Калина Николаева: Плуването ме срещна с много приятели

Калина Николаева е една от големите надежди на родното плуване. Едва на 15, тя подобрява едно след друго личните си постижения. На държавното първенство в София преди седмица тя спечели седем златни медала – четири индивидуални – на 200 и 400 метра съчетано плуване и на 200 метра гръб и бътерфлай, както и с щафетата на 4 по 100 съчетано, 4 по 100 свободен стил и 4 по 200 свободен стил. В края на юли Калина записа едно от най-добрите класирания за България на европейския младежки олимпийски фестивал в Баку, където се нареди шеста във финала на 400 метра съчетано плуване. Разговаряме в края на един натоварен и успешен сезон. За рекордите, постиженията и бъдещите цели...

- Калина, в края на месец юли се завърна от европейския младежки олимпийски фестивал в Баку, където записа много силно представяне. Разкажи малко повече за това състезание?

- Европейският младежки олимпийски фестивал се провежда от 2009 година. В програмата на тазгодишното му издание бяха включени 10 вида спорт, а България имаше представители в 7 от тях.

- Ти доволна ли си от представянето си?

- Много съм доволна, тъй като подобрих личните си резултати и записах едно от най-добрите класирания за България.

- А какво беше чувството да представяш България на такъв тип форум, който е своеобразна мини олимпиада за вашата възраст?

- Супер е! Всички в олимпийското село бяхме като едно голямо семейство, подкрепяхме се много. Когато ние, плувците, нямахме стартове на плувния басейн, ходехме на другите състезания, за да стискаме палци на българските представители.

- Как гледат на българските плувци на международни състезания, твоят опит какво показва?

- В плуването специално не гледат много от коя държава си, а какви са личните ти постижения.

- Предполагам, че след успехите, които постигаш, плувците в твоята възраст вече добре те познават?

- Така е...

- А по време на европейския младежки олимпийски фестивал в Баку срещна ли нови приятели?

- Запознах се с останалите от българския комитет. Иначе на плувния басейн срещнах приятели, които вече познавам от други международни състезания.

- Това, че главният треньор на ПСК „Черно море“ Никола Петров пътува заедно с вас, внесе ли допълнителна увереност и спокойствие в представянето ви – особено в твоето и на съотборника ти Дениел Нанков?

- Разбира се... Макар да не е мой личен треньор, той е главен треньор в нашия клуб и беше голям плюс, че пътува с нас за това важно състезание.

- Европейският младежки олимпийски фестивал в Баку беше поредното международно състезание за тази година, в което ти записваш силно представяне, след турнира „Мултинейшън“ в Австрия през април...

- Така е... На турнира в Грац се класирах на трето място в дисциплината 400 метра съчетано плуване.

- С какво според теб превъзхождаш конкурентите си в плувния басейн?

- Не мога да кажа, че ги превъзхождам. В плуването на старта всички са равни. Най-важна е психическата устойчивост.

- Ти все още си доста млада, как успяваш да бъдеш спокойна и концентрирана на старта?

- - Преди всеки старт слушам музика, абстрахирам се от околните и мисля само за целите си.

- А мислиш ли за съперниците си?

- По скоро се абстрахирам от тях и се съсредоточавам върху собственото си плуване.

- В кой от стиловете се чувстваш най-уверена?

- Във всички, тъй като плувам съчетано, но най-добър ми е делфинът.

- Кога започна да тренираш плуване и защо избра точно този спорт?

- Започнах преди 9 години, когато бях на 6. В началото целта ми беше да плувам за здраве. Започнах при Ваня Кръчмарова. След три години тя ме насочи към Антон Гиляревский, при когото тренирам и до днес, вече 6 години.

- Лесно ли се научи да плуваш?

- Да, много бързо стана...

- А изпитваше ли някакъв страх в началото?

- Не, просто скочих във водата...

- Това, че си от Варна, спомага ли за развитието ти в плуването?

- Във Варна имаме доста добри условия на комплекс „Приморски“ с открит 50-метров басейн и закрит 25-метров. Това няма как да не ни помага.

- Защо предпочете ПСК „Черно море“?

- Много съм доволна от работата си с треньора Антон Гиляревский и заради него съм в „Черно море“.

- Как успяваш да съчетаваш тренировките с учението?

- До седми клас ходех редовно на училище и правех всеки ден по една тренировка. Сега вече съм в осми клас и преминах към индивидуална форма на обучение, за да мога да тренирам по два пъти на ден.

- Успяваш ли да наваксваш с уроците и да си вземаш изпитите?

- Учителите ми проявяват разбиране, помагат ми с това, което не съм успяла да усвоя самостоятелно, за да мога да се справям с изпитите.

- За в бъдеще със спорт ли смяташ да се занимаваш професионално, или ще потърсиш реализация в друга сфера?

- Засега съм се концентрирала единствено върху спорта.

- Вярваш ли, че ще можеш да се издържаш със спорт в България?

- Много се надявам да успея, въпреки че знам, че ще е доста трудно.

- Приятелите ти спортуват ли?

- Повечето ми приятели са от плуването.

- А тези, които не са, знаят ли за твоите успехи, идват ли на състезания, за да те подкрепят?

- Разбира се. Всички ме подкрепят и уважават заради резултатите, които постигам в плуването.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Да гледам филми и да играя с по-малката ми сестра.

- Тя плува ли също?

- Сестра ми е на осем, ходи на плуване два пъти седмично, но повече я влече изкуството.

- Кои са твоите идоли в спорта?

- Унгарката Катинка Хошу, която е трикратна олимпийска шампионка. Аз плувам същите дисциплини като нея – съчетано и по 200 метра от всички стилове, затова й се възхищавам и следя с интерес изявите й, но също и на Майкъл Фелпс, разбира се...

- От твоите успехи кои са ти най-скъпи?

- Най-много се радвам на последните си постижения от Баку – на 400 метра съчетано записах финал и шесто място с нов национален рекорд, а на 200 метра съчетано се класирах за полуфинал и подобрих моето лично постижение. Това безспорно са най-добрите ми плувания до сега.

 Какво е чувството да чупиш рекорди, някои от тях поставени преди години, а след това да подобряваш и собствените си постижения?

- Не мога да го опиша, страхотно е. Когато поставиш национален рекорд, това е доказателство, че си най-добрият в твоята дисциплина на тази възраст. Аз често поставям рекорди...

- Колко време на ден прекарваш в тренировки?

- От два до пет часа... Когато тренирам двуразово – сутрин три часа, следобед два, а когато тренирам по веднъж на ден – два часа. Имам изградена програма съобразно календара на състезанията, в които предстои да участвам за сезона, като непосредствено преди състезание намаляваме броя на тренировките.

- Календарът през цялата година ли е такъв, кога ти остава време за почивка?

- След държавното първенство получих няколко седмици почивка, определено имам нужда от нея, за да отдъхна малко и след това започваме подготовка за новия сезон, който стартира със зимните състезания.

- Кои са качествата, които водят до успех в плуването?

- Силата, издръжливостта и психическата устойчивост.

- А какви качества развива във всеки, който започне да го тренира?

- Учи на дисциплина и развива всички мускули в тялото. Плуването е един от най-хубавите спортове за всички...

- На теб какво ти дава и какво ти отнема решението да се занимаваш с него?

- Благодарение на плуването пътувам много по света за различни състезания. А какво ми отнема – отнема ми от свободното време, но аз не смятам, че то е изгубено, напротив...

- Кои са по-интересните места, на които те отведе плуването, къде най-много ти е харесало до сега?

- Била съм в Австрия и Финландия, където е доста спокойно. Докато сега в Баку ми се стори натоварено. Самият град е много красив, но има доста хора и ежедневието им е много забързано.

- Кои са най-силните емоции, които си изпитала благодарение на плуването?

- Предимно са свързани с международните състезания... Сега в Баку, когато пипнах стената след 400 метра съчетано, погледнах таблото и видях, че съм на финал, просто не можах да повярвам. Не мога да опиша емоцията, която изпитах...

- Пожелавам ти още много подобни силни позитивни емоции, но не мога да не те попитам и за трудните ситуации, които също неминуемо са част от спорта...

- Гледам да не им обръщам внимание, а да продължавам напред.

- Спомняш ли си първата си тренировка, първото състезание, първия медал, титла и подобрен рекорд?

- Първата тренировка не си я спомням... Първото състезание, в което участвах беше тук, на басейн „Приморски“ във Варна, на който тренирам и до днес. Класирах се седма на 200 метра свободен стил в конкуренцията на една година по-големи от мен състезателки, аз бях на 9 години. Първият медал, който спечелих беше на 50 метра свободен стил – бронзов. Завоювах го същата година, отново в състезание с по-големи от мен момичета. Първата си титла спечелих на държавното първенство следващата година, вече бях на 10, станах първа на 200 метра свободен стил. Тогава записах и първия си национален рекорд.

- Кое е най-важното, което научи от треньорите си досега?

- Да съм дисциплинирана, да изпълнявам всичко, което ми казват.

- Ти самата би ли станала треньор един ден?

- Може би... Не съм мислила все още по този въпрос, но голяма част от деня ми минава на басейна и не мога да си представя, че някой ден няма да съм свързана с плуването

- Какви цели си поставяш от тук нататък?

- Да подобрявам личните си постижения и развивайки се да достигна до европейско и световно първенство за жени, дай Боже и до олимпиада.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема плуване в рубриката "На спортна вълна":

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Александър Николов: Първият винаги остава в историята