя топка, Болитиери се правеше, че не е забелязал. Тогава разбрах, че това, което ние правехме някога – да се скараме, да повишим тон – там го няма. Всичко е много фино и елегантно. Доверието между играч и треньор е пълно.

 

- Привнесохте ли този деликатен подход във Вашата работа?

- Лека-полека... Подобни промени не стават от раз. Понякога е нужно да намериш само една дума, която да кажеш на състезателя, и това коренно да обърне играта му. Постоянен е процесът и човек не спира да се учи. Най-важното е в хода му да не губи любовта си към играта. Без любов нищо не става, трябва да обичаш това, което правиш.

 

- Кой от успехите Ви до момента е най-ценен за вас?

- Като състезател аз имам републикански титли – индивидуални и на двойки. Като треньор никога няма да забравя Купата на европейските шампиони, която спечелихме. Тогава имаше и сълзи. На полуфиналната фаза Сесил си изкриви глезена и беше под въпрос участието й на финала. Аз й казах тогава, че това решение го взема тя, аз не мога да й кажа как да постъпи. Сесил отговори, че целият отбор чака на нея, тъй като са дошли да станат шампионки и трябва да го направят. Беше много емоционален момент. Винаги ще съм й благодарен за тази постъпка. Казвал съм й го. Радостта, когато ни връчиха купата във Франция, беше много голяма.

 

- Ще постигне ли Пьотр Несторов успехите на Григор Димитров?

- Подобни сравнения в спорта не са удачни. Господ ни е създал различни, съответно всеки тенисист играе по различен начин и може да постигне своите успехи. Аз не обичам да съпоставям, но Пьотр наистина се представя много добре досега. Миналата година постигна много добри резултати – стана пети в Европа, както и на турнир в Маями. Завоюва шампионски титли до 14 и 16 години, където конкуренцията е доста голяма. Пьотр и неговият треньор Кристиян Илиев ходят по различни международни турнири. Миналия месец бяха в Чехия, където отново постигнаха пето място. Сега са на турнир в Сърбия. Тактиката на Кристиян е да играят срещу най-силните, а не да трупат точки от четвърта или пета категория турнири, излизат само в първа и втора категория. Подготвят се много добре, тренират. Дай Боже, да продължават да вървят напред. Кадърно момче е. Има, разбира се, неща, върху които трябва да продължат да работят. Надявам се да развие играта си в максимална степен, а ще видим какво ще постигне.

 

- Какви са предизвикателствата пред тенис клуб „Черно море-Елит“ тази година?

- Нашите играчи да се представят по най-добрия начин. Ние постоянно им повтаряме, че те са преди всичко деца, а тенисът е една игра. Не трябва да ги натоварваме с очакванията на техните родители и треньори, защото всичко се случва на техен гръб. Тенисът е просто една игра... Обаче колкото по-успешно играеш, толкова по-добре за всички ...

 


Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов

 

Четете още:

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

Коментари ( 0 )