Във Варна откриха фотоизложба „ПроменениТЕ“, посветена на приемната грижа

20 портрета на 20 млади хора – 20 променени съдби след живот в приемни семейства. Те са представени във фотографската изложба „ПроменениТЕ - за живота след приемната грижа“ в Община Варна.

Тя бе открита днес от заместник-кмета по социалните въпроси Снежана Апостолова, Александър Миланов - изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа, Изабела Иванова от Областния екип по приемна грижа за област Варна, както и множество приемни семейства от Варна и други градове в областта.

Апостолова изрази подкрепа към младите хора, израснали в алтернативна грижа и подчерта нуждата от повече солидарност и устойчиви решения. Тя увери присъстващите по време на откриването приемни родители в подкрепата, която Община Варна ще продължи да им оказва.

Изабела Иванова изрази готовност да се работи в посока популяризиране на приемната грижа в областта с цел задоволяване потребностите на изоставените деца за растеж и развитие в любяща и уютна семейна среда.

Изложбата не показва просто лица, тя показва бъдеще. Истории, които не са леки, но са възможни, когато има кой да застане зад теб. Приемната грижа не създава чудеса, тя създава хора. Понякога това е най-голямото чудо, каза 

Александър Миланов от НАПГ. Той отбеляза, че историите на отглежданите в приемни семейства деца не могат да бъдат споделени до навършването на пълнолетие, затова те остават анонимни, а постиженията и успехите им - непознати за обществеността. Миланов призова още те да не бъдат изоставяни, след като навършат 18 години, защото именно тогава започва истинската нужда от подкрепа.

Много от тези младежи напускат системата без сигурно жилище, без стабилен доход, без достъп до психосоциална подкрепа. Често те са принудени да вземат бързи и трудни решения и без семейство, което да стои зад тях. Рискът от безработица, експлоатация, бедност, депресия и социална изолация е значителен, показват данни от различни проучвания. Системата продължава да третира навършването на 18 или 20 години като крайна точка, а не като начало на един от най-уязвимите житейски етапи за тези младежи, отбелязват организаторите на изложбата.

Всяка снимка в изложбата е придружена от личен, емоционален разказ за порастването, страховете, самотата и надеждата - истории, които показват не само трудностите на прехода, но и силата на приемната грижата, която оставя следа в самостоятелен живот след нея.

„Приемната грижа ме извади от самотата ми даде опора. Станах по-уверен, защото знаех, че някой стои зад мен в моите избори и колебания. Знам, че пътят няма да е лесен, но вече имам посока. Не мисля за това, какво би било без приемните ми родители. Мисля за това как да стигна по-далеч с тяхната подкрепа.“

„Преди не бях сигурна, че мога да се справя, че заслужавам нещо повече. Приемната грижа ми показа, че добри хора съществуват, че любовта u подкрепата не са привилегия, а право.“

„Мозъкът ми е изтрил всичко преди приемното ми семейство. Ако не бях при приемните си родители, щях да съм много надолу, а днес уча в университет и се боря да сбъдна мечтата си да стана полицай. Моето семейство е приемното ми. Те не са ми длъжни, но продължават да ме подкрепят и след като навърших 18. Най-важният подарък за мен са не парите, а сигурността, че не си сам.“

Това са малка част от личните истории в изложбата, която е част от  националната инициатива на НАПГ „#МладиНезависими: как е възможно?“, подкрепена още и от Българския фонд на жените.

Текстовете под фотосите са на български и на английски език, придружени и от QR код. Изложбата „ПроменениТЕ - за живота след приемната грижа“ може да бъде разгледана до 7 септември на първия етаж в сградата на общината. Тя е разположена в центъра за административно обслужване на граждани, за да е по-достъпна за желаещите са се запознаят с „ПроменениТЕ“.

След официалното й откриване в зала „Варна“ на Община Варна се проведе и кратка работна среща, посветена на проблемите на приемните семейства и възможностите за тяхното решаване. Очертана беше необходимостта от промени в социалното законодателство, които да дават възможност приемните родители да сключват трудови договори. Отбелязана беше и нуждата от популяризирането на приемната грижа сред обществото, за да бъдат постепенно изличени предразсъдъците спрямо хората, които отдават времето и енергията в приемна грижа за деца.

Според последните данни за периода януари 2024 - юли 2025 г. в България функционират 1626 приемни семейства, но близо 24% от тях са без настанени деца. Варна е сред областите с най-голям брой приемни семейства – 113, като през юли 2025 г. 13 деца са били настанени, а 12 са напуснали системата на приемната грижа. В 15 семейства в областта към момента няма настанени деца.