Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев
Баба ми ме запали по гимнастиката, признава в рубриката „На спортна вълна“ 14-годишният варненец, който спечели 5 медала за България от силен турнир в Берлин
Публикувана: 16 May 2018 | 9:30
Снимка Пламен Гутинов

ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

5 медала от международен турнир за юноши и младежи в Берлин спечели 14-годишният гимнастик от ГСК „Интерком груп – Черноморски юнак“ Божидар Златанов преди около месец. Той завоюва първо място в многобоя, златен медал на висилка, сребърни на земя и успоредка и бронзов на халки.Това е най-значимият успех в кариерата на младия гимнастик до момента. Негов личен треньор е Сергей Стоянов.
 

За мечтите си и амбициите в спорта разказа Божидар Златанов в рубриката "На спортна вълна"

 

- Божидаре, от колко време тренираш спортна гимнастика?

- Започнах, когато бях на 7, и вече 7 години се занимавам с това.

 

- Защо реши точно на гимнастика да се запишеш?

- Моята баба е била гимнастичка, тя ми предложи да опитам и аз. Когато дойдох в залата, веднага се запалих. Преди това тренирах кънки на лед, но това продължи около месец. Гимнастиката ми допадна и реших да се насоча към нея.

 

- Какво ти харесва в гимнастиката, защо я предпочете?

- Когато за първи път стъпих в залата, много бях впечатлен как гимнастиците изпълняват салта, с каква лекота се премятат. Обещах си един ден и аз да мога така и да бъда също толкова добър.

 

- Кои са твоите идоли, от които вземаш пример?

- Кохей Учимура  от Япония, също и украинецът Олег Верняев.

 

- Чувал ли си за двама от най-силните ни гимнастици в последните години – Данчо Йовчев и Краси Дунев? Мечтаеш ли да постигнеш техните успехи?

- Чувал съм, разбира се. Знам, че са били много добри и имат доста постижения. Надявам се някой ден и аз да стана като тях!

 

- Петте медала, които спечели на турнира в Германия, ли са най-големият ти успех до момента?

- Да. Това е най-силното състезание, на което съм играл и съм спечелил златен медал.

 

- Какво беше чувството да участваш на този силен турнир?

- Аз тръгнах с мисълта, че няма да постигна нещо значимо. Не заминах с големи претенции, което според мен е по-добрият вариант. А се върнах с пет медала, все още не мога да го осъзная…

 

- Беше ли притеснен?

- Не, защото съм ходил и на други международни състезания и знаех какво ме очаква.

 

- Успя ли да разгледаш някаква част от града, в който се проведе състезанието?

- Разходихме се в един парк, но нямахме достатъчно време, за да посетим забележителности.

 

- Освен в Германия  в кои други страни си ходил на състезания?

- В Турция, Гърция и Сърбия.

 

- Къде се чувстваше най-спокоен и уверен във възможностите си?

- Сега на последния турнир в Германия. Тъй като с всяка година трупам все повече опит. Участието в това състезание беше едно от най-хубавите преживявания, които съм имал до момента.

 

- Другите състезатели от отбора как гледат на теб?

- Приятели сме и се подкрепяме винаги.

 

- Но по време на състезание сте конкуренти…

- Да, така е, но ние не го приемаме по този начин… Помагаме си с каквото можем.

 

- Целта пред теб и личния ти треньор Сергей Стоянов е място в националния отбор за Европейското първенство за юноши в Глазгоу това лято, какво означава за теб тази възможност?

- За мен това означава много. Искам да представя България на европейското първенство, затова тренирам усилено, за да мога да се преборя за едно от местата в националния отбор.

 

- Какво смяташ, че можеш да покажеш там?

- Надявам се поне на един финал да се класирам.

 

- Каза, че баба ти те е насочила към гимнастиката. Радва ли се на успехите ти сега?

- Да, разбира се. Винаги ме подкрепя. Когато състезанието е в България, идва да ме гледа.

 

- А родителите ти какво мислят за това, че се занимаваш с гимнастика?

- Те също ме подкрепят. Не присъстват на тренировките ми, но на състезания идват.

 

- Притесняват ли се за теб, тъй като всеки спорт крие риск от контузии?

- Да, мислят и за това, няма как… Притесняват се някоя контузия да не прекрати рано спортната ми кариера.

 

- Колко време на ден тренираш?

- От пет до седем часа, всеки ден в седмицата. Почивам само в неделя.

 

- Кой ти е любимият уред в гимнастиката и кой те затруднява най-много?

- С най-голямо желание играя на висилката. Най-труден ми е конят с гривни. Мисля, че ако работя достатъчно упорито всеки ден, ще мога да наваксам и с него.

 

- Приятелите ти спортуват ли?

- Повечето да. Голяма част от тях също тренират гимнастика. Имам и приятели, които се занимават с други спортове – плуване, футбол, тенис.

 

- Те интересуват ли се от твоите състезания, ти намираш ли време, за да ги подкрепиш в техните изяви?

- Да, подкрепяме се, разбира се. Всеки се радва за постиженията на другите.

 

- Остава ли ти време и за училище?

- Да, винаги съм се опитвал да съчетавам учението и гимнастиката. Образованието е много важно за мен. Знам, че така ще имам хубава професия един ден. Не съм решил все още в каква сфера искам да се развивам, рано е, може би бих искал да стана зъболекар, тъй като това е професията на баща ми.

 

- А не си ли мислил за това един ден да станеш треньор?

- Защо не. Мисля, че ще успявам да съчетавам две професии.

 

- Какво мислиш за работата си с твоя личен треньор Сергей Стоянов, той ли е първият треньор, с когото работиш?

- Започнах при друг треньор и след около година се прехвърлих при Сергей Стоянов. Имам му пълно доверие.

 

- Интересуваш ли се и от други спортове?

- Не, само гимнастиката ми е в главата.

 

- Какво ти е дал и какво ти е отнел спортът?

- Дава ми много положителни емоции и ми е тъжно, когато нещо не се получи или когато се контузя, но мисля, че нищо не ми липсва.

 

- А как преодоляваш тези негативни моменти, когато нещо не се е получило добре в състезанието?

- Гледам да не задълбавам много в черни мисли. Идва следващата тренировка, в която започвам да работя с нови сили.

 

- Имал ли си тежки моменти досега?

- Бях със счупена ръка, два месеца не тренирах и след това ми беше много трудно възстановяването. Това се случи преди около 2 години, тъкмо бях започнал да се представям на сериозно ниво. След контузията ми беше много трудно да си върна формата.

 

- Сега на състезанието в Германия също си имал някакви болежки…

- Да, имах проблеми с кръста. Но вече преодолях и тази контузия.

 

- Как успяваш да се концентрираш по време на състезание?

- Не обръщам внимание на публиката и се съсредоточавам върху играта си. Мисля си само за това, че искам да спечеля. Концентрирам се върху положителните неща в играта си и върху това, което искам да постигна.

 

- Какво си пожелаваш да ти се случи до края на годината?

- Да отида на европейско първенство и да играя на финал там.

 

Следващата седмица очаквайте интервю с треньора на Божидар - Сергей Стоянов, в рубриката "На спортна вълна"!

 

Още от рубриката "На спортна вълна":

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

Коментари ( 0 )