Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно
Трябва да успееш да накараш всички да мислят като един, да ги подчиниш на общата цел, защото само така в колективния спорт може да се постигнат успехи, каза треньорът от детско-юношеската школа на „Черно море“ в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 28 Feb 2018 | 9:30
Снимка Пламен Гутинов

Тодор Каменов е треньор в детско-юношеската школа на „Черно море“. В момента работи с футболистите от набор 2002. Тренирал е и юношите старша възраст на клуба. Беше помощник-треньор в щаба на Емануел Луканов в мъжкия състав на „моряците“.

 

- С футболистите набор 2002 от школата на „Черно море“ зимувате на трето място в първенството, достигнахте и полуфинал за Купата на БФС, какви цели си поставяте с подновяването на сезона?

- Опитваме се с подготовката, която водим, да достигнем до върхова форма за предстоящите мачове. Изиграхме няколко контроли. На 11 март започваме официалните мачове срещу Лудогорец в Разград. Участваме в зонално първенство за младша възраст и играем с момчета, които са с една година по-големи. Това е добре за нашите деца, тъй като ще се адаптират по-бързо към предстоящото догодина първенство в елитната група до 17 години. Съсредоточили сме се върху участието в турнира за Купата на БФС, което е държавното първенство за тази възраст. Досега се представяхме добре и очакваме на 12 март да разберем кой ще е нашият противник, да се подготвим специално. Надяваме се да достигнем до финал. Полуфиналните сблъсъци са на 22 и 29 март.
 

- Беше помощник-треньор в мъжкия състав, а от няколко години си треньор в детско-юношеската школа – работата с мъжете или с деца и юноши е по-отговорна и по-трудна?

- Всяка работа си има своята специфика и отговорности. Ние сме на разположение на ръководството на клуба. След напускането на Георги Иванов Емо Луканов прие да заеме поста на старши треньор и ме покани да му помагам. Съчетавах двете длъжности – на помощник-треньор в основния състав и треньор на набор 2002 в школата. От гледна точка на напрежението – при мъжете е малко по-сериозно, тъй като там се изискват задължително точки и класиране, докато при работата с деца по-важно е те да се развиват, да се учат да играят правилно. Естествено, във всеки мач трябва да играят и за победа, тъй като манталитетът на победител се изгражда най-трудно и само с победи. Но при децата няма задължителни условия като призово класиране, спечелване на купи и медали. Ако има талантливи деца в състава и се работи добре всеки ден, като се влагат усилия на 100%, резултатите идват сами.
 

- Как подбирате децата в школата?

- Те започват още 6 -7-годишни да тренират. Минават през няколко селекции през годините, някои отпадат, идват нови. Когато започнат да участват в първенствата за съответната възраст, остават децата, които имат по-добри футболни качества.
 

- Има ли много желаещи да тренират футбол?

- Да, ние във футбола не можем да се оплачем от липса на интерес. Има и частни школи, в които също тренират доста деца, и когато някое дете там се открои, нормално е в определен етап от развитието си да реши да продължи кариерата си при нас, тъй като мъжкият отбор е в А група, а това дава по-добра възможност за развитие като професионален футболист.
 

- Доколко е важно за един отбор да има качествена детско-юношеска школа и да разчита на собствени кадри?

- Това е пътят, по който в България може да се печели от футбол – с развитие на собствени кадри, които, когато достигнат добро ниво, да бъдат трансферирани в чужбина и да има някаква възвръщаемост на вложените в подготовката им средства.
 

- Прилага ли се тази политика според теб. Сякаш повече разчитат на футболисти от чужбина или на вече утвърдени имена, гонейки бързи резултати?

- Има отбори, които започнаха да печелят от развитие на школите си. Мога да дам пример със “Славия”, които направиха два добри трансфера на юноши в последната година. Има и други отбори, които постепенно налагат юноши от клуба, има и изключения, разбира се, но все пак мисля, че това е правилният път за развитие на футбола в България.
 

- Има ли оптимална възраст за преход към мъжкия футбол, предполагам, че е индивидуално при всеки футболист?

- Индивидуално е, да. Все пак има разлика между мъжкия и юношеския футбол, особено във физиката. Зависи от самото дете какво физическо и техническо развитие има. Няма определена възраст. В нашия мъжки отбор в момента има момчета, които са на 16 години, но добре се вписват в тренировъчния процес. В последните 2 - 3 години навлизат все повече юноши в основния състав, за да започнат да тренират с мъжете и да трупат опит в контролни мачове. Дали ще успеят да се наложат в мъжкия състав, до голяма степен зависи и от тях – по какъв начин ще се справят с този преходен период, защото той е доста сложен. Не става въпрос само до това дали имат футболни качества, влияние оказват и характерът, и начинът на живот, и готовността да се спазва режим, не е лесен процесът.
 

- От желанието и търпението на треньора да ги налага в мъжкия отбор зависи ли развитието им във футбола?

-  Да, разбира се. Те на практика не идват в отбора изцяло готови. Няма как от юношеския футбол едно момче да влезе в мъжкия веднага на сто процента. Има период, в който трябва да се адаптира – както психически, така и към динамика на играта. Мъжкият футбол е доста по-бърз. При нас в юношеските мачове няма как да се постигне такава динамика. Има загуба на време  в хода на срещите, физическите единоборства не са на такова ниво и затова е нужен период на адаптация. Важно е треньорът да умее да прецени кога е нужна индивидуална работа и това важи както за мъжкия отбор, така и за детско-юношеската школа. Пътят за адаптация е един – първо юношите се включват в тренировъчния процес наравно с мъжете, след това в контролни срещи, които не са с динамиката и заряда на официалните двубои. Според мен проблемът се състои в това, че момчетата идват в основния състав вече извоювали мястото си на лидери в юношеските гарнитури. Там им е било по-лесно, тъй като са били по-талантливи от другите и са се наложили, дори без да са вложили максимума от себе си. Когато влязат в мъжкия отбор, те на практика започват всичко от нулата. Трябва да се борят, за да се наложат в състава, а те са загубили този навик. Добре е в този момент много бързо да осъзнаят, че в мъжкия футбол няма да получат нищо даром. Някои не издържат психически и се отказват.
 

- Какво е основното, на което искаш да научиш своите състезатели?

- Нашата роля в школата е да ги подготвим добре технически, а при по-големите възрасти работим и върху това да достигнат ниво, което е максимално близко до мъжкия футбол – физически и тактически. Опитваме се да ги научим също така да могат да играят в различни схеми, тъй като за съвременния футбол това е важно. Психически се опитваме да ги напътстваме и да ги подготвяме, като ги поставяме по-често в ситуации, в които са под напрежение, тъй като в мъжкия футбол винаги има напрежение.
 

- Трудът или талантът е водещ за успеха във футбола?

- Доказано е, че успехът е 5% талант и останалото труд. 
 

- Ти защо реши да се посветиш на футбола?

- От 8 – 9-годишен се занимавам с футбол. Преминал съм през школата на „Черно море“ и като играч. След отказването ми имах една-две години, в които се колебаех дали да стана треньор, реших да пробвам и нещата се получиха, защото на практика цял живот се занимавам с футбол.

 

- Трудно ли реши да се откажеш от активна състезателна дейност?

- Не. Можеше да продължа още 2 - 3 години, но не виждах смисъл. Отлагането просто щеше да отдалечи във времето момента, в който трябва да взема решение с какво да се занимавам след това. Тогава завърших и Националната спортна академия и изцяло се посветих на работата си като треньор.
 

- Да си треньор по-трудно ли е, отколкото да си състезател?

- Да, определено.

Когато си състезател, отговаряш само за себе си, а като треньор отговаряш за още 25 души – всеки със своите особености и изисквания

Трябва да успееш да накараш всички да мислят като един, да ги подчиниш на общата цел, защото само така в колективния спорт може да се постигнат успехи.
 

- Прилагаш ли неща, които си научил от треньорите, с които си работил като футболист?

- Убеден съм, че от всеки един можеш да научиш нещо – друг е въпросът дали примерът ще е добър, или лош. Най-малкото може да се научиш как не трябва да постъпваш, а това също е ценен опит. Мога да кажа, че освен от треньори, с които съм работил, заимствам и от колеги.

Не съм от хората, които смятат, че знаят всичко.

Коментирам с колеги и когато нещо от техния начин на работа ми хареса, както се казва, си го „открадвам“ и го променям спрямо моите изисквания и цели. Треньорската професия във футбола непрекъснато се развива. Постоянно навлизат нови детайли откъм тактика. Трябва да успееш да прецениш какви са качествата на футболистите, с които разполагаш, и спрямо тях да си избереш най-правилния метод на работа.

 

- Какви са амбициите ти за развитие в професията? Мислиш ли за кариера като треньор в мъжкия футбол?

- Аз съм доста взискателен и към футболистите, и към себе си.

Стремя се винаги към постоянство и развитие.

Поради тази причина смятам, че ще дойде и моят час да се занимавам с мъжки футбол.
 

- Част от футболистите, с които си работил в школата, в момента тренират вече при мъжете, търсят ли те за съвети?

- Има и от първия набор, който водих – 1994 г., момчета, които продължават да играят и в А, и в Б група, поддържам постоянно контакти с тях, останали сме приятели. Когато имат някакви трудности и ме потърсят за съвет, винаги се опитвам да им помогна. Същото се отнася и за момчетата, които са в момента в основния състав на “Черно море”. Аз съм от треньорите, които поддържат близък контакт с футболистите си, приятели сме, но това не ми пречи да бъда доста строг с тях, когато се налага.
 

- Кои са най-ценните успехи в кариерата ти до момента?

- Направихме доста класирания на финали през последните години. За съжаление, спечелихме само един.
 

- Как помагаш на децата и младежите, с които работиш, да преодолеят момента от загубата на финал с оглед на това, че те са на възраст, в която психиката все още се изгражда?

- Доста рев има след изгубен финал... Винаги съм им казвал, че един такъв момент може само да ги изгради като личности. А и животът не свършва с един мач… Нормална е такава ситуация – и двата отбора, които участват на финал, искат да победят, но победителят е само един. Мотивирам ги да влязат спокойни в мача, да дадат всичко от себе си, а по-добрият да победи. Те, разбира се, по-трудно преодоляват такива неприятни моменти, трябва да минат няколко дни, за да отшумят негативните емоции. Искам да ги науча също, че

спечелването на една купа е просто хубав спомен, който остава

Това, че сме спечелили даден трофей, не означава, че всички след това ще играят в „Барселона“.
 

- Има ли и сред по-малките играчи някои, които вече се открояват?

- Имам поглед върху повечето деца, които са в клуба. Смятам, че във всеки един набор има талантливи футболисти.

Трябва всекидневна работа, постоянство и високи цели

всеки да даде максимума от себе си, а докъде ще стигне, никой не може да предвиди, зависи от много неща. Вложил ли е 100%, няма за какво да съжалява. Ще се развие дотам, докъдето му позволяват възможностите. Ако не е положил максимално старание и усърдие, един ден може да съжалява за това и да си каже – ако бях тренирал пълноценно, можеше да стана добър футболист.
 

- Какво ти е дал и какво ти е отнел футболът?

- Научил ме е на сериозна дисциплина, на организация. Дал ми е много положителни емоции. Не съжалявам, че съм се захванал с футбол, напротив - изпитвам голямо удоволствие, особено от работата с деца. Когато работиш с деца, в един момент ги приемаш като собствени и започваш да живееш с техните емоции и преживявания. Какво ми е отнел – може би малко повече от свободното време. В съботите и неделите, когато другите почиват, ние сме по мачове, пътувания, лагери.

По-хубаво от това да работиш нещо, което обичаш, няма,

така че не съжалявам за нищо.
 

- Как прекарваш свободното си време? Приятелите ти от спортните среди ли са?

- Не само. Имам доста приятели от юношеските си години, а и други, които не са свързани с футбола. Почивам си както всички други – гледам мачове, филми. Обичам да чета книги, които са свързани с професията.
 

- Кои са най-трудните моменти в кариерата ти до момента?

- Винаги има и хубави, и лоши моменти. Опитвал съм се да излизам от трудностите по най-добрия начин. Това се опитвам да обясня и на момчетата, с които работя – че

не е толкова фатално да паднеш, важното е да станеш и да продължиш.

Както аз съм минал през трудности и те ще минат. Важното е каква ще е реакцията след тежък момент. Как ще влязат в първия мач след загубен финал. Ако са силни характери, ще излязат и ще играят по най-добрия начин. Нормално е в първия момент да има съжаление, важно е как ще продължат след това. Всеки един минава през трудности. Няма някой, на когото целият му път да е лек.

 

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов

 

Четете още:

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

Коментари ( 0 )