Янаки Янакиев: Доверието е най-важно в един екипаж
Щастлив съм, че има публика за рали спорта у нас, понякога дори на един завой от трасето се събират повече зрители, отколкото на футболен мач, отбеляза един от най-добрите навигатори в България в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 20 Feb 2019 | 8:30

Янаки Янакиев е един от най-добрите навигатори в България. През миналата година заедно с Йордан Атанасов спечелиха Балканския рали трофей и бяха обявени за номер едно в автомобилните награди на Варна. Кариерата му започва през 1995 година. Първото му състезание заедно с Йордан Атанасов е през 1999 година, когато стават шампиони на България в клас А 5. След отказването на Данчо от спорта Янаки става навигатор на Димитър Илиев, с когото печелят шест титли на страната. От 2017-а отново се състезава заедно с Йордан Атанасов в клуб ART Racing.

 

- Янаки, заедно с пилота Йордан Атанасов бяхте избрани за екипаж номер едно на 2018 година в автомобилните награди на Варна. Каква беше всъщност за вас изминалата година?

- Много тежка... Имал съм малко такива години, откакто се състезавам. 2018-а беше изключително трудна и от финансова гледна точка и поради многото щети, които имахме по автомобила. Въпреки всичко крайният резултат е добър, тъй като успяхме да спечелим Балканския рали трофей.

 

- След трудностите по-сладък ли е успехът?

- Да, разбира се... Макар че никой не иска да му се чупи автомобилът, всички искаме да върви по мед и масло, както се казва, но тези трудности ни правят по-силни.

 

- Финансов ли е всъщност основният проблем пред автомобилните състезатели във Варна?

- И хъс, и амбиция, и желание имаме по много, то се вижда, щом в тези години продължаваме да се състезаваме, въпреки че лишаваме семействата, близките и приятелите си от присъствие. Те виждат, че ние емоционално се зареждаме от тези състезания, и затова продължават да ни подкрепят и да ни помагат кой както може.

 

- Янаки, ти имаш и много шампионски години с Димитър Илиев. За теб какво е да представяш България в международни състезания и как гледат на българските автомобилисти в тези стартове зад граница?

- Много хора ме питат защо развявам българския флаг по време на състезание - аз се гордея, че съм българин! Гордея се с това, че въпреки всички трудности, които имаме в момента, пак продължаваме да се състезаваме, макар че Министерството на младежта и спорта не ни помага изобщо. Мисля, че е редно, когато българин участва в състезание зад граница, макар и малка, финансова подкрепа  да има, но и това го няма. Въпреки всичко ние продължаваме да се гордеем, че сме българи.

 

- Какво ви дава сили да се борите и да не се отказвате от спорта?

- Искаме още и още... Докъде ще стигнем, не мога да кажа, но имаме сили да се борим...

 

- Минавала ли ти е мисълта да се откажеш?

- О, да, много пъти. В последните години повечето мои приятели, които се състезаваха, се отказаха, но аз за момента все още издържам...

 

- Кой беше най-трудният старт за вас през изминалата година?

- Не мога да определя, защото почти за всяко състезание имахме някакви проблеми.  Като цяло годината беше трудна, нямахме лесен старт. Искахме да спечелим рали „България“, имахме възможност, но, за съжаление, техниката ни предаде.

 

- Обсъжданите промени в календара във връзка с рали „България“ как ще се отразят според теб на състезанието и на интереса на публиката към него?

- Нека да оставим организаторите да определят кога и къде да правят състезанията и какви да бъдат отсечките, защото ние сме само участници и нямаме избор, съгласяваме се с това, което ни предложат. Аз лично не искам да се бъркам в тяхната работа, както и не искам те да се бъркат в нашата.

 

- Има ли достатъчно публика за спорта у нас, радва ли се той на популярност и какво трябва да се направи, за да се повиши тази популярност?

- На първо място организаторите трябва да мислят за публиката, защото и ние се състезаваме за нея. През последните години се забелязва, че започва да се връща публиката на автомобилните състезания. Иска ми се и още да се върнат. Има много фенове на рали спорта у нас. Не случайно на места са се събирали повече хора отколкото на един футболен мач, говорим за един завой по трасето, а цялото състезание е дълго около 150-180 км. Това трябва да ни радва, че събираме повече публика, отколкото на футболен мач.

 

- В кои градове се събира най-много публика по време на състезанията?

- Не искам да обидя някои от феновете, но в Сливен, Шумен и Варна най-много публика се събира, разбира се, и на Твърдица. Тази година ще има едно ново състезание – Бургас, надявам се и там да има много фенове.

 

- Кога реши да се насочиш към автомобилния спорт и защо?

- Преди много години баща ми се е състезавал с мотори, после чичо ми и покрай тях е интересът ми към моторните спортове, но моторите на мен не ми харесваха. Картинг също не ми допадна, опитвал съм… Постепенно с брат ми се насочихме към рали шампионата.

 

- Колебал ли си се някога дали да бъдеш навигатор или пилот? Опитвал ли си и другата роля?

- Всеки иска да е пилот, но аз съм на обратното мнение. Опитвал съм се, даже мисля, че направих едно почти успешно състезание на писта. Мога да управлявам автомобила, но не е моето място зад волана.

 

- Какви са всъщност основните качества на добрия навигатор, тази роля в екипажа остава малко встрани от вниманието на публиката, което е насочено повече към пилота?

- Не само ролята на навигатора остава скрита за публиката. Ние имаме зад нас екип, без който нищо не можем да направим. Някой, ако не си свърши работата на ниво, ние няма да можем да стигнем до финал. А ролята на навигатора ще я обясня така – все едно да ви вържа очите и да ви кажа накъде да вървите и с каква стъпка.

 

- По-отговорна ли е тази задача, или вие сте екип и сте си поделили отговорността и тежестта на решенията?

- Отговорностите се разпределят, разбира се, че аз трябва да имам на сто процента доверие на Данчо, както и той на мен, защото ако си нямаме доверие, няма как да постигаме резултати. А когато има синхрон между двама ни, всичко се получава много лесно.

 

- Как един навигатор става добър?

- С тренировки, с упражнения, със състезания и натрупани километри... Който иска да е добър, ще бъде. Трябва да се изпълняват точно всички задачи и да има синхрон с пилота на първо място.

 

- Предварителното проучване на терена или бързата реакция по време на самото състезание, кое е решаващо?

- Бързата реакция зависи от пилота, той управлява автомобила, а от мен се иска точно и навреме да му подам информация за дадения завой, който предстои по трасето.

 

- Искат ли да стават навигатори младите хора, или по-скоро проявяват интерес към пилотската позиция?

- В началото има интерес, после, като видят какво трябва да правят, се отказват. Затова в последните години има глад за навигатори. Не случайно повечето, включително и аз, участваме паралелно и в други състезания, защото няма достатъчно навигатори.

 

- Тук не опираме ли и до устойчивостта на характерите… Днешните млади хора по-различни ли са от предишните поколения по отношение на това да са отдадени на спорта и да не се предават?

- Много важно за всеки кандидат за навигатор е да бъде спокоен. Освен да има желание, трябва да има голямо търпение. При повечето търпението липсва, искат всичко да се получи веднага, а резултатите идват след време. Никой не се е родил научен и нищо не се получава от първия път, нужно е време. Ако един човек няма търпение, значи няма да успее. Всеки иска да стане първи, но за да си на върха, първо трябва да минеш и през другите места в класирането.

 

- Изпитвал ли си някога страх на старта?

- Моето малко граничи с лудост, но не е страх дали няма да се нараним, единственото ми притеснение е дали ще завършим състезанието и дали ще сме на по-челна позиция. Ако изпитвам страх, няма да мога да си върша правилно работата. Ако следя всяко движение на пилота, начина, по който влиза във всеки един завой, значи аз не съм за това място, не мога да бъда навигатор. Аз не се страхувам, много от приятелите са ми казвали, че не съм в ред, но аз вече ви казах кое е единственото ми притеснение.

 

- Как се овладява голямата емоция на старта?

- Понякога ми се е искало да крещя, но стискам зъби. С годините съм се научил да бъда сдържан.

 

- Приятелите ти от спортните среди ли са, интересуват ли се от автомобилизъм, подкрепят ли ви по време на състезание?

- Имам различни приятели… Подкрепят ни, разбира се, нали затова са приятелите - да се държат един за друг, ако не са приятелите, на непознати не може да се разчита.

 

- Как си почиваш от високите скорости и от състезанията?

- При нас няма високи скорости, по-скоро има натоварване. При едно тежко състезание, ако навън е 40 градуса, вътре в колата може да стигне до 75 градуса, а ние сме облечени в пълна екипировка. Наистина е тежко и трябва да бъдем добре физически подготвени. След успешно състезание сме удовлетворени, както се казва, не стъпваме по земята от щастие. Ако не е приключило по най-добрия начин за нас, малко сме с наведени глави, но времето лекува…

 

- Как протича всъщност самата подготовка за едно състезание?

- В последните години, за съжаление, всичко става в последния момент. Почти нямаме време за физическа подготовка, стараем се да отделим, но не е достатъчно. Правим всичко в някакви сгъстени срокове с по-големи натоварвания. Най-важното е да имаш достатъчно въздух в колата, да можеш да дишаш правилно. Когато дишаш правилно, по-малко се потиш и по-малко се изморяваш.

 

- Освен да се състезавате с нов автомобил, какви са целите и амбициите ви за 2019-а?

- Да сме живи и здрави на първо място! Гоним си българския шампионат и Балканския трофей. На първо място искаме да спечелим рали „България“, миналата година ми беше фиксидея и почти успяхме, но не стана… Тази година ще се борим!

 


ПОЛИНА ПЕТРОВА


Четете още:


 

 

Коментари ( 0 )