Бързата реакция може да помогне за преодоляването на аутизма

Ок. 67 млн. души по света са засегнати от аутизъм, което го прави най-бързо нарастващото световно нарушение в психическото здраве. Тази година със заболяването ще бъдат диагностицирани повече деца, отколкото с  диабет, рак и СПИН, взети заедно. В Деня за информираност, свързана с това явление в сутрешния блок на тв „Черно море“ с водеща Магдалена Петрова гостуват Марияна Пантелеева, директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и от Светлана Илич, логопед към Логопедичен център – Варна.

Преди години почти не се говореше за това състояние – каза  Марияна Пантелеева. В последните години обаче то се нарежда на 3-то място като диагноза. Буквалният превод на състоянието е „сам“. Заболелите изключват напълно външния свят. Емоционално обременени са, отказват да комуникират, избягват очен контакт. Ние, психолозите казваме на това поведение интровертност – каза още Марияна Пантелеева.

До около 30-ия месец от раждането си децата аутисти изглеждат като останалите – отбеляза Светлана Илич. Детето може да е започнало да казва първите си думички, да показва с пръстче и в един момент думите изчезват и то се затваря в себе си. Това е първият сигнал за родителя. Децата не реагират на името си. Избягват контакта с очи, пърхат с ръце или ходят на пръсти. Това са т. нар. стереотипи. Имат ритуално поведение, т. е. имат дейности, които извършват по определен начин. Опитът за промяна на тази дейност води до срив и гняв. От езикова гледна точка повечето деца с аутизъм имат реч. Но речта им не е функционална. Повтарят заучени думи и фрази, без смисъл и контекст. Около 20-25% не говорят – каза още Илич.

По нейни думи родителите могат да забележат ненормалната игра с играчките. Децата не ги използват по предназначение. Например вземат кола и въртят гумите. Всичко, което може да се върти, ги привлича. Имат желание да подреждат предмети  в редица.

Диагнозата аутизъм не може да се определи от 2-3 виждания на детето - отбеляза Марияна Пантелеева. Изследванията траят минимум 6 месеца.

Светлана Илич  обясни, че колкото по-рано започне вземането на мерки, толкова по-добри резултати се получават. От тази година в Логопедичния център – ЦПЛР е започнал проект за ранна превенция на децата с езиково-говорни нарушения. Има два кабинета, в които са консултирани 40 деца до 3 г. Похвално е, че родителите търсят специалиста. Тревога предизвиква тенденцията, че се засилват езиково-говорните патологии, а от тях много имат аутистични прояви. Сигналът първо трябва да го подадат родителите. Идва моментът на паника и тревожност. У нас думичката аутизъм не е позната и се бърка с олигофрения. При работа със специалисти състоянието може да бъде коригирано.

Важно е да се отбележи, че при аутизма емоционалната връзка на детето с майката е нарушена. Забелязвайки такова поведение родителят може да потърси клиничен психолог. Неизменна част от екипа са логопедите. Тяхната специализирана работа е много важна. Включват се и социалните педагози, които помагат за изграждането на навиците на децата и комуникацията. „Тези деца не говорят. Предпочитат да покажат картинка. При упорита работа има развитие, а при някои – и преодоляване“. По думи на Марияна Пантелеева по-засегнати са момчетата – ок. 5 пъти повече. Специалистите нямат обяснение защо. Едно на 85 деца страда от това разстройство.

Има деца, които чакат за подкрепа, а специалисти не достигат. Хубаво е, че в училищата се създават екипи, които да работят с такива деца. Във Варна с деца аутисти работят 35 ресурсни учители, 8 логопеди и 9 психолози. Обществото ни не е подготвено да приеме напълно хората с аутизъм. Никой не е научен да бъде родител и никой не е застрахован, че при неговото дете няма да се появи това отклонение.

Специалистите отбелязаха още, че някои деца аутисти показват умения и таланти в определени области. За съжаление обаче, те са безполезни. Малчуганите не могат да правят доста по-елементарни неща. Такова дете може да знае столиците на всички държави или имена на художници, но не може да каже на колко години е и как се чувства днес.

Ели Маринова