Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор
Мечтая си един ден мой футболист да играе на най-високо ниво в Шампионската лига, тогава ще бъда истински щастлив, каза наставникът в детско-юношеската школа на „Черно море“ в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 9 May 2018 | 11:09
Снимка Пламен Гутинов

ПОЛИНА ПЕТРОВА


Николай Кънчев е треньор в детско-юношеската школа на “Черно море“ вече близо 10 години. През последната година работи с юношите старша възраст на клуба. Роден е в Добрич, където започва и футболната си кариера. След това играе в отборите на Каварна и Балчик.Първият му опит като треньор е в частна школа във Варна. Една година работи и с мъжкия отбор на „Добруджа“, който по това време е във В група.

 

- Ники, срещаме се 10-ина дни след финала за Купата на БФС при юношите старша възраст, в който вие отстъпихте на „Септември“. Каква е причината за тази загуба?

- Причините са много и се коренят малко по-назад във времето. Събраха се доста мачове и пикът на нашата форма беше седмица преди този финал, когато играхме с  „Лудогорец“ за първенството. Вложихме много в този двубой, мачовете с тима от Разград в последните години винаги са с по-особен заряд. Футболистите изхабиха доста енергия и емоции. Загубихме двама играчи за финала - единия заради червен картон, другия заради контузия. Това малко разколеба отбора, който не успя да разкрие максималния си потенциал. Футболистите излязоха малко пренавити, играха притеснено и не показаха това, на което са способни. Според мен това е причината да загубим мача.
 

- Как преодолявате трудните моменти като този?

- Не е лесно нито за тях, нито за мен... Ако трябва да бъда честен, аз не очаквах да загубим този финал. Ако някой ми беше казал предварително, че няма да играем добър футбол и ще загубим, нямаше да повярвам, но ето, че се случи. Сега им повтарям, че оттук нататък най-важен е следващият мач. Трябва да забравим финала, който загубихме, но е задължително да си вземем нужните поуки.
 

- До момента вървите добре в Елитната група до 19 години, в челната тройка сте, какви са целите до края на сезона?

- Сега всички сили са насочени в първенството и ми се иска вече да играем по-отпуснато. Хубаво е да сме в тройката заради престиж. Когато един треньор иска да привлече млади футболисти, той се интересува от водещите юношески формации, защото се предполага, че там са най-качествените играчи. Непрекъснато повтарям на момчетата, че ако искат да играят на професионално ниво, трябва да се борят за успехи и в юношеския тим. Това не е самоцел.
 

- За първа година работиш с юношите старша възраст на „Черно море“. Преди това си работил с по-малки футболисти от школата. Къде е по-голяма отговорността?

- За мен разлика няма, бързо успявам да се адаптирам. Аз съм работил и с мъжки отбор, преди да започна в школата на „Черно море“. Във всяка възраст работата на треньора е отговорна. При най-малките деца основна за развитието им е ролята на родителите. С течение на времето те започват да търсят за пример някой човек извън семейството и такъв за тях се явява техният треньор или учител, на когото се възхищават. В този момент вече неговата роля е определяща, за да израснат те най-вече като добри хора.

 

- Трябва ли треньорът да бъде също и добър психолог?

- В детско-юношеския футбол това е много важно. Треньорът трябва да успее да мотивира децата да се трудят, да не се отказват и дават всичко от себе си. Тогава е по-вероятно да успеят, отколкото ако работят с един специалист, който е уникален капацитет във футбола, но не е добър психолог. Той не би могъл да ги подпомогне да разкрият потенциала си в годините напред.
 

- Труден ли беше за теб преходът към треньорската професия?

- Аз съм щастлив, че работя това, което обичам. Играя футбол от първи клас и много хора са ми казвали, че съм роден да бъда треньор. Това много ме радва.
 

- Каква е според теб ролята на треньора за успеха в един колективен спорт, какъвто е футболът?

- В колективния спорт е много по-трудно, отколкото в индивидуалния. Треньорът трябва да съумее да обедини всичките 20-ина футболисти, които са в състава, да мислят и да играят като едно цяло. Да ги мотивира, от една страна, да повярват в себе си, а, от друга, да се доверят един на друг. Успехът не може да дойде, ако треньорът не е едновременно и треньор, и психолог, и педагог, и фигура, която обединява всички в името на общата цел. Това е причината не от всеки добър състезател да става добър треньор. Професията не е за всеки, както и учителската. Трудно е... Много футболисти си мислят, че след като са били добри на терена, вече им е ясна и треньорската професия, но това не е така. Няма да се получи, ако непрекъснато не полагат усилия да се развиват като специалисти, с което ще допринесат и за развитието на децата, с които работят. Един треньор в детско- юношеска школа носи голяма отговорност. Той е длъжен да даде максимума от себе си, за да помогне на децата да станат добри футболисти, да развият максимално потенциала, който им е заложен.

 

- Доколко е важно за един клуб да има качествена детско-юношеска школа?

- В по-малките градове става все по-трудно, тъй като децата там не са много. В големите градове желаещи да тренират не липсват, там проблемът опира до стимула им да се развиват. В последните години децата като че ли не показват нужния характер.  Те са не по-малко талантливи от връстниците си на Запад, но им липсва хъс, трудно се мотивират. Може би причината е в това, че ние като родители ги обгрижваме повече и не им даваме възможност по-отрано да бъдат самостоятелни.
 

- Те по-различни ли са според теб от децата, които бяхме ние?

- Определено... Всяка година децата са различни. Това го виждам... Все повече им липсва нужното уважение към по-възрастния, както и стимулът да разкрият най-доброто от себе си. Имам чувството, че всяко едно дете може повече, но не го показва. Бил съм две седмици на специализация в Испания. Това, което ми направи впечатление, е, че там има психолози, които работят както с децата, така и с родителите. Те разясняват достъпно какъв е смисълът да се спортува и да се гонят резултати, които не са самоцел, а водят до това детето да се развива като човек и като футболист.
 

- Ти защо реши да се посветиш на футбола?

- Занимавам се с това от дете и винаги съм го правил с любов. Животът ми така се стече, че не мога да видя себе си в друга сфера, която не е свързана с футбола. Щом животът ми досега е минал на терена, няма как да продължи някъде другаде. Първата мечта на повечето деца е да играят футбол, така беше и при мен...Аз играех с голяма любов, играех почти денонощно и това беше най-важното нещо в живота ми...
 

- Какво ти даде и какво ти отне спортът?

- Футболът ми даде много спомени, незабравими моменти... Всяка събота и неделя още от дете аз съм по терените. Това е отнело малко от детството ми, може би, но, от друга страна, вероятно точно заради това съм запазил и частица от неизживяното си детство в мен завинаги. Няма нищо по-хубаво от това да запазиш детето в себе си. Аз работя с деца и смятам, че това ми помага да ги разбирам по-добре и да се доближа максимално до тях и до начина им на мислене.
 

 

- Какво означава за теб да работиш в детско-юношеската школа на „Черно море“?

- Престиж. Радвам се, че работя тук. Доволен съм, че са ми гласували доверие. Смятам, че продължавам да се развивам и да доказвам, че не са сгрешили.
 

- Какво е предимството на школата на „Черно море“ в сравнение с школите на другите клубове?

- При нас не се гонят резултати на всяка цена. Това според мен е много важно. Другият подход обременява децата от малки и убива най-важното желание - да играят футбол за удоволствие. Да, и при нас се случва треньорът понякога да се скара, но това не е, защото са загубили даден мач, а заради това, че са можели да покажат по-добра игра, но не са го направили.
 

- Как подбирате децата в школата?

- Според мен е най-важно да се прецени какво ще е бъдещето на детето във футбола. Аз мисля, че не трябва да се залага на деца, които с моментното си развитие са надскочили  връстниците си, но потенциалът им е ограничен. В това няма голям смисъл. Докато друго дете може за момента да е по-слабо физически, но да притежава качества, които в годините може да развие.
 

- Кои са качествата, които носят успех във футбола?

- Най-важното качество е т.нар. футболен интелект. Най-трудно е да се "чете" играта, но не е невъзможно, работил съм с такива деца през годините. Те предугаждат развитието на дадена ситуация и имат решение предварително, а във футбола всяка секунда е важна, трябва да се използва точният момент. Тези деца са най-голямото богатство. Сила и техника са качества, върху които може да се работи, те се развиват, докато с футболния интелект човек се ражда.

 

- Коя е оптималната възраст, в която е добре да се започнат тренировки?

- Първи клас. Водили са и по-малки деца, но според мен е рано. На 4-5 години мястото им е на площадките, където те да се забавляват, не трябва да се обременяват с изисквания отрано. Разбира се, може да имитират игра на футбол, ако това ги привлича, но в ситуация, която да им носи радост, а не ангажимент.

 


 

- Кое е най-важното за успешния преход от юношеския към мъжкия футбол. Част от момчетата, с които работиш, вече са част и от представителния тим на „Черно море“?

- Най-важен е характерът. Те качествата ги притежават, трябва да демонстрират характер. След като са записали игрови минути при мъжете, трябва да бъдат пример за съотборниците си в юношеската формация с поведението си както на терена, така и извън него, да имат желание да водят и другите нагоре.

 

- Кои са най-ценните за теб успехи в кариерата ти до момента?

- Първата ми шампионска титла като футболист, бях на 15 години и никога няма да я забравя, както и купата на страната, която спечелихме следващата година. След това първата ми купа като треньор с набор 2002 на „Черно море“. Купата на България, която спечелихме с набор 1994 в Сливен. Имаме доста купи и медали, които ми носят радост. Винаги първите места са незабравими. Затова казах и на момчетата сега за финала за купата, че втория никой не го помни. Съжалявам за този мач... Ще го помня и него, малко ще ме боли винаги, това чувство няма да отмине, но се надявам, че ще имаме и по-добри моменти заедно и възможности да се реваншираме.
 

- Кои са били най-трудните моменти в кариерата ти?

- Решението да спра активно да играя футбол бе тежко за мен. Трудни са били и моментите на контузии. Друг тежък момент, който няма да забравя, е, когато първата школа, в която работих като треньор във Варна, прекрати дейността си. Спомням си, че тогава целият отбор дойде вкъщи да ми се моли да продължим да тренираме заедно някъде, няма значение къде, но да сме заедно. Беше много болезнено 20 деца да ти се молят да им помогнеш, а ти да не можеш. До днес поддържам връзка с тях. Някои от тези деца станаха вече треньори, но не спират да ми се обаждат, да се интересуват как съм. Интересното е, че все още се обръщат към мен с "господине", макар че вече са мъже. Радва ме, че израснаха възпитани хора и успяха да се реализират. И сега в школата на „Черно море“, когато се разделям с един набор и поемам друг, винаги има някаква носталгия, но все пак сме професионалисти и трябва да преодоляваме тези моменти. Не можем да бъдем цял живот заедно, моята роля е да помогна в изграждането им като футболисти в определен момент, след това всеки продължава напред по своя път.
 

- Какво си пожелаваш занапред в личен и професионален план?

- В личен план единственото, което искам, е здраве, всичко друго е преходно. В професионален план искам децата, с които работя, да се забавляват повече на терена. Аз ще бъда щастлив, ако на тях играта им доставя удоволствие и го показват. Да играят за себе си и да си докажат къде им е мястото. Мечтая си един ден, когато седна пред телевизора да гледам Шампионска лига, в някой от отборите на най-високо ниво да видя мой футболист. Това за мен ще е най-големият успех и ще ме направи изключително щастлив!

 

 

Още в рубриката "На спортна вълна":

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

 

 

Коментари ( 0 )