Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!
Работя усърдно и затова всеки успех ми е скъп, казва световният и европейски шампион по муай-тай от СКБИ ТИМ в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 28 Mar 2018 | 10:13

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ
 

Кристиян Георгиев е състезател и треньор в спортния клуб по кикбокс и муай-тай ТИМ. Двукратен световен и европейски шампион е. Негови треньори са Красимир Димов и Владимир Вълев. Кристиян пропусна заради контузия последното световно първенство, но вече се готви пълноценно и очаква с нетърпение следващите си изяви. За успехите на ринга и отговорностите на треньорската професия разказва Кристиян Георгиев в рубриката „На спортна вълна“.

 

 

- Крис, ти си двукратен световен и европейски шампион, какви са предизвикателствата пред теб все още в спорта?

- В нашия спорт доказването е непрекъснато. Дори и да спечелиш световна титла, това е просто един показател, че в конкретната година си бил на нужното ниво и си показал това, което си научил в залата. Следващата година обаче всичко започва отначало. По-различна възможност за доказване дава професионалният ринг. При нас не е като в бокса – може да се комбинират участия както по аматьорски, така и по професионален правилник. Решил съм занапред да се ориентирам към профиринга. Професионалният правилник ми допада повече и пасва по-добре на стила ми на игра. Аз съм силов играч и когато няма протектори, това качество се изразява по-добре на ринга, а е и по-интересно. А и на професионалния ринг шансът да те забележат е по-голям.
 

- Рискът там не е ли по-голям?

- Риска винаги го има. Разликата между професионалния и аматьорския правилник не е кой знае колко голяма в това отношение.
 

- Мислиш ли за това, когато излизаш на ринга?

- Не! Ако мислиш за това, си загубил предварително!
 

- Ти от колко време се занимаваш с този спорт?

- От 2006 г., вече 12 години.
 

- Как реши да се насочиш към него?

- Аз от малък спортувам. Бях на 4 години, когато започнах да плувам. От спортно семейство съм – майка ми е учител по физическо възпитание, баща ми също е имал спортни изяви. И двамата държаха да спортувам още от малък. Започнах с плуване, след това лека атлетика, карате киокушин и след това се прехвърлих на муай-тай и кикбокс.

 

- Колебал ли си се кой от спортовете да избереш?

- Стана от само себе си. Докато тренирах карате, исках да си подобря формата и започнах да ходя в залата за муай-тай да се занимавам допълнително. Впоследствие започнах да губя интерес към каратето и се прехвърлих към другия спорт.


 

- Защо избра спортен клуб ТИМ?

- Защото там са най-добрите треньори. Аз съм обиколил доста зали във Варна и мога смело да заявя, че тук се чувствам намясто!
 

- Вече освен като състезател имаш ангажименти и като треньор. Коя според теб е по-трудната и по-отговорната задача?

- На треньора, разбира се… Като треньор човек се притеснява повече, когато излиза негов състезател на ринга. Тогава се вижда качеството на неговата работа. Грешките, които състезателят допуска, са и грешки на треньора, който е работил с него. Много е отговорно. Докато един състезател, когато излиза на ринга, не трябва да мисли за нищо. Просто да направи това, което е отработвал по време на тренировките.
 

- От колко време работиш и като треньор?

- От две-три години. Първо започнах да се занимавам с деца. След това станах помощник-треньор на по-напреднали и сега вече водя индивидуални тренировки, помагам и за груповите. Продължавам понякога да работя и с детската група. Работата с деца ми е най-интересна. 

 

- Какво ти дава това?

- Голяма радост. Важно е да им „влезеш под кожата“, тогава ти се доверяват напълно. При работата с деца не е достатъчно просто да си добър треньор, трябва да бъдеш и психолог.
 

- Кое е най-важното, на което искаш да ги научиш?

- Най-важно е да се научат на дисциплина и на това да се борят с трудностите. Научат ли се да се справят в залата, когато излязат от нея, това качество се запазва и те го прилагат във всички  сфери на живота.
 

- Много ли са децата във Варна, които искат да тренират муай-тай, и как подбирате тези, с които работите?

- Стават все повече тези, които искат да се занимават с бойни спортове изобщо, не само с муай-тай. Подборът е естествен. Ако има желание, детето влиза в залата, пробва и само разбира дали този спорт е за него, или не е. Няма някакви специални изисквания, няма критерии, които трябва да бъдат покрити. Ако спортът му хареса, ще остане в залата и ще продължи да тренира.
 

- От каква възраст започват да идват децата?

- 6-7-годишни са най-малките.
 

- Няма ли някакви физически данни, които трябва да притежават, за да могат да се занимават с муай-тай?

- Не, на тази възраст те все още се развиват физически. Най-важно е да се изгради навикът да спортуват.

 


 

- На какво се дължи според теб този повишаващ се интерес към бойните спортове?

- Може би на несигурното време, в което живеем. Събитията, които се случват в световен мащаб, притесняват хората. Бойните спортове учат  на самоотбрана и изграждат чувство на спокойствие и увереност. Човек трябва да може да се защитава!

 

- Варна има славата на столица на бойните спортове най-вече заради успехите, които продължавате да постигате на националния и международния ринг…

- Отдавна е така… В националния отбор състезателите от Варна и Бургас преобладават. Това са най-силните школи в България.
 

- Кои са най-интересните кътчета, на които те е отвел спортът?

- Най-интересното е Тайланд. Там се провеждат световните първенства по муай-тай. Културата в Тайланд е коренно различна от нашата. Колкото повече ходя, толкова повече ми харесва там. Всеки път откривам нови неща. Направи ми впечатление, че хората в Тайланд са много усмихнати. В столицата Банкок може да видиш човек, който проси на улицата, но въпреки това е усмихнат. Не са злобни. Друго, което ми направи впечатление, е, че има разнообразие от екзотични плодове. Интересен е и зоопаркът. Има много неща, които могат да се видят.  
 

-  Какво ти предстои през този сезон?

- До края на годината има доста първенства. С моите треньори ще преценим на кои да участваме. Има европейски първенства по муай-тай и по кикбокс. За изявите на професионалния ринг все още не знам, тъй като те обикновено в последния момент се уточняват. Аз тренирам и съм готов за всяко предизвикателство. 

 

 

- Кой от успехите, които си постигнал досега, е най-ценен за теб?

- Всеки успех е ценен. Може би световните и европейските титли са ми най-скъпи, защото са международни. Но за всяко едно състезание – дори републиканско или градско, аз се готвя по един и същ начин. Работя усърдно и затова всяка победа ми е ценна.
 

- Кои са били най-трудните моменти в кариерата ти?

- Когато съм имал по-сериозни контузии, които са ми попречили да отида на състезание, както се случи този месец. Трябваше да бъда на световното първенство в Тайланд, но получих серия от травми и накрая с моите треньори преценихме, че е най-добре да не участвам, тъй като няма да мога да покажа всичко, на което съм способен.
 

- Как върви възстановяването ти?

- Добре… Почивам повече. Но вече започват да ми липсват по-активните тренировки. По-добре е човек да си даде пълна почивка, за да се възстанови изцяло.
 

- Когато тренираш пълноценно, колко време прекарваш в залата?

- Различно е. Съобразяваме се с това колко време остава до състезанието, за което се готвим. Когато съм в началото на подготовката, тренировките са по-дълги. Всеки ден през седмицата тренирам по два пъти, в събота – веднъж, а в неделя почивам. Продължителността на тренировката е различна от час до два, зависи върху какво работя. Колкото повече приближава състезанието, тренировките стават по-кратки и по-интензивни – да се доближат максимално до реалната ситуация на двубоя, който продължава около 6 минути – три по две е аматьорският правилник, три по три е професионалният.
 

- Кой е определящият фактор за победата в един двубой - концентрацията, добрата подготовка преди срещата, качественото предварително разузнаване на противника или нещо друго?

- Психологическият фактор е най-важен. Трябва да си концентриран. Може да си подготвен много добре физически, но ако психически не си готов за срещата, това може да ти изиграе лоша шега. Историята помни срещи, в които единият съперник изглежда много добре физически и кондиционно, но другият побеждава, тъй като повече се стреми към победата. Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

 

- Какви качества са необходими за успеха в муай-тай?

- Основното качество, което всеки един боец трябва да притежава, е хладнокръвие. Когато поемеш удар, трябва да запазиш максимално спокойствие, за да можеш да отговориш. Иначе се стягаш, започваш да изоставаш, започваш да разсъждаваш, което не трябва да се случва по време на мач. Трябва да си с изцяло изчистено съзнание по време на двубоя, трябва да оставиш тялото да работи, да разчиташ повече на инстинкта.
 

- Това тренира ли се, или човек го носи в себе си?

- Част от качествата се тренират, разбира се, но има и други, с които се раждаш. Специално хладнокръвието може да се появи и с опита. Както е казал Тайгър Уудс, трябва и късмет, защото без късмет понякога не се получават нещата. Може много да си се готвил и в последния момент преди състезанието да се случи нещо, да получиш травма и всичко да пропадне.
 

- Интересуваш ли се и от други спортове, чисто любителски?

- Да, интересувам се. Не гледам футбол, трябва да е някакъв много важен мач, че да пусна телевизора (смее се…). Харесвам много волейбола. Тренирал съм и този спорт, състезавал съм се малко дори. Леката атлетика ми допада също. Тренирал съм висок скок. Има доста спортове, които ми харесват. Плуването също… Понякога по време на подготовката е добре един ден да тренираш нещо различно. Плуването ми помага и да разтоваря психически от напрегнатите тренировки в залата.
 

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Все още съм студент, предстои ми тази година да завърша. В свободното си време ходя пак в залата,  за да водя тренировки. Когато не съм там, се виждам с приятели.
 

- Те от спортните среди ли са?

- Не! Напротив! Имам много малко приятели, които са от спортните среди. С повечето се познаваме още от малки, с други се срещнахме в университета.
 

- С тях говорите ли за спорт? Те интересуват ли се от твоите изяви?

- Да, подкрепят ме, радват се на моите успехи. Питат ме, интересуват се от всяко състезание, на което участвам.
 

- Промени ли се тяхното отношение от момента, когато ти за първи път стана световен шампион?

- Не, по никакъв начин! Ако човек не се промени, така ще е и в очите на другите. Аз съм си същият. Ако се възгордееш много след една победа, рано или късно някой ще те приземи много лошо. Успехът ме прави само още по-целеустремен. 

 

- Отговорността също става по-голяма след всяка победа, защото очакванията към теб стават все по-големи?

- Така е. Когато си станал шампион, вече имаш какво да губиш и какво да защитаваш. Когато си дебютант, можеш само да спечелиш. След това колкото повече победи имаш, толкова по-трудно става да ги запазиш.


- Какво си пожелаваш да ти се случи до края на годината?

- Да се възстановя по-бързо и възможно по-малко травми да ме застигат занапред. Това е най-важното за всеки един спортист. Надявам се, когато съм здрав, на състезанията да мога да покажа всичко, на което съм способен, и да направя треньорите ми щастливи и горди от това, че са работили с мен. Каквото е писано, ще стане…
 

- Доколко е важна ролята на треньора за успехите на един състезател по муай-тай?

- Треньорът малко или много е като баща… Готви те в залата, а когато излезеш да играеш, е зад гърба ти, стои в ъгъла на ринга и ти дава наставления. Той трябва да успее да ти даде стимул да преодолееш всеки труден момент и да станеш шампион.


Четете още:

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!


 

Коментари ( 0 )