Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат
Отговорен и дисциплиниран съм и благодарение на тези качества се развивам в спорта, заяви защитникът в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 4 Jul 2018 | 8:00
Снимка chernomorepfc.bg

 

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

 

Стефан Станчев вече пет години е част от отбора на „Черно море“. Играе в защита. Срещаме се в началото на подготовката на клуба за новия сезон. Въпреки че го чака втората изтощителна тренировка за деня, разговаряме надълго за изминалото и предстоящото първенство… Не пести критики, но и благодарности към хората, които са му се доверили през годините. И от цялото му същество струи щастие, че във Варна е срещнал любимата жена и двамата се радват на техния малък син.

 

- Последният сезон бе изпълнен с доста обрати за „Черно море“ и с няколко промени на треньорския пост. Ти си един от най-опитните в състава, какво беше първенството през твоя поглед?

- Ако трябва да съм обективен, не оправдахме очакванията и целите, които ни бяха поставени от ръководството и феновете, тъй като не успяхме да се класираме сред отборите в първата шестица. Причините са много, но не сме ние хората, които да ги анализираме. Нашата работа като футболисти е да тренираме усърдно и да даваме най-доброто от себе си. Смениха се треньори, а това винаги дава отражение на отбора. Хубавото е, че в завършващите мачове показахме едно по-добро лице и направихме силна серия, но като цяло не изпълнихме поставената цел.

 

 

- Част си от отбора на „Черно море“ вече пет години, с какво ще запомниш този период?

- Подписвайки договора, не съм очаквал, че толкова много години ще бъда в „Черно море“. Това са най-хубавите години в моя живот – и футболни, и в личен план. Във Варна срещнах любимата жена, създадохме много хубаво семейство и щастието ми е съпътствано с това, че се чувствам добре в „Черно море“.

 

- Какво означава за теб да носиш екипа на „моряците“ и как стана трансферът ти тук?

- Трансферът ми стана през 2013 г. Георги Иванов ми се обади и каза, че иска да ме вземе в „Черно море“. Бързо приех офертата, тъй като винаги съм имал симпатии към отбора. След толкова години все по-голяма отговорност чувствам към клуба и съм горд, че продължават да ми гласуват доверие. Това на практика е единственият варненски отбор в Първа лига, с много фенове и амбициозно ръководство, така че няма как да не е чест да носиш екипа на „Черно море“.

 

- Спомена феновете на „Черно море“. Изглеждат доста критични… Важно ли е за вас като отбор да усещате подкрепата им?

- Смятам, че навсякъде феновете са критични. Не съм виждал град и отбор, където да не е така. Въпросът е да не се подвеждаме по критиките на всеки, а по-скоро да следваме нашата цел и да работим за постигането й. Абсолютно нормално е, като има загуби и слаби резултати, феновете да са недоволни, но като цяло аз по-скоро усещам подкрепа от тях.

 

- Започваш кариерата си в „Левски“, носят ли по-особен заряд за теб мачовете срещу този съперник?

- Може би в началото, преди 4-5 години, когато дойдох в „Черно море“, имаше по-различен заряд, защото по-голямата част от живота ми беше преминала в София и в „Левски“. С течение на времето това чувство отмина и мачовете с „Левски“ са като всички останали за мен. Естествено е на „Герена“ да ми харесва обстановката, защото съм свикнал с нея. Но това е всичко…

 

- Вече се готвите за следващия сезон. Какви са очакванията ти?

- Очаквам тази година да се представим много по-добре, тъй като гръбнакът на отбора се запазва, няма да има сътресения – да се освобождават голяма част от футболистите и да се вземат нови. Това е предпоставка тимът да е все по-обигран.

 

- Как се сформира колективът в един отбор?

- Колективът най-лесно се сформира с победи. Най-трудно се гради с лоши резултати, дори понякога се оказва невъзможно. При нас позитивно влияние оказа добрата серия, която направихме на финалната права в първенството. Колективът ни в момента е добър и спокойната обстановка в клуба също е предпоставка за това.

 

 

- Защо реши да се посветиш на футбола?

- Не съм бил изправен пред особен избор. Аз се занимавам с футбол още от дете. Винаги съм бил от футболистите, които са израствали в спорта с цената на повече труд, а не благодарение на някакъв свръхталант. Отговорен и дисциплиниран съм и благодарение на тези качества напредвам. Имал съм много трудни моменти, но никога не съм се замислял да се откажа от футбола.

 

- На каква възраст започна и как се запали?

- Както всяко едно дете в махалата и аз ритах по цял ден на улицата. Когато бях в трети клас, започнах да тренирам официално в родния ми град Смолян. Там тренирах три години и 13-годишен се прехвърлих в школата на „Левски“. При „сините“ преминах през всички юношески формации.

 

 

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Не мога да кажа, че нещо ми е отнел, това няма да е коректно спрямо самия спорт. Убеден съм, че много ми е дал. Научил ме е на дисциплина, направил ме е човек, който и извън терена умее да цени и уважава другите хора. Освен всичко друго, животът на хората, които се занимават с футбол, е по-интересен, отколкото на тези, които имат други професии. Само мога да бъда благодарен на спорта.

 

- Съпругата ти също е свързана с футбола и е малко излишен въпросът дали разбира твоите чести отсъствия заради мачове, лагери и тренировки, но все пак ще ти го задам…

- Това е голям бонус за мен, защото тя е израснала по този начин, знае как стоят нещата. Имаме пълно разбирателство. Смятам, че и другите съпруги на футболисти не трябва да имат проблем с това, защото нашите отсъствия са част от професията ни.

 

 

- Вашият малък син също те подкрепя често от трибуните на стадиона. Ти би ли го подкрепил един ден, ако реши да се насочи към футбола?

- Разбира се… Убеден съм, че той трябва да спортува, любителски, ако иска, но трябва да спортува. Мисля, че това е важно за всяко едно дете.

 

- Какво дава според теб спортът на подрастващите?

- Всичко! Човешкият организъм е създаден да се движи. Ако се върнем хилядолетия назад, ще видим, че това е основната му функция. Днес има родители и деца, които водят заседнал начин на живот, но аз не ги разбирам. Това е против природата. Най-естественото нещо е всяко дете да се движи, да спортува и да изпитва наслада от това.

 

 

- Кои са най-ценните успехи в кариерата ти досега?

- Най-успешна за мен като футболист безспорно е годината, в която „Черно море“ спечели Купата и Суперкупата на страната. Тогава участвахме и в Лига Европа. С „Левски“ също имам няколко мача в Лига Европа. Това са най-запомнящите се моменти в кариерата ми досега. Всеки футболист обаче гледа и собствената си игра. В тази връзка понякога в мачове, които не са довели до грандиозни успехи, ти си изпитал удовлетворение от собственото си представяне и от работата, която си свършил. Щастлив съм, че често съм го изпитвал, и съм доволен, че доста треньори са го оценили и въпреки честите смени на този пост в „Черно море“, аз оставам в клуба.

 

- Смяташ ли, че е възможно да играеш отново в евротурнирите с екипа на „Черно море“?

- Естествено! Пожелавам си го от все сърце. Вече един път успяхме. Надявам се този път да сме в първата шестица и да се борим с останалите претенденти, защото това е по-честният път според мен. Спечелването на Купата също дава тази възможност, както добре знаем. Сега сме в началото на подготовката и имаме всички предпоставки да бъдем сериозен отбор през новия шампионат.

 

 

- Как намираш този формат на първенството и честно ли е това отбор, който е в долната половина на таблицата, да измести третия в класирането, който е показвал последователни резултати през цялата година за място в Лига Европа?

- С ясното съзнание, че не съм фактор, който може да преценява дали това е правилно, или не, но за мен този формат е изпълнен с много недоразумения и несправедливости и това е видно за всеки. Ето един отбор с 30 точки изпадна, друг с 8-9 се спаси. Ние, ако бяхме спечелили на „Герена“, независимо че „Левски“ ни надигра тотално, но да допуснем, че бяхме победили, щяхме да играем в Европа, а имахме период от 7 месеца без победа вкъщи. Няма същата тежест това да си постоянен отбор през цялата година, когато в един мач можеш да изгубиш всичко. В това няма никаква справедливост. Идеята е да има някаква интрига и отборите да се борят до последно, но не е това начинът според мен. Видяхме, че форматът представи доста безсмислени мачове, основно плейофите, които се играха за оставане в елита. В горната половина на таблицата отбор като „Верея“ очевидно не играеше за нищо. Аз лично съм се затъжил за един стандартен сезон, в който тимовете имат повече шанс в хода на първенството да надградят формата си.

 

- Спомена тежкия период, през който премина „Черно море“ през изминалия сезон. Как излязохте от него чисто психологически?

- Трудно… Всеки отбор има подобни периоди, а най-неприятно е, когато се съберат поредица от мачове без победа. Получава се психическа затормозеност във всеки един футболист дали този път ще отборът ще успее, а се и очаква. Думата „трябва“ в спорта е много опасна. Срещу теб излиза също отбор, който играе за победа, и момчетата тренират всеки ден, за да постигнат целта си. В спорта задължителните успехи са най-трудни. Ние затова и трудно излязохме от лошата серия, доста мачове без победа се събраха и аз лично много съжалявам за това. Феновете бяха доста разочаровани, но въпреки това ни подкрепяха до последно. Мачът с „Пирин“ се оказа възлов за нас. Спечелихме го и бреме падна от раменете ни, заиграхме малко по-спокойно. Отново имахме слаби периоди, но постигахме резултати с по-голяма лекота, след като си върнахме самочувствието.

 

 

- Виждаш ли се като треньор един ден?

- Замислям се вече за това… Наближавам 30 години, когато е нормално да се запитам колко години още ще играя. Треньорската професия изглежда много хубава, но не се залъгвам, че и там няма да има трудности, напротив. Убеден съм обаче, че ако си отдаден, можеш да сполучиш в нея.

 

- На кои футболисти си се възхищавал като дете и кои са треньорите, от които си научил най-много до този момент?

- Аз като дете бях фен на „Манчестър Юнайтед“. Бях много запален, спомням си, че съм плакал на някои мачове. Когато си професионалист и с натрупването на годините, вече гледаш с друго око, а не като фен, но продължавам да ги подкрепям. Спомням си, че много харесвах Раян Гигс, въпреки че аз играя на съвсем различна позиция. Неговата кариера е уникална, той до 40 години игра само в един клуб – „Манчестър Юнайтед“, и е имал само един треньор. От защитниците много харесвах Рио Фърдинанд. Сещам се и за друг играч, който не е на моя пост, но му бях фен – Дейвид Бекъм.

А що се касае до треньорите, с които съм работил, като се върна назад във времето, най-трайни впечатления имам от специалистите в школата на „Левски“, от които усвоих „А,Б-то“ на футбола. Имах щастието да работя с треньори, от които съм научил неща, които помня до днес и ги усъвършенствам. Много съм получил и от всички треньори, с които съм работил в мъжкия футбол. Въпреки че знанията се натрупват основно в юношеския период, е важно и при преминаването след това към мъжкия отбор също да има човек, който да ти обяснява добре нещата.

 

- Кое е най-важното, за да се случи това успешно преминаване от детско-юношеския към мъжкия футбол. Чувала съм от треньори, че много момчета се отказват точно в този период?

- Мисля си, че най-важен е късметът, поне в България, а не трябва да е така. Естествено е много футболисти да се отказват в този период, защото няма как всяка година хиляди играчи да стават професионалисти и да си намират добро поприще. За съжаление обаче съм се убедил, че и доста качествени футболисти не успяват да намерят верния път. Най-често, ако не са желани от клуба, в чиято школа са били, а и тъй като не са изградили име все още, за да очакват да бъдат привлечени в друг клуб, те тръгват по долните дивизии, където нещата изобщо не са „розови“. Аз имах късмет, че ми подаде ръка „Пирин“, бях изпратен под наем от „Левски“, и заиграх сериозен футбол в А група. След това се върнах в „Левски“ и кариерата ми продължи, но съм бил свидетел, че за много футболисти нещата не се развиват така, а най-лошо е в този период да имаш и сериозна контузия и ако няма кой да ти подаде ръка – приключваш.

 

- Доколко е важно за един клуб да има развита детско-юношеска школа и да разчита на собствени кадри?

- Това според мен е фундаментално. Мисля, че на нивото, което предлагаме в България, спокойно могат да се налагат и млади момчета, ако са подготвени. Това е важно, вместо да се вземат чужденци или кадри от други клубове, ти можеш да си ги създаваш в школата и да ги пускаш да играят. За да им се даде шанс, трябва да са добре подготвени, затова е важно детско-юношеската школа да е развита.

 

- Преследването на по-лесни и бързи резултати ли е причината много от клубовете да не го правят?

- Сигурно е така… Разбирам и тяхната гледна точка, защото повечето треньори работят под напрежение и затова търсят резултати, за да докажат своето име пред фенове и ръководство. Когато търсиш задължителна победа срещу някой отбор, тогава разчиташ на опитни футболисти, тогава младите не влизат в полезрението на треньора, има и изключения, разбира се. При нас в „Черно море“ на доста млади момчета им се даде шанс и показаха, че имат качества. Има и други, които тепърва ще се доказват.

 

- Кои са най-трудните моменти в кариерата ти?

- Мисля, че всеки спортист ще го каже – контузиите. Аз също получавах доста, за мое съжаление. Само операциите ми са 7, а имам и други сериозни травми, които също съм лекувал по 2-3 месеца. Тогава е важно да работиш по някаква програма, да не се отклоняваш от пътя, защото най-лесно е да се откажеш. Много хора го правят и на мое място сигурно щяха да се откажат досега. Но аз съм си такъв – инат и изпълнителен. Следвам нещата, които са ми казали, и успявам да се върна. Взел съм си и поуките, човек винаги израства с трудните моменти. Надявам се оттук нататък да нямам, вече доста изпатих, а и съм на години.

 

- Приятелите ти от спортните среди ли са? Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Като всеки човек, който има семейство с малко детенце, най-често съм с тях. По-рядко се събираме с компания, и то с роднини или най-близки приятели. Има много хора във футбола, с които се уважаваме, но не мога да кажа, че са ми приятели, с които сме неразделни. Футболният живот е такъв, че дори с някого да си много близък, като се разделите по клубовете, първите месеци се чувате по-често, след това все по-рядко и накрая в годината по два пъти. Най-близки останахме с моя кум Дани Младенов. С него вече отдавна не играем в един отбор, въпреки че в три сме играли заедно – и в „Пирин“, и в „Левски“, и в „Черно море“, и все още поддържаме много близък контакт. Във футбола е добре да има взаимно уважение. Аз поне мисля, че зад моя гръб няма много хора, които да говорят лошо.

 

- Какво си пожелаваш да ти се случи оттук нататък?

- Пожелавам си да съм здрав, дори тренировка не искам да пропускам, защото понякога това струва много. И много победи. Да си здрав и отборът ти да побеждава е най-хубавото чувство за един спортист. В личен план естествено си пожелавам да са здрави хората, които обичам най-много. Това е най-важното!


Още в "На спортна вълна":

Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!

Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!

Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

 

Коментари ( 0 )