Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш
Без подкрепата на треньора, родителите, брат ми и моята приятелка нямаше да постигна нищо, каза световният и европейски шампион по вдигане на тежести в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 7 Mar 2018 | 9:30
Снимка Пламен Гутинов

2017 година беше изключително успешна за едно 16-годишно момче от Варна. Христо Христов стана световен и европейски шампион по вдигане на тежести, беше обявен за най-талантлив кадет в света. Логично след всички тези успехи получи и признание като спортист номер едно на Варна за миналата година. Състезател е на СК „Титан“, а негов личен треньор е Живко Николов. Тежка ли е короната на шампиона, разкрива Христо Христов в рубриката "На спортна вълна".

 

- Христо, през изминалата година бе обявен за спортист номер едно на Варна. Какво означава за теб това признание?

- Много е ценно за мен. Това е признание, че съм бил най-добрият през изминалата година във Варна. Оценили са моите успехи – световната и европейската ми титла.

 

- Ти беше обявен и за най-талантлив кадет в света за 2017-а. Това амбицира ли те за подобни успехи и при мъжете?

- Надявам се да имам! Амбициран съм да докажа, че съм най-добрият, и мисля, че ще успея!

 

- Макар че си само на 16 години, вече имаш и световна, и европейска титла. Кой е най-ценният успех за теб до момента?

- Като ценност на първо място е световната титла, но като постижение най-важно за мен е последното европейско първенство, на което се класирах четвърти, но се състезавах с 4 години по-големи от мен щангисти. Един килограм в двубоя ме отдели от това да стана трети и да спечеля медал.

 

- Зарадва ли те повече това класиране, или все пак остана в теб някакво разочарование?

- Всички успехи ме радват. Станах четвърти при доста по-големи от мен, в моята възраст съм най-добрият. Не съм чувал досега някой 16-годишен състезател да се е класирал четвърти при 20-годишни юноши.

 

- Те как погледнаха тогава на теб?

- В началото ме подцениха, гледаха ме с пренебрежение, тъй като съм по-малък. След това като видяха какви тежести успях да вдигна, се респектираха. Доброто ми представяне се дължи изцяло на подготовката. Бяхме се подготвили перфектно. Две седмици по-рано участвах на европейско първенство за 17-годишни в Косово, където станах отново шампион.

 

- Връща ли се старата слава на България във вдигането на тежести?

- Доколкото знам, преди са гледали с повече респект на българските щангисти. Известно време се бяха поуспокоили, че вече нямаме силни състезатели. Но смятам, че отново започваме да привличаме внимание с изявите си по международните подиуми.

 

- Кои са твоите кумири във вдигането на тежести?

- Запалих се покрай баща ми. Той е бивш щангист. От много малък ми говореше за този спорт. Баща ми ми вдъхна желанието да се занимавам с вдигане на тежести. Другият човек, който винаги ме е вдъхновявал с изявите си, е Величко Чолаков. Той, за съжаление, почина миналата година. Голяма личност и състезател… Беше моят идол в тежка категория. Няма човек, от изявите на когото да съм се амбицирал повече. Виждали сме се често по състезания и лагери, където идваше с негови състезатели. Говорили сме си доста, беше много добър човек… Неговата смърт е голяма загуба… Продължава да е идол за мен.

 

- С какво според теб твоят треньор е допринесъл за успехите ти?

- Мога да кажа, че той е свършил много повече от мен. Аз просто излизам на подиума и вдигам. А треньорът трябва да е подготвил всичко преди това много добре.

 

- Имаш ли му доверие?

- Той и родителите ми са хората, на които имам пълно доверие.

 

- Брат ти също е състезател по вдигане на тежести. Говорите ли си за спорта?

- Разбира се. Той тепърва изгрява, по-малък е от мен с година и няколко месеца. През миналата година спечели една от наградите на Спортното училище. Беше на европейско първенство в Косово и се класира втори в изхвърлянето и четвърти или пети в двубоя.

 

- Той радва ли се на твоите успехи?

- Да. Спомням си, че беше пуснал във фейсбук снимка с коментар – брат ми е световен шампион! Гордее се с мен. Посрещнаха ме тогава на летището в София, бяха пътували цял ден от Варна, за да дойдат да ме посрещнат. Цялото ми семейство много се радваше на титлата. Не очакваха да стана световен шампион…

 

- Има ли закачка помежду ви кой ще стане по-добър щангист?

- Засега аз съм по-добрият. Но от време на време, като влизаме в залата, той ми казва: „Хайде, приготвяй се, защото смятам да те победя“.

 

- Това амбицира ли те, или го приемаш повече на шега?

- Засега го приемам на шега, но може би ще дойде и този момент, когато ще ме победи. Не го изключвам. Това ще е голямо щастие за мен. Ще се радвам на успехите на брат си дори повече, отколкото на моите собствени.  

 

- Какви цели си поставяте с твоя треньор за настоящия сезон?

- Доста състезания ни предстоят и целта е на всички да заемем призови места. Надявам се да постигнем това, за което сме се трудили.

 

- През миналата година беше обявен за номер едно и в Спортното училище „Георги Бенковски“. Сигурно ти е трудно, но успяваш ли да намериш време и за учене?

- Успявам, разбира се! Гледам и в двете да съм на ниво.

 

- Какво мислят приятелите ти за твоите успехи?

- Радват се…

 

- Те също ли спортуват?

- Повечето ми приятели – да. Приятелката ми се занимава с народни танци. Тя също много се радва на успехите ми.  Много ме подкрепя. Звъни ми преди всяко състезание, за да ми пожелае успех и да ми каже, че е с мен. Това много ме амбицира. Преди всяко състезание ми звъни и баща ми, още рано сутринта, и ме буди с думите – хайде, ставай, че трябва да вдигаш. Не мисля, че бих могъл да постигна успех без подкрепата на треньора, на родителите ми, на приятелката ми, на брат ми и на всички приятели. Голяма опора е, когато знаеш, че има хора, които те гледат и ти стискат палци. Това дава сила. Момчетата, с които тренираме заедно в залата, също гледат всяко състезание и ме подкрепят.

 

- Майка ти притеснява ли се при всяка твоя изява?

- Световното първенство, на което участвах, разбрах впоследствие, че го е гледала от терасата. Тя много се притеснява винаги, като вдигам. Крие се някъде и гледа отдалеч. Разказа ми как е влетяла в стаята, когато баща ми е извикал, че съм спечелил. Много емоционално е било.

 

- Кое е най-важното според теб за успеха във вдигането на тежести?

- Тренировките и почивката между тях са сред най-важните неща. Към всяка една тренировка трябва да се подхожда сериозно.  За успеха несъмнено значение има и подкрепата на близките хора.

 

- Колко време прекарваш в залата?

- Около 7 часа са тренировките. Понякога седя в залата и докато си почивам. Като се замисля, май целия ден тук го прекарвам. Вечер се прибирам вкъщи.

 

- Какво обичаш да правиш в свободното си време, когато ти остане такова, разбира се…

- Вечер имам достатъчно свободно време. Играем на плейстейшън с брат ми. Виждам се с приятелката ми. Говоря с майка ми и баща ми. Намирам време за всички.

 

- Кои са най-интересните места, на които те е отвел спортът?

- Всички места, които съм посетил досега, бяха доста интересни за мен, тъй като ги виждах за първи път. Полша ме впечатли с чистотата си, Тайланд беше най-далечното място, до което съм пътувал. Преходът до там беше 12 часа със самолет. Имахме няколко часа за разходка след тренировка. Спомням си, че посетихме един голям нощен пазар, който беше доста атрактивен. Не остава много време за разходка при тези пътувания за състезания. Концентрирани сме върху това, за което сме отишли.

 

- Кои са били най-трудните моменти за теб до момента?

- Най-трудното ми състезание беше европейското първенство при юношите до 20 години.  Беше предизвикателство да премеря сили с няколко години по-големи от мен щангисти.

 

- Има ли напрежение у теб преди началото?

- Винаги има напрежение. Дори на републиканско първенство. Дори и на тренировка, като вдигам, пак има напрежение. Трябва всеки път да си подготвен много добре. Напрежението е хубаво донякъде, защото ме мотивира да вложа всичко от себе си.

 

- Интересуваш ли се от други спортове?

- Не, единствено от вдигането на тежести. Предпочитам в свободното си време да слушам музика и да гледам танци, отколкото спорт. Другите спортове не са ми интересни.

 

- Каква музика обичаш?

- Всякаква мога да слушам, не се ограничавам в определени жанрове. И народна музика обичам.

 

- Каза, че приятелката ти се занимава с народни танци. Остава ли ти време да отидеш да я гледаш, когато има изяви?

- Винаги, когато мога. Народните танци са нещо много красиво.

 

- Тя подхожда ли с разбиране към това, че голяма част от времето ти е ангажирано със спорта?

- Да. Дори тя самата казва, че ако не ми остане време от тренировка, може и да не се видим същия ден.

 

- Какво ти е дал спортът?

- Дал ми е всичко това, което имам до момента. За мен той е начин на живот.

 

- Би ли станал треньор един ден?

- Не знам… След време може и да се замисля. Но като виждам колко е отговорна тази работа, малко се притеснявам. Засега целта ми е да стана добър спортист. След това ще видим. А и съм наясно, че не всеки добър спортист става добър треньор.

 

- Какво си пожелаваш за 2018-а?

- Искам да е още по-успешна от миналата. И това ще си го пожелавам всяка следваща година…

 

- Възможно ли е това да се случи, ти вече имаш в актива си всички престижни титли?

- Не са всички все още…

 

- Предстои ти участие на олимпиада тази година…

- Да. Натам са насочени голяма част от амбициите ми тази година. Призовото класиране на олимпиада е много ценно. Ако постигна подобно нещо, всички ще гледат на мен по различен начин. Медалът от Олимпиада според мен е по- ценен дори от световна титла.

 

- Всеки нов успех амбицира ли те, или по-скоро има и притеснение как ще се справиш в следващото състезание?

- Има и от двете. Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш.

 

 


Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов

 

Четете още:

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!


 

 

Коментари ( 0 )