Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Бранимир Балчев е един от най-добрите български хандбалисти в последните години. Част е от непобедимия вече в 49 поредни мача отбор на „Локомотив“(Варна), който за втора поредна година постигна златен дубъл, като стана шампион на страната и носител на купата. Бранимир играе на поста ляв гард и бе обявен за най-полезния състезател през изминалия шампионат. Отбеляза и 10 гола за победата на „железничарите“ като гости на „Добруджа“ с 28:19 , която донесе на варненци републиканската титла.

Роден е във Варна, но известно време живее в Кубрат, където започва да се занимава с хандбал още седемгодишен. Когато е в пети клас, идва да учи в морския град, най-вече за да продължи да се развива в спорта. Преминава през юношеските формации на „Черно море“ и „Спартак“. 16-годишен дебютира при мъжете. Вече четири години е част от отбора на „Локомотив“. Основен състезател е и в националния отбор на България.

Съвсем скоро му предстои сватба, но въпреки многобройните ангажименти отдели време, за да поговорим за „Локомотив“ и успехите в хандбала, за мечтите за мачове в Европа и за най-хубавия миг в личния му живот до момента, който, разбира се, освен с роднините си ще сподели и с отбора.

- Честита шампионска титла! Толкова лесен ли беше последният мач с „Добруджа“, както изглежда от резултата?

- Девет гола разлика наистина са добра преднина. Не мога да кажа, че имаше голяма интрига в мача. Първото полувреме беше по-интересно, тогава водехме само с един гол, но после влязохме в нашия ритъм на игра и резултатът е налице.

- Какъв беше изминалият шампионат за „Локомотив“?

- Доста лесен. 49-те ни поредни победи са показателни. На практика в България нямаме конкуренция, което малко ни демотивира.

- Трудно ли се играе като фаворит?

- Определено… Знаеш, че излизаш и трябва да покажеш, че си няколко класи над останалите отбори. Не е лесно...

- Предполагам, че и те излизат по-мотивирани срещу вас…

- Сигурно е така… Ние ако трябваше да излезем срещу някой по-силен отбор, със сигурност щяхме да играем освободено и да бъдем максимално мотивирани да покажем на какво сме способни.

- На какво се дължи според теб тоталната ви доминация в последните години?

- Трудно ми е да преценя… Може би в другите отбори не се работи достатъчно, не се тренира усърдно, както при нас. Всички момчета от отбора се раздават по време на всяка тренировка и всеки мач, докато в другите отбори това го няма.

- От колко време сте заедно – този колектив в „Локомотив“?

- Аз съм в този отбор от 4 години, а другите момчета дори по-отдавна са заедно, мисля от 6 години. Съставът оттогава досега в общи линии е един и същ. Работим и се развиваме заедно.

- Как успявате да се мотивирате за всеки следващ мач предвид това, че на практика нямате конкуренция в България?

- Не е лесно, когато ти предстои да играеш мач, за който преди да е започнал, знаеш, че ще си победител. Един друг гледаме да се надъхваме, преди да излезем на терена. Треньорът също полага усилия, не знам как все още успява да ни мотивира, но се получава (смее се…).

- Миналата година не участвахте в евротурнири, тъй като не бяха намерени спонсори, това повлия ли ви?

- Несъмнено. Ако бяхме участвали в евротурнирите, щяхме да изиграем поне два здрави мача. Точно такива мачове ни трябват на нас, заради тях тренираме и се готвим усилено. Вижда се, че в България няма какво повече да научим. За втора поредна година постигаме дубъл – шампионска титла и купа на страната. Трябват ни здрави мачове в Европа.

- Каква е ситуацията тази година, ще се намери ли финансиране?

- Все още не знам. Очаквам ръководството да ни информира съвсем скоро.

- Ти беше обявен и за най-полезен играч в шампионата… Какво означават за теб индивидуалните признания в един колективен спорт?

- Дължа наградата на момчетата от отбора. Без тях аз няма как сам да я извоювам. С помощта на всички съотборници и на треньора аз заслужих този приз.

- Доколко са важни индивидуалните качества на всеки един в отбора за колективния успех?

- Индивидуалните качества също влияят в някакъв момент, но най-важно е това колективът да е сработен. Ние от доста време играем в относително постоянен състав и с всяка следваща година спойката между нас на терена е все по-добра.

- Как се изгражда доверието между хората в един отбор?

- Ние не сме заедно само на терена, ние сме приятели и в живота. Това също много ни помага и знаем, че можем да разчитаме винаги един на друг.

- Част си и от националния отбор на България. Какво означава за теб да представяш страната си?

- Да играя с герба на България на гърдите, означава много за мен. За съжаление, на този етап изоставаме значително от водещите сили в хандбала. В другите държави просто се работи много повече. Там хандбалът е доста развит спорт, докато у нас единични клубове работят активно.

- Защо се получава така според теб?

- И аз си задавам този въпрос… Но, за съжаление, не мога да дам точен отговор. Спортът е прекрасен, не знам защо не го развиват.

- Това, че спортът не е професионален, според теб причина ли е да не се развива активно?

- Определено. Тъй като спортът не е професионален, на повечето момчета, както и на мен, ни се налага да работим, за да се прехранваме – често и на повече от едно място, и понякога просто не остава време за тренировки. Засега, макар да ни е трудно, успяваме да съчетаваме нещата, поне ние в „Локомотив“. Но според мен това е една от причините другите отбори у нас да не се развиват на нужното ниво.

- Ти самият защо се насочи към хандбала?

- Първият ми треньор ме покани да се занимавам с хандбал, когато бях на седем години. Още първия учебен ден дойде и каза който иска, да отиде в залата да опита. Стори ми се много интересен този спорт, за който преди това дори не бях чувал. Оттогава не съм спирал до днес. Не съм мислил никога да го заменя за друг спорт. Разбира се, както всяко момче, опитах за кратко с бойните спортове, но нито за миг не съм помислял да се откажа от хандбала.

- Интересуваш ли се и от други спортове чисто любителски?

- Обичам да гледам футбол и волейбол. Но хандбалът е моят спорт!

- Приятелите ти от спортните среди ли са?

- Почти изцяло. Имам и други, разбира се, но повечето са спортисти.

- Как си почиваш, какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Рядко ми остава свободно време. Почивам си както всеки друг човек – обичам да пътувам, да се виждам с приятели. Дори понякога просто да си седя вкъщи и да гледам телевизия ми е достатъчно, защото се случва много рядко.

- Близките подкрепят ли твоето решение да се занимаваш с хандбал?

- Изцяло!

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Научи ме на дисциплина. А какво ми отне – може би някои излизания с приятели късно вечер… Но това, което ми е дал, е незаменимо!

- Кое е най-важното за успеха в хандбала според теб?

- Себераздаването! Трябва да обичаш спорта от сърце…

- Каква е според теб ролята на вашия треньор Никола Карастоянов за успехите на „Локомотив“?

- Освен че във всяка една тренировка изисква от нас да сме на 100% концентрирани, нашият треньор ни е и приятел. Той е заедно с нас не само в залата, но и извън нея, винаги е част от колектива. Смятам, че това изигра основна роля за успеха му да ни сработи и наложи като състав.

- Сред проблемите на хандбала във Варна е, че няма много възможност да се играе в зала, където да се събере достатъчно публика. Това отразява ли се на вашите изяви на терена?

- Няма какво да се лъжем, една пълна зала, която да скандира името на отбора, би ни мотивирала много по-силно от това само роднини и близки да ни гледат. Не знам защо хората не проявяват интерес към този хубав спорт. Срещите на националния отбор привличат малко повече публика, но пак не мога да кажа, че е така, както във футбола, волейбола или баскетбола. Не е същото.

- Това не те ли демотивира?

- Опитвам се да се държа.

- А защо не се отказваш?

- Просто обичам спорта! Не мога да спра!

- Ти виждаш ли се като треньор един ден?

- Не съм мислил за това все още. Рано ми е засега.

- Какво си пожелаваш оттук нататък в личен и професионален план?

- Предстои ми сватба, след това меден месец. Всичките ми мисли са насочени в тази посока. Отборът ще е с мен и в този скъп за мен момент. Най-важното е всички да сме здрави.

Още в рубриката "На спортна вълна":

Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!