Кои са професиите за които работодателите дават тлъсти заплати?

Преходът към зелена и кръгова икономика и ускорената дигитализация изискват преосмисляне на уменията във всички сектори на икономиката и засилен регионален подход към нуждите и потребностите на предприятията по региони.

Това е един от изводите в анализ на Икономическия и социален съвет на тема „Потребности на предприятията и заетите лица за по-бързо адаптиране към промените, свързани с прехода към зелена и кръгова икономика и дигитализация“.

По данни на НСИ делът на заетите (15 – 64 г.), участвали в обучение през последните 12 месеца, е около 2 – 3%, значително под средното за ЕС (ок. 11% по данни на Евростат). Данните на МТСП и Агенцията по заетостта (ежегодни проучвания на потребностите от работна сила) показват трайно търсене на технически специалисти, оператори на производствени инсталации, специалисти по ИКТ и енергийна ефективност. В условията на зелен и цифров преход това изисква ускорени програми за преквалификация и повишаване на квалификацията, насочени по сектори и региони, се казва в анализа, предава pariteni.bg.

CEDEFOP сочи, че до 2030 г. повечето нови работни места в България ще изискват средни и високи квалификации, а дефицитите ще са концентрирани в технически професии, обслужване и ИКТ, което подсилва нуждата от системни програми за преквалификация и надграждане на умения.

По сектори

• Енергоинтензивна индустрия и тежко машиностроене – търсене на умения за работа с нисковъглеродни технологии, системи за улавяне и съхранение на въглерод (CCUS), управление на водородни процеси, цифрово наблюдение на производствени линии.

• Строителство и недвижими имоти – умения за внедряване на NZEB стандарти, работа с Building Information Modelling (BIM), монтаж и поддръжка на енергийно ефективни системи, прилагане на продуктови паспорти и кръгови материали.

• Агро-хранителен сектор – умения в прецизното земеделие, управление на IoT сензори, използване на дронове и данни за оптимизиране на добивите.

• Транспорт и логистика – дигитализация на веригите за доставки, управление на електромобилен и водороден автопарк, оптимизация на енергийни разходи.

• ИКТ и високотехнологични сектори – киберсигурност, управление на големи данни, интегриране на изкуствен интелект в бизнес процеси.

Регионални профили (NUTS 2) – ключови дефицити и приоритети за обучение

• Югозападен район (София-град и обл.)

Секторна структура с висок дял на услуги и ИКТ; концентрация на висока добавена стойност. Нужди: напреднали дигитални умения (данни/AI, киберсигурност), управление на ИКТ проекти, ESG/нефинансова отчетност за предприятията доставчици към големи групи.

• Южен централен район (Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали)

Силна преработваща промишленост и логистика. Нужди: индустриална автоматизация (PLC/robotics), енергийна ефективност в производството, управление на качеството и кръгови процеси, основни и средни дигитални умения за МСП.

• Югоизточен район (Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора)

Енергетика и свързани индустрии; логистика. Нужди: ВЕИ профили (монтаж/поддръжка на PV и вятър, енергийни одитори), основи на водородни технологии, BIM/NZEB в строителството, логистични ИТС. За въглищните региони (Стара Загора) – мащабни програми за преквалификация по линия на Фонда за справедлив преход (JTF).

• Североизточен район (Варна, Шумен, Добрич, Търговище)

Морска икономика, преработка на храни, ИКТ. Нужди: морска и пристанищна логистика (ITS, безопасност), прецизно земеделие (GIS/IoT), проследимост на храните, средни дигитални умения в МСП.

• Северен централен район (Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра)

Машиностроене, мехатроника, мебели; Дунавска логистика. Нужди: CNC/мехатроника, индустриален софтуер, енергийни одити, кръгови процеси (ремонт/повторна употреба), управление на вериги на доставки с изисквания за ESG.

• Северозападен район (Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Плевен)

По-ниска икономическа активност и по-висока безработица; агро-храни, ремонт и поддръжка, лека промишленост. Нужди: базови дигитални умения, прецизно земеделие, хранителна безопасност/QA, енергийни техници за ВЕИ (монтаж/О&M), логистични компетентности.

ИСС счита, че България се намира в критична точка на зеления и цифровия преход. От една страна, националната рамка е добре очертана чрез стратегически документи и европейски програми, които предвиждат значителен финансов ресурс. От друга страна, съществуват структурни дефицити, свързани с високата енергоинтензивност на част от промишлените отрасли – като металургията, химическата и циментовата индустрия – които по технологична необходимост остават с висока консумация на енергия независимо от нивото на ефективност. Заедно с това в други сектори (напр. машиностроене, хранително-вкусова промишленост, строителство) има значителен потенциал за оптимизация на производствените процеси и намаляване на енергийните разходи.

Недостатъчните инвестиции в НИРД, ограничената цифрова зрялост на МСП, регионалните различия и ниският обхват на учене през целия живот допълнително задълбочават тези различия. В съчетание тези фактори създават риск от загуба на конкурентоспособност и социално напрежение, ако не бъдат предприети целенасочени действия. В същото време обаче се открояват реални възможности: растящ износ на зелени технологии, силни позиции на ИКТ сектора, наличие на финансови механизми за справедлив преход и стабилна заетост в редица сектори.

ИСС има виждане, че по отношение на пазара на труда основният риск не е мащабна безработица, а структурно несъответствие между търсените и наличните компетентности, усилено от регионални различия и ниско участие на възрастните в учене през целия живот. Тези дисбаланси налагат въвеждането на спешни мерки: гъвкави форми на обучение, валидиране на вече придобити умения и целево насочване на преквалификацията към конкретни сектори и места. В сферата на образованието и обучението липсата на критична маса в STEM и „зелени“ направления, нуждата от актуализиране на учебното съдържание (ESG, кръгова икономика, BIM/AI) и ограничената регионална достъпност очертават приоритетите за бърза реформа.