Хюсеин Хюсеин: Боксът ме научи да уважавам другите
Преди държавното първенство знаех, че съм най-добрият, бях уверен, че съм се подготвил, заяви в рубриката „На спортна вълна“ единственият златен медалист от Варна на последния републикански шампионат
Публикувана: 29 May 2019 | 8:10
Снимка ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Хюсеин Хюсеин донесе единствения златен медал за Варна на последното държавно първенство по бокс и Купа „България“, на което морската столица беше домакин за първи път след 17-годишно прекъсване. Състезателят на БК „Варна“ с треньор Галин Паунов триумфира в категория до 75 кг, където конкуренцията беше най-ожесточена. Срещаме се в навечерието на Националната боксова лига, на която му предстои да участва, където ще премери сили само с национали... За разочарованията и мечтите, които остават... Хюсеин Хюсеин в рубриката „На спортна вълна“....

 


- Хюсеин, в средата на април стана държавен шампион по бокс в категория до 75 кг на състезанието във Варна. С какво според теб превъзхождаше съперниците?

- Знаех, че съм добре подготвен. Всички участници бяха много силни и излязоха за златото, бореха се за победа, но аз чувствах, че съм най-добрият, и бях убеден, че ще стана шампион. Изиграх пет срещи, постигнах категорични победи с по 3:0, а първите две и с нокдаун, не загубих нито един рунд до края, въпреки че в моята категория имаше най-много претенденти, доста добри състезатели участваха, имаше и 2-ма-3-ма национали.

 

 

- Спокоен ли беше преди състезанието?

- След първата среща – да... Тя имаше много важна роля за моето представяне. Иначе преди нея бях притеснен, залата и обстановката в нея бяха нови за мен.

 

- Първата среща ли ти беше най-трудна или финалът?

- Финалът беше най-интересен, стана много хубава среща. Първият мач беше труден от психологическа гледна точка, не бях излизал скоро на голямо състезание, тъй като дълго време лекувах травма – извадено рамо спря развитието на кариерата ми за почти три години. Този държавен шампионат във Варна беше на практика голямото ми завръщане в бокса.

 

- Шампионатът беше първи във Варна от 17 години насам. Можем ли да мислим за завръщане на славата на града ни в този спорт, донесъл много успехи в миналото?

- Разбира се... Аз самият, когато разбрах, че шампионатът ще е тук, това още повече ме амбицира – да взема златото във Варна!

 

 

- След като спечели титлата, каза, че се надяваш и за място в националния отбор...

- Постигнатото досега е малка, но важна крачка в моето развитие като боксьор. Надявам се вече да получавам покани за лагерите на националния отбор и да участвам на международни турнири. На 9 юни ще има Национална боксова лига, в която ще се включа. В нея играят само национали, аз също бях поканен и потвърдих участието си, провеждам усилена подготовка, за да се представя добре.

 

- Кога се насочи към бокса и защо избра точно този спорт?

- Като малък опитах доста спортове – баскетбол, волейбол, футбол, плуване... Бях на 14 години, когато баща ми ме заведе в боксовата зала и разбрах, че това е за мен. Майка ми ме питаше как така от всички спортове съм избрал точно бокса, но аз не се поколебах, може би защото е мъжки спорт и това ме привлече. По-големите състезатели в залата бяха пример за мен, исках да стана като тях, да бъда толкова добър... И така на 14 години започнах боксовата си кариера в клуба на Ивайло Маринов при треньора Неделчо Дичев. Той ме изгради като боксьор и шампион! След една година ме заведе на състезание и спечелих бронзов медал. Бях на 16 години, когато играх в турнир за 18-годишни в София, където заех второ място, след това станах и шампион, поканиха ме на лагер с националния отбор, така че това не е нещо непознато за мен. Участвах на международния турнир „Емил Жечев“, който е доста силен, и спечелих бронзов медал, след това обаче на републиканското първенство получих травмата – в първите две срещи отказах противниците си, а в третата извадих рамо – малшанс...

 

 

- Това ли беше най-трудният период в спорта, през който си преминал?

- Да... Когато получих тази травма, доста време ми трябваше психически да се пренастроя, но бях мотивиран и не спрях да се боря. Посъветваха ме да спра със спорта, но аз няма как да направя подобно нещо. Ходих на физиотерапии шест месеца, не можех да си движа изобщо ръката, след това започнах от нищото, както се казва – с една лицева опора, после две, три... Когато бях готов, се върнах в залата, може би една година ми беше нужна дотогава. Покрай приятел реших да отида в ММА - Варна, където обаче продължих да тренирам бокс. В тази зала видях доста млади момчета, сърцати, които тренираха с  хъс и желание. Това ме мотивира и аз да продължа. Тренировките им са доста трудни, на мен ми трябваше известно време да вляза в техния ритъм. Благодарен съм на треньора Светослав Желев, че прие да работи с мен, направи ми режим, в който редувахме интензивни със силови тренировки, за да си закаля рамената...  Това беше голям плюс за мен. Около два месеца усилени тренировки ми помогнаха да се развия физически, рамото ми да се подобри, да спра да мисля за травмата.

 

- След преминаването в БК „Варна“ през есента на 2018-а вече работиш с треньора Галин Паунов, каква е неговата роля в развитието на кариерата ти?

- Той много ми помогна в подготовката за държавния шампионат. Бях се демотивирал, че нищо не се случва в града, свързано с бокса. Дори бях спрял за няколко месеца да тренирам, преди да разбера, че ще се отваря боксов клуб „Варна“. Реших да дойда тук заради треньорите. Залата много ми хареса, има необходимите условия, за да тренираш и да станеш шампион. Така моята мотивация постепенно се завърна. С Галин Паунов се разбрахме само с няколко думи, че и двамата сме готови да работим професионално и да се развиваме в бокса. В началото тренирах просто, за да си възвърна формата, но когато разбрах, че във Варна ще има държавен шампионат, си казах  - няма как да не участвам и трябва да спечеля. Винаги съм знаел, че съм най-добрият, и това беше моят шанс да го покажа. Така и стана... Подготвих се сериозно, лиших се от доста неща, отдалечих се от приятели и семейство за известно време, но спазвах строг режим и накрая спечелих.

 

 

- С какво те развива боксът, на какво те научи?

- Боксът много ме промени, радвам се, че баща ми ме заведе в залата като дете.  Тренировките осмислиха свободното ми време и ето, шест години по-късно аз съм шампион на България! Спортът ме дисциплинира, станах точен, научих се да уважавам другите...

 

- Някога изпитвал ли си страх на ринга?

- Разбира се... Особено на първото си състезание бях доста притеснен. Един боксьор, ако каже, че не го е страх, преди да излезе на ринга, не му вярвайте. Всеки боксьор изпитва страх и това е нормално, все пак излизаш, за да се биеш, това не е балет...

 

 

- Как успяваш да постигнеш максимална концентрация на ринга по време на двубой?

- Това се постига с опита... Винаги в началото е трудно, докато свикнеш с ринга, с обстановката в залата, но в хода на турнира се преодолява, както казах по-рано - ключова е първата среща. Адреналинът е голям, но когато ти си уверен в себе си, когато знаеш, че си тренирал, че си направил всичко, което зависи от теб, и си се подготвил максимално добре, след това няма какво да губиш, освен да покажеш какво умееш, това укрепва психиката и нещата се получават.

 

- Кои са кумирите ти в бокса?

- Доста са... Гледам от всеки да „открадна“ по нещо. Единият ми идол е украинецът Василий Ломаченко, доста техничен боксьор, с обратен гард като мен. Той играе в по-лека категория, но това няма значение, аз наблюдавам техниката. Също така няма как да пропусна Майк Тайсън, опитвам се да подражавам на близката дистанция, която поддържа по време на двубой.

 

 

- Мислиш ли за профиринга?

- Защо не, рано или късно ще стъпя и там, всичко зависи от обстоятелствата... Ще остана в аматьорския бокс, докато кариерата ми върви добре още известно време... След това ще опитам и в профибокса, за да продължавам да се развивам.

 

- Варна е град, дал двама олимпийски шампиони на България в бокса. Ти мечтаеш ли да представяш страната на този най-голям форум?

- Разбира се... Живот и здраве всичко да се движи по план и да вървя нагоре. Надявам се един ден да имам възможност да представя Варна и България на Олимпийски игри.

 

 

- Виждаш ли реализация в спорта, или по-скоро той ще остане за теб като хоби в бъдеще?

- За мен във всяка една сфера човек може да се реализира, стига да знае как. Има много добри спортисти, които се отказаха точно поради тази причина, защото смятат, че няма достатъчна реализация в бокса. Нормално е да се започне от минималното, във всяка сфера е така, не само в спорта. Когато решиш сериозно да се занимаваш с нещо, то се превръща за теб в работа, тъй като отнема голяма част от времето ти. Има професионални срещи, мачове в чужбина, които носят по-големи доходи, но всяко нещо идва с времето си, просто човек трябва да има търпение да израсне и да дочака своя момент в спорта. Важното е да не се отказва, да натрупа достатъчно опит, за да премине към следващото ниво. За мен това е правилният път.

 

- А с образованието успяваш ли да съчетаваш спорта?

- Доста трудно... Преди да започна да тренирам в БК „Варна“, бях се примирил, че ще се занимавам със спорта само любителски, и той беше на трето място сред приоритетите ми. Тогава работех и работата беше номер едно за мен, на второ място поставях университета и едва на трето – бокса. Когато идвах за по няколко часа в залата, колкото да поддържам форма, успявах да съчетавам нещата, но когато започнах да се подготвям сериозно за държавното първенство и реших, че искам да се развивам в бокса, всичко се промени. Напуснах работа и спортът стана номер едно за мен. Опитвам се да наваксам в университета, когато ми остава време между състезания. Уча в Медицинския колеж, специалност „Инспектор по обществено здраве“, втори курс съм.

 

- Семейството ти подкрепи ли този избор да се посветиш на бокса?

- Да. Странно беше, че в началото имах по-голяма подкрепа от майка ми, отколкото от баща ми, който всъщност пръв ме заведе в залата. Той е доста предпазлив и вероятно е искал да се занимавам с нещо сигурно, особено след контузията, която претърпях, преживяхме доста тежки моменти. След като станах шампион обаче, беше много горд с мен.

 

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Мисля ден за ден... Надявам се всичко да върви по план... Мечтая да се развивам в бокса, а успехите ще дойдат с времето...

 

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

Коментари ( 0 )